— Не само че остана, присъствието й е съвсем осезателно. Ние със съпругата ми направихме опит да я разубедим… започни нов живот, така й говорехме. При нейната подготовка десетки компании биха я назначили начаса. Учила е мениджмънт, борави с компютри, всичко онова, което телевизионните реклами тръбят за военните, плюс факта, че при нас направи бърза кариера, тогава беше само майор. Тя обаче не отстъпи.
— Това ми изглежда странно — вметна Камерън. — Вероятно би печелила повече в частния сектор.
— Именно, десет, дори двайсет пъти повече. И не само това, би попаднала сред цивилно мъжко обкръжение, а като се има предвид класата й, сигурно и сред богати мъже. Би могла да си намери нов кръг от приятели, ако разбирате какво искам да кажа.
— Разбирам мисълта ви. И тя отказа, тъй ли?
— Без да се поколебае. Навярно заради хлапето.
— Какво хлапе?
— Роди им се син, точно осем месеца и двайсет дни след като и двамата завършиха Уест Пойнт. Тая подробност ми е известна, защото тя често-често я повтаря, заливайки се от смях. Момчето сега е четиринайсет-петнайсетгодишно и боготвори баща си. Ние предполагаме, че според нея, ако напусне армията, синът й ще я намрази.
— Сега, когато е на настоящото секретно назначение, момчето къде е?
— В някакво частно училище в Ню Ингланд… Джим не беше бедняк, а и генералската дъщеря също разполага със солидни средства. А детето знае какво означава „Майка ти изпълнява задача“.
— Нормално за едно дете на военни.
— Предполагам. Моите деца не биха се примирили тъй безпрекословно, но той сигурно е свикнал.
— Вие не сте мъртъв герой — отбеляза Прайс, — тъй че не е наложително да ви боготворят.
— Благодаря, че ме осветлихте. Макар че сигурно имате право.
— А тя не е ли срещнала някой мъж в армията, който да е поне отчасти приемлив? В края на краищата, още е млада.
— Да не мислите, че ние с жена ми не сме опитвали? Да знаете само колко достойни мъже сме й представяли… Но тя неизменно им пожелава лека нощ още преди да са напуснали дома ни, следва категорично учтиво ръкостискане, което ще рече никакъв шанс да се получи нещо повече… А ако душите наоколо, господин таен агент, забравете. С никого не е обвързана.
— Няма такова нещо, полковник. Просто трябва да познавам добре хората, с които работя. Това влиза в инструкциите ми.
— Разполагате с пълното досие на всички, общо двайсет и седем души, ако трябва да бъда съвсем точен.
— Простете, но последните пет дни прекарах на Карибите почти без сън, а последните два изобщо не си позволих да мигна. Не съм получил вашите досиета.
— Ще ви се сторят напълно приемливи.
— Сигурно.
Отварянето на кухненската врата прекъсна разговора между Прайс и полковник Бракет и към тях се присъедини подполковник Монтроуз.
— Проверих всички постове, осигурих и допълнителни патрули оттук до бреговата линия — обяви жената.
— Защо? — попита Камерън.
— Защото това изглежда логичният път за оттегляне, на убиеца, искам да кажа.
— Защо правите такова предположение? — настоя Камерън с любезен, но нетърпящ възражение тон.
— Защото е най-логичният изход от района на имението.
— Изход? Искате да кажете бягство, предполагам.
— Естествено. Блатата са под непрекъснато наблюдение.
— Няма да се съглася с вас. Преди твърдяхте, че по брега са разположени покриващи светлини в радиус от сто метра в хоризонтален разтег и навътре към сушата, обхващащи целия парцел. Наистина ли вярвате, че това не е било известно на убиеца?
— Какво искате да кажете, господин Прайс? — ядоса се Лезли Монтроуз. — Откъде другаде би могъл да избяга?
— По пътя, по който е проникнал, подполковник. Само дето съпругата на Скофийлд откри водолазния костюм. Предлагам да изпратите патрул на запад до най-близкия път в северна и южна посока. Гледайте да се движите колкото е възможно по-безшумно и проверете кой чака там. Естествено, колата ще е с угасени фарове, тъй че и нашите не бива да са включени.
— Звучи ми нелепо! Убиецът не може да се оттегли. Той е мъртъв.
— Без съмнение, полковник Монтроуз — съгласи се Камерън. — И все пак, ако сред нас няма предател с радиопредавател, за който не знаем…
— Невъзможно! — викна Бракет.
— Вярвам, че предател няма — продължи Прайс. — И ако това е така, който и да изчаква нашия убиец, не знае, че той е мъртъв… Изпълнявайте, полковник Монтроуз, това е заповед.
Измина близо час. Бракет, положил глава на ръцете си, спеше, подпрян на масата. С усилие пропъждайки съня, Камерън току отиваше до мивката и мокреше лицето си, додето яката и цялата му риза подгизнаха. Вратата бавно се отвори и в кухнята влезе подполковник Лезли Монтроуз, изтощена не по- малко от мъжа, който я очакваше.
— Намерихме колата — тихо каза тя, — макар че сега се моля да не бяхме я откривали.
— Защо? — с натежали клепачи примига Прайс и се изправи.
— Убиха един от моите…
— О, Господи, не! — Викът на Кам стресна Бракет и го събуди.
— Да. Щяха да убият мен, но ефрейторът ме изхвърли от пътя и по този начин се превърна в лесна мишена. Беше още момче, най-младият войник в подразделението. Даде живота си заради мен.
— Съжалявам, ужасно съжалявам!
— Кои са тези хора, господин Прайс? — попита Лезли Монтроуз, а в гласа й звучаха нотки на неистов страх.
— Един човек ги е нарекъл вездесъщото зло — меко отвърна Кам, като пристъпи към нея и за кратък миг я прегърна, додето сподави плача си.
— Някой трябва да ги спре! — остро кресна Монтроуз, рязко вдигна глава и го изгледа втренчено, а по бузите й се стичаха сълзи.
— Зная — рече Прайс, като я пусна и отстъпи встрани. Онемял от зловещата новина, полковник Бракет бавно се отпусна в стола си.
(Първа страница)
ПАРИЖ, 30 септември. Съвместното изявление от Лондон и Париж по повод сливането в самостоятелна единица на Бритиш Аеронотикълс и Компани дю Сиел разтърси всички клонове на самолетостроенето в Европа и Съединените щати. Сливането на тези два гиганта, заедно с почти неограничените им ресурси, твърдите частни и правителствени договори, производствените им клонове, както и техният достъп до икономически рентабилни пазари на труда превръща тази нова компания в най- големия и най-мощен световен производител на летателни машини. Финансови експерти от двете страни на Атлантика стигат до заключението, че „Скай Уейвърли“, както е името на новата компания, ще се превърне в гранитна колона на самолетната индустрия. Казано с думите на Клайв Лос, бизнес журналист за
