— Убийството на хората от охраната и опита за покушение може би не, но вероятно бих попречил който и да било да напусне района по изложените вече причини. Ако знаех какво се предвижда.
— Тъй ли мислите? — отново настръхна Кам. — И защо?
— Защото имаше и по-добър начин… след като допускахме, че някой действително очаква убиеца на стария път за Чезапийк.
— За Бога! Искате ли вие да се обадите на близките на момчето?
— Говорех само хипотетично…
— Той говори по-смешно и от теб — обади се Скофийлд.
— Шийлдс също говори такива смехории, но аз достатъчно дълго време съм прекарал сред тия клоуни, за да се науча да ги разбирам — рече Кам. — Какво бихте направили вие, господин аналитик?… Защото вие сте аналитик, нали?
— Да, така е. Щях да се свържа с нашата въоръжена група в замаскираната кола в полето на север от входната алея. Те можеха да извършат ненадейно нападение.
— Каква въоръжена група? — Прайс вече крещеше. — Каква кола?
— Постоянно са там. Сменят се на осем часа.
— А защо ммммммм… по дяволите, ние не знаехме за тях?
— Досещам се какво щеше да кажеш, Камерън — обади се Антония тихо, сподавяйки гнева си, — и въпреки че оценявам галантността ти, съгласна съм с теб, че е неуместна… Господин Дени, защо не знаехме за този пост?
— За Бога, та ние още не бяхме обсъдили нещата! Това беше първата ни нощ, какво би могло да се случи първата нощ?…
— Ето кога трябва да си отваряте очите — отговори му Скофийлд, чийто глас издаваше готовността му да поеме нещата в свои ръце. — Грешката впрочем не е ваша, по-скоро Шийлдс допусна грешка, и то не за първи път. Първоначалните инструкции за околния терен трябваше да включват данни за всички възможности, с които разполагаме, това е от първостепенна важност. Никакви изненади, никакви неизвестни за нас алтернативи, никакви пропуски, ясен ли съм, момче?
— Може да настъпят промени в този сценарий, сър.
— Кажи ми една поне, кучи сине!
— Моля те, Брей — спря го Антония, като сложи ръка на рамото му.
— Не, държа да чуя отговора му! Давай, умнико!
— Според мен знаете за какво говоря, господин Скофийлд — каза Дени с неизменно кротък безизразен глас. — Отдавна се познавате с директор Шийлдс.
— Ел-факторът, прав ли съм?
— Да — едва чуто рече пълномощникът.
— Що за наименование е това, за Бога? — недоумяваше Прайс.
— Споменаването на името Божие в случая е уместно — обясни Брей. — Ел-факторът се отнася до Светото писание, според свети Шийлдс Безупречния, добър познавач на Библията. Ел, тоест Л означава левит, третата книга от Петокнижието на Стария завет. Горе-долу това си спомням.
— Говори по-ясно, Брей — подкани го Антония.
— Шийлдс открай време вярва, че отговорите на повечето човешки проблеми или загадки се съдържат в Библията. Не непременно в религиозния контекст, но в тълкуването на разказите, както митични, така и исторически.
— Франк е религиозен фанатик? — ахна Камерън.
— Не зная, ще трябва него да питаш. Виж, Библията познава добре.
— Този Ел-фактор, Левит, какво представлява? — настояваше Прайс.
— С две думи казано, не се доверявай на първосвещеника. Може да е предател.
— Я повтори? — Камерън бавно се отпусна на стола, втренчен в Скофийлд, сякаш бившият първокласен агент е лунатик.
— Не съм сигурен дали го помня съвсем точно, но в „Левит“ първожреци били само синовете на Леви или Аарон, струва ми се. Те управлявали храма, те се разпореждали с всички останали. По-късно неколцина амбициозни братя, които нямали място в това затворено братство, подправили някакви родословни писания и се намърдали в клуба. В крайна сметка си осигурили политически глас, по-висш от гласа народен.
— Ти да не си полудял? — Прайс вече не си намираше място от негодувание. — Това са библейски измишльотини!
— Не съвсем — обади се Юджийн Дени. — Господин Скофийлд познава основните положения, макар и вън от контекста.
— Остави историческата справка. Ти обясни какво иска да каже той.
— В „Левит“ неколцина Левити, синовете на Леви, по-късно, когато се намножили, наследници на Аарон, били въздигнати като първожреци на Храма в Йерусалим, където била съсредоточена властта. Както във всички подобни центрове на властта, появила се корупция, незначителна според днешните схващания, бих добавил, но все пак корупция от страна на онези, които искали да променят строгата система, често напълно оправдано, бих добавил отново. В крайна сметка, според въпросната легенда от „Числа“, или „Второзаконие“, един фанатик станал водач на отците от храма, додето бил изобличен, че не само е предател, но и не е син на Аарон.
— Благодаря за урока, проповеднико — напрегнато изрече Камерън, — но все пак какво означава всичко това?
— Това означава — отвърна Скофийлд с едва сдържана ярост, — че заместник-директорът Шийлдс не е сигурен дали може да ми се довери.
— Какво? — Прайс отново се обърна към пълномощника.
— Разбираш ли, млади човече — продължи Брей, — според библейски настроеното въображение на Жмичката, това тук е храмът Чезапийк и противно на онова, което мислите вие, двамата малоумници, правомощията на всекиго от вас по отношение на тази операция са практически равни на нула. Аз командвам парада. Такава беше уговорката ми с Шийлдс, проверете, господин Дени.
— Уведомен съм за вашето споразумение, господин Скофийлд, и едва ли е уместно да вземам отношение.
— Това е повече от ясно. Вие сте просто лакейчето на Франки, а съм готов петдесет процента от топките си да заложа, че поддържате връзка със замаскирания си въоръжен контингент просто в случай, че реша да си доставя динамит и заедно с жена си да взривя сградата!
— Какво говориш, Брей? — недоумяваше Антония.
— А другите петдесет процента ще заложа — продължи невъзмутимо Скофийлд, — че онези на входа имат инструкции да ти докладват в мига, в който премина портата, което е мое право, защото аз разполагам с абсолютна власт на тази територия.
— Не се изразяваш много ясно, скъпи…
— Така си е, по дяволите! Ел-факторът, глупостите от „Левит“. Аз съм първожрецът на храма, който може просто да се окаже предател. Не е ли тъй, аналитико?
— Бяха изтъкнати и други съображения — тихо рече Дени.
— В такъв случай защо не бяхме, тоест защо аз не бях уведомен за въпросното подразделение? По силата на правомощията ми трябваше да бъда информиран още в самото начало, в случай че се наложи да бъдат взети решения, които не бих позволил да вземете!… О, не, това е един от резервните трикове на Жмичката, дявол да го вземе!
— Предвиждаше се вероятност от внезапно масирано нападение…
— И онези двама-трима от въоръжения контингент щяха да го спрат? — побесня Беоулф Агът. — Ти за какъв ме вземаш, бе момче?
— Не мога да ви отговоря, сър. Аз просто изпълнявам заповеди.
— Знаеш ли, синко, за втори път чувам тая фраза за последните трийсет часа, а сега ти пък ще чуеш какво казах на оня кучи син, дето нахрани акулите. Тия не ми минават!
— Успокой се, Брей — намеси се Прайс. — Може би Франк е бил прав… за втората част. Нападението, имам предвид.
— Не ми се връзва, момче. Ако наистина се е опасявал от нещо подобно, там щеше да се разположи
