— Ще продължим този спор, като излезем в морето. Някой тук също е предрешен предател, а с електронната система за наблюдение нямам намерение да рискувам… Екипът, който видя при хеликоптера, се състои от експерти в борбата с тероризма, които разполагат с нужната подготовка и оборудване, за да откриват всички видове подслушвателни устройства, независимо къде са скрити.
— Едно ще ти кажа, Жмичка. След толкова години си понаучил нещичко и от номерата на оперативните агенти.
— Похвалата в твоите уста дълбоко ме трогва.
(Бизнес новини, страница 2)
ОЛБАНИ, 2 октомври. Поради непрестанно растящото потребление на енергия и съпътстващото го неизбежно нарастване на цените, енергийни компании от Торонто до Маями сериозно обсъждат възможността да консолидират своите действия. Информация за тези предварителни срещи започна да изтича, когато Стандард Лайт и Пауър ъв Бостън бяха изправени пред явление, което можем да окачествим като бунт на потребителите срещу внезапно раздутите цени на електричеството, представени на общините, корпорациите и личните домакинства. Промишлени предприятия, както и множество изследователски центрове заплашват да напуснат щата, при това налице е осезаем спад в пазара на недвижими имоти. Елементарната логика предвижда те да бъдат последвани от университетите, което би превърнало Масачузетс в щат на мизерията, а Бостън в изоставено гето.
Отговорът на Джеймисън Фаулър, висш служител от Стандард Лайт, бе повече от лаконичен: „Енергията струва пари, а очакванията са по-скоро песимистични, отколкото оптимистични. Съществува ли решение на проблема? Да, разбира се, то ни е добре познато и се нарича ядрена енергия. В същото време никой не би желал да живее или работи в радиус от сто-двеста километра от такава електростанция, тъй че докъде ще стигнем? Не вярвам да има щати с толкова обширни пустинни райони. Ето защо, ако успеем да обединим огромната мрежа от отделни енергийни системи под едно общо ръководство, в един консорциум, то цените ще се сгромолясат в резултат само на елиминирането на двустепенното управление.“
Брус Ебърсол, президент на Съдърн Ютилитис, споделя убедеността на господин Фаулър: „Нашите акционери ще бъдат повече от щастливи, а те в мнозинството си са хора на възраст — нашите любими баби и дядовци; по този начин ще служим по-добре и на цялото общество, защото навсякъде ще подновим и усъвършенстваме оборудването и всички ние ще можем спокойно да очакваме по-светли дни — както вложилите парите си в огромни машини, така и потребителите на електрически крушки, приятелю.“
На въпроса за десетките хиляди съкратени работни места Ебърсол заяви: „Онези, които притежават необходимия потенциал, ще бъдат преквалифицирани, струва ми се.“
Човекът, притаил се в най-тъмния ъгъл на бараката за лодки, пристъпи напред и надникна иззад отворената врата. В ниското вълните приплясваха край неподвижното корабче. Моторницата бавно напредваше към центъра на залива, тримата в нея разговаряха, Скофийлд държеше румпела и току се обръщаше да каже нещо на спътниците си.
Подполковник Лезли Монтроуз извади от джоба на куртката си малък портативен телефон, набра номер от тринайсет цифри и доближи слушалката до ухото си.
— Кръг Векио — прозвуча мъжки глас в мембраната. — Говорете.
— Тримата важни субекти разговарят извън обсега за наблюдение. Заемете позиция изчакване, докато ситуацията не се изясни.
— Благодаря. Информацията ще бъде препредадена на нашите хора в Лондон. За ваша информация необходимото ви оборудване ще пътува с полета в шест следобед. Разрешението за пратката потвърдено. Пратка от вашия син.
Девета глава
Двигателят на катера бе изключен и моторницата полегна в кротките вълни на Чезапийк Бей.
— И все пак не разбирам, Франк — рече Скофийлд, като се извърна. — Никога не съм споменавал Пастирчето или сина на Пастирчето в докладите си, а и при разпитите. Те бяха мъртви, цялата пасмина!
— Споменаваше се в бележките, които открихме след кървавата оргия в имението Апълтън Хол в покрайнините на Бостън. Всички късчета бяха поразени от пожара, но след като ги положихме в предметните стъкла в нашите лаборатории, името, или по-скоро части от него започнаха да се появяват. Сетне от корсиканския клон на Интерпол изровиха името Гуидероне. Предположихме, че той е Пастирчето.
— И докъде те отведе всичко това?
— Мен лично към логичната линия за издирване. В едно от късчетата едва-едва изплува фразата „той е синът“, повторена в няколко отделни доклада. Във втория прочетохме „ние трябва да се подчиним“… За едно и също ли говорим, Брандън?
— Да — отвърна Скофийлд. — Това е следата, която ние с Таленков изследвахме. Но ти как успя?
— В продължение на месеци, дори години, нищо смислено не откривахме. И ето че накрая успях.
— Но как, за Бога?
— Отново се намесва факторът Левит, първосвещеникът действително бе предател.
— Изразявай се по-ясно.
— Сред убитите този ден бе почетният гост на конференцията в Апълтън Хол. Действителен потомък на династията Апълтън, поканен след толкова време, за да бъде приветстван от новите собственици на имението.
— В такъв случай ти знаеш кои са били — отбеляза Скофийлд.
— Все още не със сигурност. Почетният гост бил сенатор Джошуа Апълтън Четвърти, според очакванията бъдещ президент на Съединените щати. В това никой не се съмняваше; успехът му бе повече от сигурен. Той бе най-популярната фигура на политическата сцена. И предстоеше да се превърне в най- мощния водач на свободния свят.
— Е, и?
— В действителност многоуважаваният сенатор изобщо не бил Апълтън; от години това бил съвсем друг човек. По точно, Джулиан Гуидероне, синът на Пастирчето, белязан от Гийом, барон Матарезе.
— Аз го знаех, но ти откъде си разбрал?
— Заслугата е твоя, Брандън. Нека те върна назад в миналото, стъпка по стъпка, както и ти си ги преминавал.
— Това е невероятно — неволно го прекъсна Скофийлд. — Жалко, че Тони не е тук.
— Къде е тя? — попита Прайс, като се облегна на плющящия планшир.
— Задава въпроси — лаконично отвърна Брей. — Хайде разказвай, Франк, коя жила се оказа златоносна за теб?
— Като начало, изхождайки от факта, че те познавах, допуснах, че сам ще скроиш за себе си някаква фалшива самоличност, за да попаднеш там, където искаш — то си е част от основните правила. Както научих, проявил си немалка изобретателност. Документът ти за самоличност официално те посочваше като „помощник“ на самия сенатор Апълтън. Следващата ти стъпка, тъй като толкова неща не са ти били ясни, е била да посетиш психически болната майка на Апълтън на Луибърг Скуеър.
— Тя се оказа алкохоличка, с повече от десетгодишно пристрастяване — добави Скофийлд.
— Да, зная — кимна Шийлдс. — В същото състояние беше и двайсет и един месеца по-късно, когато сам я посетих.
