лондонския „Таймс“: „Те ще бъдат начело, останалите ще трябва да ги следват.“
Името Уейвърли се появява в чест на сър Дейвид Уейвърли, основател на първата компания, „Уейвърли Индъстрис“, погълната от англо-американски интереси преди повече от четвърт век.
Непотвърдени подробни данни във връзка със сливането, включително прехвърляне на акции и предполагаеми действия от страна на общия борд на директорите ще откриете на страница 8. Проучват се възможностите за сливане на най-големите профсъюзни централи, както и елиминиране на дублирания управленчески състав. Можем да перифразираме често споменавания цитат от един американски филм от петдесетте: Затегнете коланите, по трасето ни очакват изровени участъци.
Осма глава
Насред пладне на източния бряг на Мериленд жарещото есенно слънце бе изминало половината от пътя си по небосклона и покриваше с блясък водите на Чезапийк Бей. Прайс се присъедини към Скофийлд и Антония на голямата покрита веранда с изглед към морето; за настанените в имението бе подреден бюфет със закуски, останалият персонал се хранеше в някоя от трите разкошни пристройки за гости.
— Сядай, Камерън — подкани го жената на Скофийлд. — Да ти налея ли кафе?
— Не, благодаря — учтиво отказа Прайс, като се насочи към бюфета с трите димящи кани кафе. — Сам ще се обслужа.
— Лош ход — смъмри го Брей. — Заради теб ще забрави хубавите си навици.
— Ти май още не си се събудил, а? — подкачи го Камерън, с глас, натежал от сън или по-скоро от недоспиване. — Рано ти е, личи си.
— Хич даже не ми е рано — възпротиви се Скофийлд, — наближава десет. Другите къде са, по дяволите?
— Не зная. Дори не знам за кого питаш.
— Двамата полковници, първият и втората по ранг, човекът от ЦРУ, който снощи, по-точно рано тази сутрин придружи Антония, и свръзката на Франк Шийлдс, който ме зяпа, като че ли съм заразно болен.
— Франк сигурно всичко му е разказал за теб. — Прайс напълни чашата си, след което най-сетне седна на масата.
— Полковник Бракет и подполковник Монтроуз са в стаите в западното крило заедно с Юджийн Дени, човекът на пряко подчинение на директор Шийлдс — обясни Антония. — А моят кавалер, както го нарече, скъпи, е на нашия етаж… Няма да ходим надалеч, ако искаме да се срещнем, докато ти хъркаш.
— Ха! — ухили се Брей. — От мен да го знаеш, Кам, каквото можеш си открадни и колкото по-младо да е, толкоз по-добре!
— За тия приказки сам ще си сервираш яйцата, скъпи.
— Не искам яйца. Нали все ми натякваш, че не били полезни за мен.
— Кой е подготвил цялото това пиршество? — прекъсна ги Прайс.
— Защо, да не мислиш, че храната е отровна?
— Нещо такова ми се мотае в ума.
— Глупости говориш, момко.
Най-добре осведомена отново се оказа Антония.
— Цялата храна се приготвя в Лангли, запечатва се херметически, надписва се, след което се доставя тук с хеликоптер всяка сутрин и всяка вечер в шест.
— А, чух шума от моторите — рече Кам, — но помислих, че ни наблюдават от въздуха или ще ни гостуват от щатската полиция… Ти откъде научи всичко това, Тони? За храната де, за това кой къде е настанен…
— Умея да задавам умни въпроси.
— Изглежда, ти се удава.
— Брей ме е учил. Изпаднеш ли в ситуация, която налага бездействие, било то убежище или светилище, винаги трябва да задаваш въпроси — любезни, невинни, все едно проявяваш само обикновено любопитство. Според него на жените се удава по-лесно, затова разпитвам аз.
— Колко е великодушен само. Но това означава, че е по-вероятно и да стрелят по теб.
Скофийлд без малко не се задави.
— Голям залък хапни, голяма дума не казвай — рече той, след което добави вече сериозно. — Научихме за момчето от Корпуса, което очистили снощи. Копелдаците!
— От кого научи.
— Полковник Бракет. Дойде да съобщи на Дени и някой доста се разгорещи. Взеха да прехвърчат обвинения, а ако искаш да знаеш, ние с Тони също се включихме.
— Какви обвинения?
— Обичайните глупости, нищо специално.
— Не, не беше така.
— Успокой топката, Кам — рече Антония. — Господин Дени беше… „не беше наред“, както казвате вие, американците.
— Какво каза?
— Искахме да знаем по чия заповед Монтроуз е напуснала района с кола — отвърна Скофийлд. — Бракет му отговори, че като втора по ранг на отряд от Корпуса за бързо реагиране, тя не се е нуждаела от заповед.
— Всъщност твърдеше, че разполагала с неговото разрешение — добави Антония. — На полковника де.
— Това не отговаря на истината — рече Прайс. — Аз издадох заповедта по собствено усмотрение и като опитен оперативен агент, извършил съответния анализ. За жалост се оказа, че съм бил прав… Откъде- накъде Дени ще настоява за обяснение? Какво си въобразява той, в края на краищата?
— Определен съм за свръзка на временната оперативна база със заместник-директор Шийлдс и в негово отсъствие нося пълна отговорност за всичко, което става тук.
Мъжът, застанал в рамката на вратата, бе среден на ръст, строен, с редееща коса и приятно младежко лице, което някак не съответстваше на открилата се плешивина, и глас, за който прилягаше определението приятно монотонен.
— По силата на тази отговорност — продължи той, — имам съответните пълномощия.
— Вие не само не сте наред, Дени — каза Камерън, като се изправи и застана срещу него, — направо сте откачили! Ето какво, всезнайко. Снощи, когато тялото на убиеца се сгромоляса между кървавите трупове на двама от нашите с прерязани гърла от ухо до ухо, не ви чух да направите каквото и да било отговорно изказване. Дори не си спомням да сте били там!
— Там бях, господин Прайс, макар и за кратко. Нищо не можех да направя при възникналите обстоятелства. Реших, че е наложително незабавно да се свържа с директор Шийлдс. Дълго говорихме по телефона, обсъждайки възможните пропуквания, включително и екипажите на хеликоптера… До обяд той ще бъде тук.
— За да проучи екипажите на хеликоптера? — попита Брандън.
— Да, сър.
— И тъй, по силата на какви правомощия и по чия заповед оспорвате моето решение и решението на командващите отряда на Корпуса?
— То е повече от очевидно. Беше убит човек.
— Случва се, господин Дени. Което ме вбесява, вбесява и вас, всички ни. И все пак се случва.
— Вижте, Прайс, може би съм сварил неподходящ момент да изпусна парата…
— Това е повече от ясно! — пресече го Камерън.
— И в същото време аз съм тук, за да наблюдавам какво става, да правя необходимото, за да върви работата както трябва, а това беше първата ни нощ тук. Чувствам се като глупак, наивен, некомпетентен глупак.
— Не бихте могли да предотвратите случилото се и според мен сте наясно с това — продължи Прайс вече по-спокойно, като с жест покани Дени да седне на масата при другите.
