хора.
— Ей, това пък що за сентенция е?
— Съвсем вярна е. Хайде ела, чака ни още работа.
— Какво има да се прави?
— Първо слез до кухнята, на първия етаж вдясно. На всяка цена трябва да откриеш аптечка за първа помощ. Не може да няма някоя, в кухнята често се случва някой да се пореже. На тоя трябва да му сложим турникет и да го превържем.
— Защо се размекваш?
— Защото и той беше прав. Не ни е нужен мъртъв. Като тръгнеш надолу по стълбите, не стъпвай на пътеката, заложен е верижен капан.
— Какво каза?
— Няма значение, стъпвай само по мрамора. Побързай, хайде!
Лутър се втурна навън, спъна се в съборената врата, а Камерън се зае да събира разпечатките, за да ги подреди. Два листа бяха изпълнени с изписани в колони кодове, но не бе по силите му да ги разгадае. Останалите двайсетина страници също представляваха шифрован текст, навярно ключът се съдържаше в първите два листа. Прайс приближи счупения прозорец и извика:
— Долу ли си, Брей?
Тишина. Обезпокоителна тишина.
Внезапно силен звън разтърси цялата къща, толкова оглушителен, толкова неочакван, че Прайс се вцепени. Той остави разпечатките, прескочи съборената врата и излезе в коридора. На стълбите стоеше Скофийлд и се оглеждаше в недоумение; беше настъпил жицата, свързана с алармата. Прайс извади ножа си и отмести все още объркания Беоулф Агът. Коленичи, вдигна отрязаното парче от пътеката и изтръгна жиците. Звънът престана.
— Имаш късмет, че не беше бомба — рече Кам.
— Защо не ме предупреди, по дяволите?
— Мислех, че все още си отвън. Хайде ела, искам да ти покажа какво открих.
Върнаха се в бърлогата на Матарайзен.
— Краката му кървят — отбеляза Скофийлд, свел очи към неподвижната фигура.
— Всъщност коленете. Лутър ще намери с какво да го превържем.
— Какво ще го превързваш! Пусни му един куршум в главата.
— Вредна мисъл — рече Прайс и вдигна разпечатките. — Опита се да ги унищожи.
— Какво е това?
— Ако не греша, това са сигналите, които го спипахме да разпраща. Кодирани са, а аз не мога да се похваля с особени познания по компютри.
— Прати ги в Амстердам. Тук не може да няма факс машина.
— Ей там има една, но не зная номера в къщата на Кайзерграхт.
— Аз го имам. — Беоулф Агът бръкна във вътрешния си джоб. — Научи се да не пренебрегваш предварителната подготовка, младежо.
Пуснаха факса, а междувременно Камерън се свърза с Грийнуолд да го уведоми какъв материал му изпраща, а и обстоятелствата, при които се бе сдобил с него. Компютърният експерт го увери, че ще изоставят всичко друго и ще съсредоточат усилията си изцяло върху материала от Корсика.
— Разполагаш ли с телефон, на който да ти позвъня?
— Откриеш ли нещо, обади се на Уотърс в Лондон и на Франк Шийлдс в Лангли. Аз оттук нищо повече не мога да направя, а и ни чака още много работа. Ще ти се обадя след няколко часа. — Прайс затвори и се обърна към Скофийлд. — У теб ли е клетъчният телефон?
— Естествено. Имам директна връзка със скрамблера в МИ-пет.
— Обади се на Джеф. Поръчай командосите да дойдат.
— Тук? Сега? За какво са ти?
— Отиваме на прием.
Скоро след падането на здрача една по една шестте лимузини пристигнаха в имението сред хълмовете на Порто Векио над брега на Лигурско море. Седмата кола я нямаше, тъй като никой не бе успял да открие последния поканен, кардинал Паравачини от Рим. Заплашени с изобличение и най-строго наказание, двамата вече свестени корсиканци посрещаха всяка кола и придружаваха всеки гост до банкетната зала. На прага ги поемаха Прайс и Консидайн, които ги връзваха за столовете и запушваха устата им; въжето и ролките с изолирбанд бяха открили в бараката на градинаря. Когато шестимата — пет изискани мъже и една елегантно облечена жена — бяха заели местата си, Камерън и Лутър изчезнаха за кратко, а когато отново се появиха, носеха стол, в който седеше раненият Ян ван дер Меер Матарайзен, с подути от превръзките крака. Подобно на гостите, и той бе вързан за стола с въже, а на устата му се виждаше двоен пласт лепенки.
Водачът на Матарезе, поставен начело на масата, стрелкаше със зверски поглед ту един, ту друг от поканените. Неочаквано в залата влезе Скофийлд. Сменил беше униформата с цивилни дрехи. Застана зад Матарайзен.
— Господа — започна той, — разбира се, обръщам се и към вас, госпожо. Тук съм, защото навярно за вашата организация зная повече от всеки жив човек. Малко би било да я наречем чудовищна. Добрата новина е, че с нея е свършено. Вашият ненадминат гаучо я провали. Спипахме го как стиска в алчните си ръце топката восък, по-точно съвременното й подобие във вид на компютърна разпечатка. Много хитро, а? За щастие ние събрахме екип блестящи умове от цял свят, които разгадаха кодовете му… Докато си говорим тук, агенти от правителствените служби, полиция и военни в няколко десетки града са се заели да арестуват не един и двама души, сред тях е и един Орел от Лангли, когото спипали да набира твърде дълъг телефон от най-обикновена обществена кабина. Това се нарича гарантиран чист достъп; спукана му е работата. В същото време съдии и депутатски комисии навсякъде биват свиквани на извънредни сесии, за да се вземат мерки срещу един предполагаемо унищожителен икономически вирус. Що се отнася до пожарите в Средиземно море, ей този маестро постигна нещо, което трудно би се удало на дипломати и държавници. Враждуващи страни и непримирими групировки обединиха усилията си, за да потушат пожарите.
Сигурно вече сте забелязали, че сте вързани по същия начин, както и вашият наставник. Целта ни бе не само да ви предоставим равни шансове с човека, която ви унищожи, а и да осигурим безопасността ви. Както виждате, повикани са хора, които ще ви придружат, додето напуснете Корсика, а и земята на Матарезе. Ако на някого от вас хрумне да бяга или да прибегне до каквото и да било оръжие, ще бъде застрелян. Подобно нещо би било върхът на глупостта, неловкост, която пожелахме да ви спестим.
— Неловкост, която ще спестим — промърмори Прайс. — Фразеологията на Харвард.
— Глупости на търкалета — прошепна в отговор Консидайн.
— Господа! — извика Беоулф Агът. — Влезте, моля.
Двойните врати откъм северната страна се отвориха и отрядът френски командоси се появи в стройна колона. Те заеха определените им места, а гостите се заизвиваха в столовете, мятаха глави, очите им се пулеха в панически ужас.
— Обявявам настоящото заседание за закрито — рече Скофийлд с пресилена тържественост. — Господа, отвържете вашите пленници и ги отведете до самолета. Ако някой ви предложи подкуп, предлагам да го цапардосате с каквото ви падне!
Беше десет часа сутринта; притъмнялото небе предвещаваше скорошен порой. Двамата корсиканци получиха обещание за снизходителност заради оказаното съдействие и бяха предадени на полицията в Бонифацио. Оставаше тримата американци, двете прислужници и готвачът да приключат задачата, и то, колкото и да е странно, по настояване на Скофийлд. Всички ценни предмети, които можеха да се изнесат, заедно с продуктите, повечето в контейнери с лед, трябваше да попаднат в къщичката на градинаря. Отне им близо четири часа при невероятно темпо.
— О кей, Брей — въздъхна накрая Прайс и избърса потното си чело. — Няма ли най-сетне да научим какво целиш с всичко това?
— Приключване, мой млади приятелю, просто и ясно — отвърна Скофийлд, вдигна някаква голяма туба
