— Сама го казахте, мадам.
— Престанете! — възкликна Камерън. — Предполага се, че ще си помагаме един на друг и няма да се дърлим, за бога.
— Просто се опитах да изясня спецификата на нашата подготовка, а не огневата ни мощ.
— На ваше място не бих настоявал, подполковник Монтроуз — спря я Прайс, като посочи кървавия труп на земята.
— И все пак не разбирам! — възкликна полковникът. — Как е успял?
— Виж, синко — отново се обади Скофийлд, — известно ни е, че човекът не се е уплашил от високото, което обикновено означава, че не се е страхувал и от големи дълбочини.
— Какво ще рече това, по дяволите? — настоя Прайс.
— Не мога да бъда сигурен, но така твърдят повечето психолози. Под вода гмуркачите се чувстват като у дома си. И обяснението е в обратния ефект на земното притегляне. Чел съм го някъде.
— Много съм ти задължен, Брей. И така, какво предлагаш?
— Да проверим бреговата линия, какво ще кажете?
— Проверявана е многократно, а и подлежи на непрекъсната проверка — отсече Монтроуз. — Това бе първата ни грижа. Наши патрули не само покриват района на хиляда метра от двете страни на пристана, но и следят с лазер вътрешността. Никой не може да проникне през тези сектори.
— Наемникът би се съобразил с това, нали? — отвърна Скофийлд. — Искам да кажа, това би било естествено.
— Вероятно — съгласи се жената.
— Има ли някакви признаци за проникване от последните няколко часа? — настоя Брандън.
— Всъщност имаше, но резултатът е отрицателен — отвърна отново жената. — Деца от близките имения, решили да си устроят лагер на тревните площи, подпийнали веселяци, низвергнати от компанията на празненството, рибари, нарушили очертанията на имението, но всички те бяха забелязани навреме и спрени.
— Уведомихте ли другите патрули за произшествията?
— Естествено. Можеше да се наложи да поискаме подкрепление.
— В такъв случай покритието на района е могло да бъде нарушено, нали? Неволно или може би нарочно?
— Предположението ви е твърде общо и честно казано, неоснователно.
— С което донякъде съм съгласен, подполковник Монтроуз — кимна Скофийлд. — И все пак не е напълно невъзможно.
— Какво искате да кажете?
— Не казвам нищо, мадам, просто се опитвам да намеря обяснение.
Внезапно някъде извън ослепителния кръг на фенерите долетя гласът на Антония:
— Открихме ги, скъпи мой, открихме ги!
Две фигури, тази на съпругата на Скофийлд и нейният придружител от групата на Управлението, прекосиха полумрака и навлязоха в обсега на охраната. Хвърлиха на земята онова, което носеха: тежка бутилка кислород, маска, подводен фенер със синя светлина и чифт плавници.
— Открихме ги в калта край блатото под нивото на главния вход — обяви Антония. — Единственият възможен достъп.
— Откъде знаете? — поиска обяснение Монтроуз. — Как разбрахте?
— Бреговата линия бе покрита изцяло, достъпът оттам е невъзможен. Районът на блатата се патрулира, и все пак е открит, тъй че е възможно отвличане на вниманието.
— Какво говорите?
— Също както онзи случай, за който ни разказа Таленков, когато се измъквал от Севастопол, нали, любима? — приветства откритието на жена си Скофийлд.
— Паметта ти е съвсем свежа, скъпи.
— Защо „скъпи“? Къде сбърках?
— Просто не се сети. Какво използва Василий, за да премине Дарданелите?
— Отвличане на вниманието, разбира се. Лодка с фалшив товар. Съветските патрули я открили, след което побеснели, защото тя се оказала празна!
— Именно, Брей. Сега да прехвърлим ситуацията на сушата.
— Но да, естествено! Отвлечи вниманието от очевидното към незначителното, след което взриви очевидното за няколко секунди!
— Това е радиото, скъпа.
— Браво, любов моя!
— За какво говорите все пак? — поиска да знае подполковник Монтроуз.
— Предлагам да откриете кои са били подпийналите веселяци, навлезли в периметъра частна собственост — обясни Камерън Прайс, — а и двамата рибари.
— И защо все пак?
— Защото едната или другата двойка е носела портативна радиостанция, настроена на честотата на онзи, който е бил в периметъра. Без да броим натрапника, превърнат в труп.
Името й бе Лезли Монтроуз, подполковник от Американската армия, дъщеря на генерал, завършила военната академия Уест Пойнт. Под строгата, професионално наложена външност се криеше привлекателна жена. Така поне мислеше Камерън, когато той, Монтроуз и висшестоящият армейски офицер, полковник Евърет Бракет, насядаха около масата в кухнята да пият кафе и да анализират събитията от предната нощ. Сведенията за подполковника бяха предоставени от Бракет, който с видима неохота я приемаше за следваща по ранг.
— Не ме разбирайте погрешно, Прайс, въпросът не е в това, че е жена — бе казал Бракет, докато Монтроуз бе навън да даде разпореждания на военния отряд. — Харесвам я, дявол да го вземе, и жена ми я харесва, просто не смятам, че една жена има място в Корпуса за бързо реагиране.
— Какво е мнението на жена ви?
— Тя не е напълно съгласна с мен. Имам седемнайсетгодишна дъщеря, която е на нейното мнение. Но те и двете не са участвали в операция, когато нещата започнат да загрубяват. На мен ми се е случвало неведнъж и затова смятам, че това не е място за жени! Вземаме пленници, това е една от реалностите на войната, а при подобни обстоятелства не мога да не мисля за жена ми и дъщеря ми.
— Мнозина биха се съгласили с вас, полковник.
— А вие?
— Аз също, но пък аз не съм отблъсквал нападение на собствена територия. Израелците имат подобен опит и в тяхната армия има немалко жени, също и при арабите, където жени фигурират в действащи и резервни бойни сили, дори са сред най-изявените терористи. Може и двамата да променим мнението си, ако някой понечи да нападне Калифорния или Лонг Айланд.
— За себе си съм повече от сигурен, че и тогава ще бъда на същото мнение — отсече Бракет.
— Може пък жените сами да ви разубедят. В края на краищата тъкмо жените, майките, са били основният фактор, за да преживеем ледниковия период. В животинския свят женските екземпляри най- яростно бранят малките си.
— Ама че надалеч отидохте! Това пък откъде ви хрумна?
— Рудиментарна антропология, полковник… Кажете, подполковникът под ваше командване носи същата шапка като вас, но надписът е различен. Защо?
— При нас това е допустимо, ето обяснението.
— Не разбирам. Бейзболист от Янките не носи шапка на бостънския Ред Сокс.
— Това е батальонът на съпруга й. По-точно, беше неговият батальон.
— Моля?
— Съпругът й бе летец на изтребител от Военновъздушните сили. Свалиха го близо до Басра по време на Пустинна буря. Разправяха, че катапултирал, но остана в неизвестност дори след прекратяването на бойните действия… които, ако питате мен, изобщо не биваше да започват!
— Години са минали оттогава — сякаш на себе си каза Прайс. — И тя все пак остана в армията?
