и на бегом влезе в къщата.
Три минути по-късно пожарът пламна, огнените езици плъзнаха нагоре по завеси и мебели. Още пет минути и ето че цялата къща гореше под похлупака от мрачно небе. Камерън неволно трепна — къде беше се дянал Скофийлд? Още не го виждаше!
— Брей! — викна той и заедно с Лутър се втурна към облаците искри. Внезапно тресна невероятна експлозия. Прайс и Консидайн се хвърлиха на земята, успели да зърнат как верандата се откъртва, отломки мрамор, бетон и стъкло политат на всички страни. В този миг ливна дъждът, яростен, пороен, ала пламъците все така се извисяваха нагоре, сякаш да премерят сили с бурята, една природна стихия срещу друга, битка между огън и вода. — Скофийлд! — изрева Камерън и се надигна.
— Къде е тоя кучи син? — на свой ред викна Консидайн. — Ако е намислил някоя глупост, ще му размажа физиономията!
— Ей, момчета, какво правите там? — чу се гласът на Беоулф Агът, който на бегом се появи откъм западното крило. — Не вдявате ли, че трябва да се отдалечите, малоумници такива!
— А ти какво правиш? — сопна му се Прайс и заедно с Лутър го последва. — Какво си направил, това искам да знам!
— Онова, което трябваше да сторя преди близо трийсет години в Бостън. Да превърна в пепел крепостта на властника в Матарезе.
— Какво значение има? Това не ти е Бостън, тук е Порто Векио, Корсика!
— Не мога да бъда сигурен. Символ, може би, спомен, нашепващ за унищожение, повсеместно унищожение. По дяволите, сам не зная! Просто трябваше да го направя… заради Таленков може би. Както и да е, първо поговорих с момичетата, с прислужниците де. Бях ги предупредил.
— За кое, за пожара ли?
— Нека приемем, че те ще кажат където трябва. Който изпревари, ще намаже от съкровищата в къщичката на градинаря. Ако ги продадат, няколко семейства могат години да преживяват с парите. Защо да ги конфискуваме като доказателства? Бездруго ще ги откраднат. — Клетъчният телефон зажужа във вътрешния джоб на сакото му. — Сър Свински Задник, предполагам.
— Дори дръзкото ти нахалство не е в състояние да ме ядоса, Брандън. Добра работа свърши, стари приятелю, за представлението да не говорим.
— Спести ми британските си хвалебствия, просто изпрати пари.
— Всъщност очаквам да представиш отчет за определени разходи, но моля те, поукроти въображението си.
— Може да поискам да си купя нов остров или пък някоя малка държавица.
— Антония иска да знае кога се връщаш в Лондон. — Уотърс предпочете да пресече мечтанията на Скофийлд.
— След около час. И цяла седмица ще спя.
— Ще се обадя на Хийтроу, да предоставят някоя резервна писта, а и да посрещнат самолета ти. Ще се обадя и на Лезли. Впрочем, Франк Шийлдс ми звънна. При първа възможност трябва да докладваш във Вашингтон.
— Аз да докладвам? — кресна Беоулф Агът. — На мен той не може да ми заповядва!
— Не се дърпай, де, ние също искаме да научим подробности. От официален, съответно засекретен доклад, естествено.
— Това се отнася за онези на заплата, аз съм само консултант. Прайс да го направи.
— Какво да направя? — попита Камерън.
— Да изготвиш доклад за изпълнението на мисията.
— Проста работа, Брей. Какво толкова?
— Тогава вие с лейтенанта я свършете.
— Лейтенантът вече заслужи повишението си, Брандън — отново се намеси Джефри от Лондон. — Пристигнаха документите от Американския флот. А ако аз и Франк Шийлдс още малко се бяхме разпрострели в хвалбите по негов адрес, щяха и контраадмирал да го направят.
— Ти си старши лейтенант, Лутър — обърна се Скофийлд към пилота. — А нищо чудно и с две звезди да се окичиш.
— Пенсакола, сега вече нищо не може да ме спре!
— Само още нещо, приятелю — рече Джефри. — Франк ми каза, че президентът искал лично да се срещне с теб. Очакват те големи почести.
— Защо? Че аз от години не съм гласувал. Освен това младият Камерън има не по-малка заслуга. Президентът с него да говори.
— Това не може да стане, Брандън. Агент Прайс остава в дълбоко прикритие. Не може да участва в каквито и да било довършителни операции.
— По дяволите, искам да си отида у дома. Островът ни сигурно е потънал в какви ли не карибски бурени.
— Доколкото разбрах, твоят Инженерен корпус се наема с отстраняването на проблема.
— Аз трябва да бъда там, да гледам какви ги вършат!
— Прати офицер Прайс. Той и подполковник Монтроуз могат да разчитат на известен отпуск.
— Та това е удар в гърба!
Епилог
Слънцето залязваше над острова със странното име Означение 26, на двайсет и четири морски мили от Тортола в Карибско море. Камерън и Лезли бяха се отпуснали в шезлонги край лагуната. Лезли говореше по клетъчен телефон със сателитна връзка.
— Не възразявам, миличък, стига да знам, че това е твоето желание. Не искам да си загубиш мястото в Кънектикът.
— Няма проблем, мамо — прозвуча гласът на момчето от Лондон. — Директорът познава училището на Роджър и е говорил с отговорника по кандидатурите. Мога да постъпя на разменни начала в средата на срока, тоест другия месец. Ще ми признаят годината, а всички, с които говорих и тук, и в Кънектикът, смятат, че това ще ми е от полза.
— Стига да положиш нужните усилия, Джейми. В тамошните училища е по-трудно, отколкото у дома.
— Роджър всичко ми обясни. Аз постъпвам в класа, който той е завършил, тъй че ще ми помага, ако стане много напечено.
— Нямах това предвид, момчето ми. Впрочем как се разбираш с Роджър и Анджела?
— Страхотно! Чудесно си прекарваме, макар че Колман се нанесе в къщата при нас. На моменти е много строг.
— Това е единствената утешителна новина.
— Трябва да затварям, мамо. Коули пак ще ни води на екскурзия. Според него, щом ще постъпвам в английско училище, а и понеже не говоря езика твърде добре, трябва да науча колкото се може повече за Обединеното кралство. Поздрави Кам от мен. Той е готин и аз го харесвам.
— Май трябва да попитам добре ли чух? За господин Прайс ли говориш?
— Стига, мамо, да не съм бебе.
— Глупчо си ти, както казват британците.
— Ще повярваш ли, ако ти кажа, че и аз имам хормони?
— Джейми!
— Чао, мамо. Обичам те.
Линията прекъсна.
— Недорасло дръзко хлапе — измърмори Лезли, като натисна копчето, за да изключи своя телефон. — Поръча да те поздравя и ми заяви, че те харесвал.
— И аз го харесвам. А ти защо му се развика?
— Най-нахално ми заяви, че имал хормони.
— Той на колко е? Петнайсет? Повярвай ми, истината ти е казал. Освен това точно сега мира не му
