зъболекар, и си го убедил да ти даде снимките и на двамата.
— Ето кога си научил истината — кимна Скофийлд. — Добра работа, Франк, моите поздравления.
— Това е бил единственият възможен коз, за да освободиш Антония и Таленков.
— Какъв коз? — объркан възкликна Камерън Прайс.
— Снимките на зъбите доказваха, че почетният гост на онзи прием в Апълтън Хол не е бил сенатор Джошуа Апълтън, а негов състудент и близък приятел на име Джулиан Гуидероне, синът на Пастирчето, който се канел скоро да се настани в Белия дом с всички произтичащи от това последствия.
— Мили Боже! — ахна Камерън. — Ти май наистина си отишъл докрай, Брей.
— Което ще рече, че приемаш истината от устата на Жмичката, но не и от мен, а, младежо?
— Няма да отречеш, предполагам, че Франк запълни празнотите, което ти самият пропусна да направиш.
— Не всички — Скофийлд отново погледна към Шийлдс. — Крофърд обясни ли ти кой е бил единият от лекарите заместници?
— Да, разбира се, даде ми името. Най-прочутият швейцарски пластичен хирург. Само най-богатите сред богатите успявали да попаднат в клиниката му. Ще повярваш ли, ако ти кажа, че загинал, като загубил управление и колата му паднала в някаква пропаст край Вилефранке? Три дни след като отлетял от Бостън на път за Европа?
— Не разбирам защо онези от Матарезе са чакали цели три дни.
— А за онзи Джулиан Гуидероне, който напуснал страната на път за Швейцария, за да не участва в Корейската война, се предполага, че е загинал на ски пистата близо до село Кол дю Пийон, където бил погребан заради любовта му към Алпите?
— Да, четох това на микрофилм, публикация по вестниците преди двайсет и пет години. Кого ли са положили в ковчега, или може би просто са го заровили празен?
— Няма смисъл да се разкопава гробът… ако изобщо има такъв.
— Няма смисъл изобщо да се ровим в тая история, Франк. Всички с името Гуидероне са покойници. Пастирчето и неговият син са мъртви. Другаде трябва да търсим властниците в Матарезе.
— Може и да не си съвсем точен, Брандън — кротко рече Шийлдс. — В доклада, който си представил навремето, или по-точно беглите данни, които си документирал, твърдиш, че сенатор Апълтън, роден като Гуидероне, е загинал в пожара, обхванал Апълтън Хол…
— Все още го твърдя, по дяволите! — кресна Брей. — Сам стрелях в кучия син! През дупката в прозореца, със собствения си пистолет!
— Записаното се тълкува по различен начин.
— Може и да съм попреувеличил, не знам! Твоите копелдаци бяха твърдо решени да изпълнят смъртната ми присъда, тъй че едва ли съм имал намерение да ви помагам.
— Както и да е, заявил си, че политнал и паднал в огромната камина, в пламъците…
— Точно така беше!
— Полицаите се появили след минути, Брандън. В камината не намерили труп. Открили следи по плочите, сякаш нечие тяло е било измъкнато. Наоколо били пръснати обгорели парчета плат, изравнената повърхност навеждала на мисълта, че е била утъпкана, пламъците потушени, огънят овладян. По моя преценка, а и според данните от лабораторията, Джулиан Гуидероне е оцелял.
— Не е възможно!… Дори да е така, което, пак повтарям, не е възможно, как е успял да се измъкне?
— Вие с Антония как се измъкнахте? Настанала е такава суматоха — изстрели, експлозии във външните канали, взрива за които сигурно си поставил ти, навсякъде е царял хаос. Разпитах всеки един полицай, всеки човек, нает като лична охрана, а един член на СУАТ си припомни, че господин и госпожа Викъри, един изпаднал в паника мъж и жената, която го придружавала, достигнали главната порта с мощна кола, като твърдели, че били гости, само гости. Скрили се в някакъв шкаф и под прикритието на пожара през някой от задните изходи се добрали до колата си.
— Е, и?
— Сестра ти носи фамилията на мъжа си, Брандън, Викъри.
— Упорит си, Жмичка, това не мога да ти отрека.
— Приемам комплимента, макар в случая да е неуместен. По същото време на същото място имало и друга кола, за която ми предложиха подобна версия. Един от гостите бил ранен, откарала го частна линейка, която така и не достигнала болницата… В крайна сметка важното за нас е, че Джулиан Гуидероне, синът на Пастирчето, без съмнение е жив и ако има човек на тази земя, когото да иска да хване на мушката, то това си ти. Беоулф Агът.
— Дяволски интересна теория, Франк. И двамата сме горе-долу на едни години, двама старци от едно друго време, и двамата жадни да докопат онова, което им е забранено. Той иска неимоверна власт, което аз няма да допусна, а аз искам единствено спокойствие, което той ще попречи да получа. — Скофийлд млъкна и погледна към Прайс. — Предполагам, в крайна сметка ще разчитаме на по-високостоящите, а аз имам пълно доверие в моите.
— Дано си даваш сметка какво правиш — рече Камерън. — За себе си мога да кажа само, че ще направя всичко, което е по силите ми.
— О, ще направиш много повече, синко.
(Първа страница)
ЛОС АНЖЕЛИС, 9 октомври. Живеем във все по-бързо смаляващ се свят, в който разстоянията се съкращават благодарение на високите технологии, които позволяват предаване на аудио и видеопродукти чрез сателит и по кабел. Докъде ще ни доведе това, никой не знае, ала четирите крупни студии за кинопроизводство, заедно със своите разпространителски мрежи и кабелни разклонения, обявиха днес, че се присъединяват към Континънт-Силестиъл, за да предложат консолидиран източник на информационни и развлекателни програми. Гилдиите, обединяващи актьори, сценаристи, продуценти и режисьори, приветстват тази крачка към бъдещето, тъй като тя ще предостави нарастващи възможности за работа на техните членове. Съюзите на изпълнителите предлагат техните членове да говорят различни езици. Облагите в резултат на това мегасливане са повече от очевидни, но засега остават неясни посоките, в които може да поеме подобен конгломерат…
Продължава на стр. 2
Беше четири без десет сутринта, когато Джулиан Гуидероне за последен път позвъни в Лангли, Вирджиния, от Амстердам.
— Налице ли е пълна сигурност на линията? — попита той.
— Абсолютна — отвърна човекът от ЦРУ. — Благодарение на Управлението разполагам с честота, кодирана с личен мой шифър.
— Това е добре. След няколко минути тръгвам оттук, следваща връзка от Кайро.
— Значи не от Бахрейн?
— Не, поне до три седмици не. Имам да свърша нещо с нашите араби… не техните, нашите.
— Желая ви успех — откликна човекът от Лангли, Вирджиния. — Всички ние вярваме във вас.
— Така и трябва. Трябва да вярвате и в Амстердам. Той е поел правилния път.
— Тогава така и ще бъде — отвърна предателят.
