разговарят в кабинета му. Отмина няколко маси и се настани срещу Андрю Джордан. Започна да говори и в същото време отвори куфарчето си.
— Проучих повода за вашето оплакване, господин Джордан, и макар да разбирам мотивите ви, все още не зная какво бихме могли да направим ние.
— Защо да не ви поръчам едно питие? Добре ще ви дойде, повярвайте.
— Моля?
— Нали знаете как работим ние — подхвърли Беоулф Агът, като даде знак на келнера. — Какво ще пиете?
— Малък джин с тоник, благодаря. — Скофийлд даде поръчката и Фредерикс продължи: — Какво искате да кажете… кой как работи?
— По заобиколни пътища, би бил най-добрият отговор. Оплакването е пълна глупост. Нося ви заповеди от Амстердам.
— Какво?
— Хайде, Ленард, нали сме от една и съща страна. Как, мислиш, щях да стигна до теб, ако Амстердам не беше направил необходимото? — Келнерът се върна с питието на Фредерикс. Времето бе изчислено идеално. Очите на човека от Матарезе бяха ококорени, изразяваха недоверие и страх. Келнерът се оттегли и преди още предателят да проговори, Скофийлд го изпревари. — Твърде находчиво, бих казал. Оплакването може и да е пълна измама, но немалко банкери отвъд Ламанша вярват в него, а аз също съм банкер, проверете в компютрите си. Но аз съм и нещо друго. Получавам инструкции директно от К-Грахт в Амстердам.
— К-Грахт?… — Устната на Фредерикс увисна, страхът замести смътното опасение в очите му.
— Откъде другаде? — невъзмутимо продължи Беоулф Агът. — Аз съм този, който разпердушини офисите на шефовете в Атлантик Краун… нашите офиси… и после всичко отлетя за Холандия…
Шпионинът на Матарезе изглеждаше, сякаш всеки момент ще рухне, всяко колебание бе изчезнало, владееше го единствено страхът.
— Какви заповеди носите от Амстердам… от К-Грахт?
— Като начало, не се свързвай с никого. Аз съм единственият куриер, на никой друг не се доверявай. Предизвикахме този проблем във Форин Офис да тлее поне няколко дни, като всеки от тях ще ни приближава до целта…
— Която не е толкова далеч — прекъсна го Фредерикс, сякаш за да подчертае собствената си значимост.
— А сега е мой ред да задавам въпросите, Ленард — процеди Джордан-Скофийлд тихо, заплашително. — Откъде ти е известен денят, който съвпада с постигането на целта? Той се пази в пълна тайна, много малко сме онези, които го знаем.
— Чувал съм… пристигат слухове от Амстердам, предадени на неговите най-доверени агенти.
— Какви слухове?
— За пожарите, пожарите в Средиземноморието.
— От кого знаеш за тях?
— От Гуидероне, разбира се! Преведох го през лондонските лабиринти, всичко му показах!
— Джулиан Гуидероне? — Този път Скофийлд остана изумен. — Наистина е жив — едва чуто прошепна Брандън.
— Какво казахте?
— Нищо… Какво ти даде право да потърсиш Гуидероне?
— Не съм го търсил аз, той ме откри чрез Амстердам! Как бих могъл да го питам за каквото и да било? Та той е синът на Пастирчето, водачът на нашето движение!
— Искрено ли вярваш, че е в състояние да отстрани Амстердам при всичките му невероятни възможности?
— Възможности? Парите са необходим смазочен материал, жизненоважен, но не по-значим от способността да се посветиш на делото. Гуидероне е в състояние да отнеме властта на Амстердам само с няколко думи, изрично го подчерта… Господи, това се случва и сега, в момента, нали? Ако ми се забранява да търся начин за връзка, той иска да ми каже нещо.
— Джулиан ще остане доволен от проницателността ти — тихо го окуражи Скофийлд, вперил очи в неговите. — Каза ми, че си способен, много способен дори, а и човек, на когото може да се има доверие.
— Мили Боже! — Шпионинът на Матарезе погълна на една глътка питието си, след което се приведе напред и заговори с нисък, напрегнат, поверителен тон. — Мисля, че разбирам — поде той. — Господин Гуидероне често споменаваше, че Амстердам става твърде самонадеян. Той знае колко голямо е богатството му, основано на наследеното от барон Матарезе, ловки тактически ходове и най-вече контакти в световен мащаб.
— Както обикновено, Джулиан е бил прав.
— Следователно, Андрю Джордан, вие не сте куриер от Амстердам, вие сте пратеник на господин Гуидероне.
— Отново ще повторя, проницателен човек си Ленард. — Този път Скофийлд се наклони напред. — Познаваш ли Суонсън и Шварц?
— От Ню Йорк? Естествено, това е посредническата компания на Албърт Уайтхед. Често съм пътувал дотам… по поръка от Амстердам.
— В такъв случай познаваш адвокат Стюарт Никълс.
— Обикновено той говори.
— А Бен Уолбърг и Джеймисън Фаулър?
— Банково дело и енергийни компании…
— Ясно — прекъсна го Скофийлд. — В такъв случай разбираш какъв размах вземат събитията. Свържи се с тях и им предай какво съм ти казал, но не споменавай името ми. Джулиан ще се вбеси, ако го сториш. Обясни им, че от анонимен източник си получил инструкции да се дистанцираш от Амстердам. Попитай ги дали и те са известени.
Албърт Уайтхед, главен изпълнителен директор на „Суонсън и Шварц“, затвори телефона и се обърна към Стюарт Никълс, адвокат на посредническата фирма, който в същото време остави слушалката на деривата.
— Какво става, Стю? По дяволите, какво става?
— Господ е свидетел, че поне се опита да разбереш, Ал, аз самият не бих се справил по-добре. Ленард не пожела да каже и думичка повече, просто изложи фактите, нищо друго.
— Едно поне е сигурно, Стюарт. Той говореше истината. — Секретарската уредба пред Уайтхед запиука; мъжът натисна някакво копче и заговори: — Какво има, Джанет?
— Време е за конферентната връзка, сър.
— О, да, спомням си, но май бе уговорена за по-ранен час. С кого ще разговарям? Май не ми каза.
— Закъсняхте за обяд, просто нямаше кога.
— Добре де, с кого ще говоря все пак?
— Господин Бенджамин Уолбърг и господин Джеймисън Фаулър.
— Сериозно? — Уайтхед погледна към адвоката със застинало лице.
Двайсет и осма глава
Заместник-директорът Франк Шийлдс разкъса плика с надпис ДА НЕ СЕ КОПИРА и собственото му име на първа страница и плъзна поглед по редовете. Подписа разписката на куриера, който се увери, че металната пломба е непокътната, след което се върна на бюрото си. Започна отново да чете, този път напълно съсредоточен.
Шестте страници представляваха точен запис на разговори по частни, предполагаемо обезопасени откъм подслушване телефони, собственост на Албърт Уайтхед, Стюарт Никълс, Бенджамин Уолбърг и Джеймисън Фаулър. Това бяха четиримата от Матарезе, събрали се в малкия уединен ресторант в Ню Йорк
