експертите се заемат за работа с вълшебните си серуми.
— Правиш го да звучи толкова просто.
— В основата си то не е особено сложно. Започваме с хората от списъка. Известно е, че те са били в близък контакт с Ван Ностранд. След това списъкът се разраства с подробности за всеки един от тях. Кои са техните приятели, техните съдружници, кой работи в техните офиси и има достъп до секретни материали? Кой от тях има стил на живот, надвишаващ доходите му? Имат ли слабости, които биха ги направили обект на изнудване? Всичко се развива с огромна скорост, като двигатели са страхът и паниката. — Телефонът звънна и Тайръл го вдигна. — Стивънс? — Хайторн се намръщи. Той прикри слушалката и направи знак на Пул: — За теб е.
Лейтенантът вдигна телефона на бюрото.
— Стана ли, Мак?… Преди десет минути? Добре, благодаря… Откъде, по дяволите, да знам? Продай проклетото нещо! Ако имаха акъл, щяха да са го пренесли в Куба. — Пул затвори и погледна Тай. — Самолетът на Ван Ностранд се е приземил и очевидно е настъпило голямо объркване. Вашингтонските посрещачи са се скарали с братята, които оставили самолета, казали, че са освободени от собственика и се измъкнали.
— Време е за Сейнт Томас — каза Тайръл, взе телефона и набра номера в Карибите. Лицето му се беше изкривило в очакване. Той натисна двуцифрения код и прослуша съобщенията си… Скъпи, Доминик е! Обаждам ти се от едно скучно пътуване край бреговете на Портофино… Хайторн пребледня, очите му се разшириха, мускулите на лицето му се напрегнаха. И това беше фалш, както всичко, свързано с Доминик. Подлостта на убиеца, чийто живот беше лъжа. А Полин и Париж бяха част от тази лъжа, един фрагмент, който би могъл да ги отведе стъпка по-близо до Баярат.
— Какво има? — каза Кати, разчитайки объркването на лицето му.
— Нищо — отговори Тайръл тихо. — Току-що чух някой, който направи грешка. — Последва друго съобщение, напрежението му се възвърна.
Изведнъж откъм прозореца на хотела се разнесе разкъсващ писък. Той продължи, стана по-силен, след това истеричен. Нелсън и Пул изтичаха до прозореца. — Долу на паркинга! — извика лейтенантът. — Погледни!
Долу, на огромната черна повърхност на паркинга, осветена от съседните лампи, стояха една руса жена и един мъж на средна възраст. Жената пищеше от ужас, вкопчена в компаньона си, докато той се опитваше да я успокои и да я отведе. Пул отвори прозореца, молбите на сивокосия мъж сега се чуваха.
— Млъкни! Трябва да се измъкваме от тук. Ще млъкнеш ли, идиотке, хората ще те чуят!
— Той е мъртъв, Майрън! Исусе, погледни главата му — наполовина е отрязана! Исусе Христе!
— Млъкни, проклета уличнице!
Няколко келнери с бели сака се появиха, тичайки от задната врата. Един от тях носеше фенер, чийто лъч прескачаше напред-назад, спирайки се накрая върху фигурата на мъж, чието тяло се беше подало от отворената врата на едно порше кабриолет. Половината беше върху седалката, половината върху паважа. Тъмното пространство около главата на мъжа блестеше под лъча на фенера. Черепът му беше разбит и кървеше.
— Шшшшт! — Хайторн притисна дланта на лявата си ръка към ухото, съсредоточавайки се в думите, които чуваше от линията в Сейнт Томас.
— Убили са някого точно тук, отдолу! — продължи Кати. — Мъж в спортна кола. Сега викат полицията.
— Тихо, майоре, трябва да запиша това — Тайръл пишеше върху менюто на румсървиса.
По коридора на Шенадоа Лодж Амая Баярат избърза покрай вратата на Хайторн, сваляйки хирургическите си ръкавици.
21.
— Боже господи, бил е държавният секретар — каза тихо Тайръл на себе си. Потресен, той постави слушалката на телефона, докато полицейските сирени изпълваха паркинга долу. — Не искам да го повярвам! — прошепна той достатъчно силно, за да бъде чут.
— Какво да повярваш? — попита Кати, отвръщайки се от прозореца. — Долу е страшна бъркотия.
— Тук горе също е бъркотия.
— Някой е бил убит, Тай.
— Разбирам, но това няма нищо общо с нас. Ние сме забъркани в нещо, което поставя страната в инфарктна ситуация.
— Какво, какво?
— Военният ескорт на Ван Ностранд на летището в Шарлот е бил под преките заповеди на държавния секретар.
— О, господи — каза Пул с поглед в Хайторн. Ръцете му затваряха прозореца. — А аз си мислех, че просто фантазираш, когато спомена за хора на такова ниво.
— Трябва да има някакво обяснение — прекъсна го Нелсън. — Защото и ти си прав, но не би могло да има връзка между него и Баярат.
— Той е имал доста солидни контакти с Ван Ностранд и достатъчно сили, за да го изведе от страната при такива странни обстоятелства. А Ван Ностранд, господин Нептун, беше приютил Момиченцето-кръв в къщата си за гости, на няколко метра от библиотеката. Да се върнем пак към азбуката. Ако А е равно на Б, а Б е равно на В, тогава имаме специфични отношения между А и В.
— Но ти каза, че си видял двама мъже да влизат в лимузината, Тай. Единият с шапка…
— Което е обичайно за прикриване на плешива глава — намеси се Хайторн. — Казах, Джаксън, но съм сгрешил. Това не бяха двама мъже. Единият е бил жена. Шапката не прикрива само плешивата глава, а също и женската коса.
— Това наистина е била Баярат — прошепна Кати. — Бяхме толкова близо!
— Толкова близо — повтори Тайръл тихо. — Нямаме избор — аз нямам избор, и нямаме време за губене. — Той посегна към телефона и в същия момент на вратата се почука. — Виж кой е, Пул.
В коридора стояха двама униформени полицейски офицери.
— Това ли са стаите на майор Нелсън, лейтенант Пул и някакъв роднина, чичо от Флорида? — попита човекът отдясно, четейки от една папка.
— Да, сър — отговори лейтенантът.
— Регистрацията ви е непълна, сър — каза вторият полицай, надничайки в стаята. — Законите на Вирджиния изискват допълнителна информация.
— Съжалявам, момчета, аз лично написах това, тъй като ужасно бързахме — каза Пул.
— Може ли да видя документите ви? — човекът с папката заобиколи лейтенанта и влезе в стаята, а колегата му го последва след няколко крачки, блокирайки вратата. — И, моля, обяснете къде сте били през последните два часа.
— Не сме напускали тези стаи, откакто пристигнахме преди повече от два часа — каза Хайторн, затваряйки телефона. — И тъй като сме пълнолетни, нямате право да се месите в заниманията ни, независимо колко странни ви се струват.
— Какво? — майор Нелсън пребледня, възпирайки протестите си.
— Може би не разбирате, сър — каза човекът с папката. — Долу беше застрелян един мъж. Ние разпитваме всеки, който е бил наоколо, и ако искате направо, всеки с неясна регистрация, точно както е вашата. Тук не е записано името на чичо Джо, нито адреса във Флорида, освен някакъв град. Няма и номера на кредитната карта.
— Казах ви, бързахме и платихме в брой.
— При тези цени сигурно носите доста пари. Може би повече от необходимото.
— Това не е ваша работа — каза Тайръл остро.
— Слушайте сега, жертвата долу е била измамена — каза полицаят с папката. — Той е носил кутия със скъпи бонбони за този, с когото е трябвало да се срещне. На картичката пишеше „На моя добър приятел“.
— О, това е страхотно! — възкликна Хайторн. — Ние го застрелваме, изчакваме в мотела и дори не
