Или неориентираните агенти и бюрократите, които бяха научени да ни се противопоставят идеологически. Трябваше да преследвам фанатиците, маниаците, които можеха да направят такова нещо на човек от своите. Всичко в името на нетрепкащата, неопетнена лоялност, която не означава нищо за големите събития в историята.
— Това е сериозно, капитане — каза Кати меко. — Тогава ли срещна Стивънс, капитан Стивънс?
— Хенри Страшния?
— Такъв ли беше… такъв ли е?
— Понякога. Да кажем, че е агресивен. Всъщност аз познавах жена му по-добре, отколкото него. Те нямаха деца и тя работеше в посолството. Беше в транспортно отделение, координираше пътуванията на персонала, а аз пътувах доста. Приятна жена, и подозирам, че обуздаваше истериите му по-често, отколкото би признала.
— Преди няколко минути ти го попита за жена си — Тайръл рязко наклони глава наляво, очите му бяха вплетени в нейните. — Съжалявам — каза тя, поглеждайки встрани.
— Аз знаех отговора, но това беше въпрос, който трябваше да бъде зададен — каза той спокойно. — Ван Ностранд направи една груба забележка, за да ме провокира, да ме обезоръжи.
— И Стивънс прибави лъжа към нея — довърши Кати. — Ти му повярва, разбира се.
— Без ни най-малко съмнение — Хайторн се усмихна не толкова от настроението, колкото от спомена, с очи в тавана. — Като оставим агресивността настрани, Хенри Стивънс е много умен, аналитичен, но главната причина да го бутат нагоре е, че той е тотален лъжец. Ето защо съм убеден, че знае повече за смъртта на жена ми, за убийството й, отколкото ми казва… Знаеш какво го попитах, така че можеш да прецениш. Неговият отговор беше толкова спокоен и недвусмислен, а реакцията му толкова бърза, почти моментална. Разбрах, че това е истината. Той каза, че е срещнал Ингрид само веднъж, на малкото сватбено тържество, което посолството ни устрои, когато той придружаваше жена си.
— Толкова за лъжата — каза Кати.
— Никога не съм се съмнявал. Не би се усъмнила и ти, ако познаваше Ингрид.
— Иска ми се да можех.
— Тя щеше да те хареса. — Тайръл помръдна главата си, отново поглеждайки майора. В очите му нямаше враждебност. — Ти си горе-долу на същата възраст, на която беше и тя, и със същото чувство за независимост, дори за авторитет, но се бориш да го утвърдиш, а за нея нямаше нужда.
— Много, много благодаря, капитане.
— Хей, хайде стига, ти си офицер, така и трябва да бъде. Тя беше преводач от четири езика. Не те обиждам.
— Господи, тя повярва! — извика Пул, влитайки през вратата от стаята на Нелсън.
— Какво повярва? — попита Хайторн.
— Че съм влязъл като доброволец под водата в безгравитационна батисфера, която е изпуснала кислород в дробовете ми!
— Хайде да ядем — каза Кати.
Румсървисът104 пристигна след четирийсет и пет минути. През това време Хайторн изучаваше дневника от къщичката, Пул четеше вестниците, които беше купил от фоайето, Катерин вземаше топла вана, надявайки се да измие няколкото пристъпа на безпокойство. Телевизорът беше включен, звукът му беше тих, но достатъчен, за да чуят всички внезапни бюлетини с новините за Ван Ностранд. Слава богу, нямаше такива. След като завършиха с яденето, Тайръл се обади на Хенри Стивънс в офиса му.
— Можеш ли да засечеш евентуални подслушвания със скрамблера?
— Все още ли си мислиш, че при нас има изтичане на информация.
— Сигурен съм в това.
— Добре, ако имаш някакво ново доказателство, информирай ме, защото връзката ни през последните три дни е била на обърнат скрамблер, което значи, че изтичанията са ставали от твоята страна.
— Абсолютно невъзможно…
— Исусе, омръзна ми твоята самонадеяност.
— Не е самонадеяност, Хенри. Просто знам повече от теб.
— Това също ми омръзна.
— Тогава е лесно. Уволни ме.
— Ние не сме те наемали.
— Ако прекъснеш средствата, които са ни нужни, то ще е същото. Искаш ли да го направиш?
— Ох, млъкни… Какво си научил? Нещо за Момиченцето-кръв?
— Нищо повече от това, което и ти знаеш — отговори Тайръл. — Тя е тук, на няколко мили от целта, а никой не знае къде е.
— Няма да има никаква цел. Президентът е изолиран като в сейф. Времето е на наша страна.
— Харесва ми увереността ти, Хенри, но това не може да продължи много дълго. Един невидим президент изобщо не е президент.
— Не ми харесва отношението ти. Какво друго? Ти каза, че ще ми дадеш някои имена.
— Ето ги, и ги подложи на най-щателната проверка, на която си способен — Хайторн прочете имената, които беше подбрал от дневника, след като беше отстранил обичайния персонал на имението — водопроводчика, ветеринаря за конете, както и един квартет испански танцьори, поканен за едно барбекю в аржентински стил.
— Ти ми говориш за едни от най-големите клечки в администрацията! — избухна Стивънс. — Това е абсурдно.
— Всеки от тях е бил там през последните осемнайсет дни. А тъй като Момиченцето-кръв е неделимо свързано с Ван Ностранд, напълно е възможно един или повече от тях да са част от заговора — умишлено или неволно.
— Можеш ли да си представиш какво искаш от мен? Секретарят по отбраната, директорът на ЦРУ, ненормалният шеф на тайните, проклетият държавен секретар? Ти си полудял.
— Те са били там, Хенри. Както и Баярат.
— Имаш ли доказателства? За бога, всеки един от президентските хора може да ме отстрани.
— Държа доказателството в ръцете си, капитане. Единствените хора от този списък, които биха те отстранили, работят за Баярат, отново умишлено или неволно. Сега, по дяволите, заемай се за работа! През следващите двайсет минути ще мога да ти дам следа, която би могла да те направи адмирал, ако първо не те убият.
— Звучи сладко. Какво, по дяволите, е и къде ще ни заведе тази следа?
— Към лицето, помогнало на Ван Ностранд да напусне страната.
— Ван Ностранд е мъртъв!
— Това не го знаят на мястото, откъдето е трябвало да замине. Повтарям, започвай работа, Хенри. — Тайръл затвори телефона и последователно погледна към Нелсън и Пул, които го наблюдаваха със зяпнали уста. — Нещо тревожи ли ви? — попита той.
— Ти определено играеш твърдо, капитане — каза лейтенантът.
— Няма друг начин, по който да се играе сега, Джаксън.
— Ами ако грешиш? — каза Кати. — Ами ако никой от списъка няма нищо общо с Баярат?
— Няма да приема това. И ако Стивънс не може да открие нищо, ще се погрижа този списък да стане достояние на медиите. С толкова подробности и недомлъвки, лъжи и полуистини, че цялата структура на властта ще се разклати да дава обяснения. Няма да има убежище дори за истинските светци във Вашингтон.
— Твоят цинизъм граничи с пълната безотговорност — каза Нелсън.
— Така е, майоре, защото за да открием Момиченцето-кръв, ядрото на групата, която я поддържа, трябва да се паникьоса. Ние знаем, че те са наоколо, знаем, че са проникнали в най-вътрешните кръгове и тук, и в Лондон, и в Париж. Само една грешчица, една личност, опитваща се да подсигури задника си, и
