— Няма значение — намеси се Прайс, — нашият приятел е поизнервен. Куфарите са готови.
— Благодаря ти, Пиленце.
— Какво говорите вие двамата?
— Код от времето на войната за независимост — отвърна Камерън. — Нашият пилот вари чай да полее пристанището Саутхамптън.
— Дума не разбирам от това, което говорите.
— И двамата са под голямо напрежение — намеси се Лезли със строг, нетърпящ възражение тон. — Да вървим, дечица.
Прайс, Монтроуз и служителят от британското разузнаване забързаха към колата на МИ-5, но ето че втора кола със запердени стъкла срещу късното следобедно слънце излезе на пистата и се насочи към самолета.
— Това трябва да е анонимният господин или госпожа — рече Лезли.
— Ако не си засякла собственото ми предчувствие — отбеляза Камерън, — това, струва ми се, е един млад господин.
— Роджър Брустър? — прошепна Монтроуз, седнала до него на задната седалка. — Къде ли го изпращат?
— В Южна Испания, едно ранчо за отглеждане на бикове, някогашна собственост на наш колега от времето на бунтовете на баските, а ти беше прав, Камерън — заяви Джефри Уотърс пред Прайс и Монтроуз, въведени в кабинета му в сградата на МИ-5. — Свърза се с Колман в Белгрейвия просто защото, както ти правилно предположи, нямало към кого друг да се обърне.
— Мили Боже, наистина те бива — Лезли не се стърпя и погледна към Кам.
— Не беше трудно, просто се опитах да стесня кръга от възможности. Какво би могъл да направи сам, без чужда помощ? И в същото време, трябва да е имал основателна причина, за да избяга и да се върне тук.
— Това също е вярно — съгласи се Уотърс, като повиши глас. — Една жена от Хай Холбърн, за която не знаехме абсолютно нищо.
Сър Джефри Уотърс изложи разкритото от младия Роджър Брустър и Оливър Колман. След което им показа писмата и най-забележителната находка, бележника с дешифрирания запис от апартамента на Майра Саймънд.
— Амстердам, Прайс! Главата на змията трябва да е в Амстердам!
— Всичко води натам, нали? Но който и да е човекът в Амстердам, дето дърпа конците на тоя пъклен замисъл, той е координатор, бюрократ, но не е пълновластният господар. Някой друг, мъж или жена, стои зад него.
— Защо мислиш така, Кам? — попита Лезли.
— Може да ме вземете за глупак или наивник, но навремето в колежа обичах да чета, а и да слушам записи на Шекспировите творения. Глупаво, нали? И все пак една фраза остана запечатана в съзнанието ми… дори не си спомням точно от коя пиеса е.
— И коя е тази фраза?
— „До изпълнението на един ужасен ход от първия му подтик промеждутъка изпълва видение или зловещ кошмар.“
— От „Юлий Цезар“ е — кимна Уотърс. — И каква е връзката?
— „Видението“, струва ми се. Трябваше да погледна в оригинала, за да схвана контекста. Привидението, потайният фантом. Съществува някой или нещо, което стои зад Амстердам.
— И все пак Амстердам е за нас от първостепенно значение, нали?
— Естествено, Джеф. Това е повече от ясно. Готов ли си обаче да ми направиш една услуга? Докарай Скофийлд тук по някакъв начин. По мое мнение имаме нужда от Беоулф Агът.
НЮ ЙОРК, 26 октомври. Вследствие на повече от изненадващ ход, шокирал медицинската общност, 942 доскоро финансово необезпечени болници в Съединените щати, Канада, Мексико, Франция, Холандия и Великобритания са били продадени на Карнейшан Крос Интърнешънъл, медицинско сдружение с главно седалище в Париж. Говорителят на консорциума, доктор Пиер Фроасар, даде следното изявление.
„Най-сетне медицинската мечта на века, проектът Юнивърсал, както го наричаме ние, се превърна в реалност. Доверявайки се на частната инициатива, при наличието на възможности за експресна глобална комуникация, ние ще издигнем качеството на болничното обслужване навсякъде, където можем. Обединявайки ресурси, информация и опит, ние можем и ще предоставим на обществото най-доброто. Отново подчертавам, проектът Юнивърсал, на който отдадохме многогодишен мълчалив труд и невероятни парични средства, вече е реалност и цивилизованият свят може само да ни благодари.“
В отговор на изявлението на доктор Фроасар, доктор Кенет Бърнс, известен хирург онколог от Нова Англия, каза следното: „Зависи в каква посока ще поемат. Ако думи и дела бяха едно и също, всички бихме живели в утопия. Онова, което особено ме смущава, е съсредоточаването на толкова много власт в ръцете на тъй ограничен кръг от хора. Да предположим, че им хрумне да възприемат друг подход и кажат: «Правете както ви казваме, иначе не разчитайте на нас.» При застрахователните компании вече станахме свидетели на подобно развитие. Отнета бе възможността за избор.“
Друго възражение бе повдигнато от откровения сенатор Търстън Блеър от Уайоминг. „Как, по… [ругателството зачеркнато]можа да се случи подобно нещо? Имаме антитръстово законодателство, закони за чуждестранната интервенция, а и всякакви други, според които това е недопустимо. Нима [епитетът зачеркнат] идиоти, натоварени да следят за подобни действия, са спали непробудно по време на тайните сделки?“
Отговорът на сенатор Блеър е съвсем елементарен. Международните конгломерати са задължени единствено да спазват законите в страната, в която функционират. Законите са различни и нито един от тях не забранява съществуването на филиали. Следователно Форд е и Форд Великобритания в Англия; датската компания Филипс е Филипс, САЩ; Стандард Ойл навсякъде по света се нарича Стандард Ойл. В крайна сметка тези международни корпорации подпомагат икономиката в страната домакин. Следователно може да се допусне, че Карнейшън Крос ще носи инициалите на тази компания в САЩ, Великобритания, Франция и навсякъде другаде.
Брандън Скофийлд и Антония почиваха в апартамента си в хотел „Савой“, Брандън — изтощен от пътуването с военния самолет, Тони във възторг от факта, че отново се намират в Лондон.
— Ще изляза само за малко да се поразходя — заяви тя, привършила с разопаковането на багажа.
— Поздрави от мен всички кръчми — рече Скофийлд, изтегнал се в леглото, без дори да се съблече. — Ще гледам да наобиколя поне най-добрите.
— Този път не са включени в списъка на забележителностите.
— О, бях забравил, че си живо копие на оная кучка Кари Нейшън, дето проповядва тотално въздържание.
