предназначена да предпазва от пясъчни бури, а в случая — срещу нежелано разпознаване. Джулиан не се нуждаеше от подобно прикритие. Той държеше всички да познават лицето на сина на Пастирчето, защото, проявяха ли неподчинение, това лице щеше да ги преследва до последния им дъх, а този момент можеше да настъпи във всеки час, всяка минута дори след мига на бунт.
— Добро утро, господа, или може би вече денят преваля — рече той, като прекрачи вътре и зае стола най-близо до вратата. — Надявам се, че всеки от вас старателно е проверил сигурността на мястото, което избрахме за срещата.
— В стаята няма друго освен столовете и тази маса — отвърна арабинът в отсрещния край, чиято обшивка от златист брокат, обточила неговата готра, обозначаваше високия му ранг. — Стените са проверени от наши подчинени, имаме тяхното уверение, че няма подслушвателни устройства.
— А какво ще кажете за себе си? За нас тук? Широките роби могат да скрият много неща, нали?
— Независимо от времето, в което живеем — обади се мъжът отляво на Джулиан, — древните правила на пустинята продължават да се зачитат. Наказанието за предателя все още е обезглавяване с кинжал, и то мъчително бавно. Никой от нас не би се поколебал да изпълни подобна екзекуция и това е известно на всички ни.
— Допада ми тази лаконичност. В такъв случай нека да започнем. Тъй като по правило нищо не бива да се записва, очаквам всеки от вас, като водач на своята фракция, да ми представи устен доклад. Прав ли съм?
— Прав сте — отвърна третият мъж, заел място в отсрещния край. — Може да ви се стори, че се повтаряме, тъй като всеки предава една и съща информация…
— В такъв случай, за да не губим време — прекъсна го четвъртият, седнал по диагонал отдясно на Джулиан, — тъй като за всекиго от нас е обявена награда, ако бъде заловен, и никой не би искал да остане по-дълго, отколкото е наложително, защо да не изложим общата информация, като всеки допълни географските подробности?
— Чудесна идея — съгласи се синът на Пастирчето, — но позволете преди това да поздравя всички ви за нещо, което е очевидно. Говорите моя език доста по-добре от повечето ми сънародници.
— Вие идвате от полиглотско общество от крайно необразовани хора — отбеляза арабинът шейх. — Ние сме различни, твърде различни. Аз например четох лекции по право и международна юриспруденция в Кеймбридж… заедно с много други мои братя ислямисти.
— Аз пък съм лекар, Медицински факултет към Чикагския университет, месторабота и частна практика в Станфорд… сред няколкостотин други мюсюлмани през годините — добави мъжът отдясно на най-главния сред присъстващите.
— Аз оглавявах катедра по средновековна история в един университет в Германия няколко години след като защитих доктората си в Хайделберг — тихо отбеляза най-нетърпеливият от присъстващите.
— Моите препоръки не са тъй впечатляващи — рече четвъртият делегат, — но пък са с по-прагматична насока. Аз съм електроинженер и съм работил върху крупни проекти за фирми, работещи както с правителствени, така и с частни компании. Моля се час по-скоро да настъпи денят, когато ще мога да се завърна и да строя на родна земя.
— Чудесно — промърмори Гуидероне, като погледна в очите четиримата араби. — Вие представлявате елитът на Близкия изток, а ви наричат терористи.
— Други биха предпочели определението „борци за свобода“, което е далеч по-точно — поправи го вождът. — Талмудатът и групата Стърн просто разполагаха с повече поддръжници на запад отколкото ние, а ние продължаваме каквото сме започнали, защото онези, които би трябвало да са наши съюзници, непрестанно сключват тъмни сделки с общите ни врагове. Възмутително е.
— Нанесем ли нашия удар, хубаво ще си помислят, преди да предприемат подобни преговори — рече най-неспокойният, — тъй че защо да не се захванем за работа?
— Чудесно — съгласи се синът на Пастирчето, — а и тъй като проявявате нетърпение, защо не започнете с информацията от общ характер, валидна за всички ви.
— С удоволствие, сър — рече буйният бивш учен, — особено като се има предвид, че вие сте един от най-щедрите ни благодетели… Отрядите ни са на обучение в двайсет и четири пункта, от същински Йемен до долината Бекаа, всички разположени в пустинни и крайбрежни региони, далеч от очите на врагове и шпиони. А пък и се поучихме от евреите при Ентебе: прецизността на действие е ключът към всяка операция. Благодарение отчасти на предоставените от вас средства, фалшиви обекти са издигнати както в пустинята, така и в морето. Отрядите са под командването на най-опитните ни военни, както и експерти по разузнаване, внедряване на агенти и саботаж. Когато часът удари, ще действаме едновременно, ще подпалим пожар, който светът никога не ще забрави, не ще успее да заличи от историята.
— Дръзки думи, приятелю — рече Гуидероне, като бавно поклати глава. — А сега да говорим конкретно. Да започнем ли с вашия съмишленик, който седи насреща ви?
— С още по-голямо удоволствие — отвърна лекарят, получил образованието си в Чикаго и успял да си осигури завиден по разкош дом и практика в Калифорния. — Целите, набелязани за моите отряди, са в Кувейт, Ирак и Иран, в нашия университет успяха да премахнат предразсъдъците ми. Десет хиляди петролни кладенци ще избухнат в пламъци, при което случилото се в Кувейт ще заприлича на детски лагерен огън.
— Моите отряди са съсредоточени в главните саудитски полета от Ад-Дауадими до Аш Шадра, до кладенците северно от Унайза — обяви електроинженерът. — След това към танкерите в Персийския и Оманския залив на котва в петролните пристанища, от Ал Киран до Матрах и Мускат…
— Ще обхванете и емирствата, нали?
— Разбира се, всичките. Султаните са в пълно неведение.
— Аз пък ще се погрижа за пристанищата на изток — добави ученият по средновековна история, завършил в Германия, а очите му искряха над кърпата, закрила долната част на лицето му. — Ще се спуснем от Бандар-е Дейлам на юг към Бандар-е Абас в пролива Хормуз. Ще бъдат унищожени не само кладенците, но и милиони тонове петрол в пристанищата.
— За себе си запазих — намеси се бедуинът шейх в отсрещния край на масата, седящ срещу единствения от присъстващите с открито лице, — всичкия приготвен за износ петрол край бреговете на Израел, стотици кораби в пристанищата на Тюилкарм, Тел Авив и Рафа, техните стоки — обработени продукти, техника, а и незаконно въоръжение — всичко ще бъде обхванато от една експлозия. Богатите ционисти тутакси ще нарушат всяко споразумение, за да напълнят сейфовете си с шекели. На това ние ще сложим край и ще гледаме как кредитните банки в Йерусалим и Тел Авив политат към хаоса!
— Можем ли да бъдем сигурни? — попита Гуидероне.
— Така както името ми е Ал Кабор Хасин, което ви е добре известно, както ви е известен и фактът, че аз съм покровител на Хасинитите, откъдето вие, западняците сте взели думата „assassin“, което ще рече убиец. Никога не подценявайте силата на онези, за които смъртта е игра.
— Това е много поучително и в същото време мелодраматично — кротко рече Джулиан, а дясната му ръка незабелязано се пъхна под робата. — А имате ли чувството, че като покровител на племето на убийците ще сте оправдали поста си?
— Естествено! Това е моята победа над презрения Израел!
— И само вие ли можете да я постигнете?
— Моите войски са на поста си. Седмици, дори месеци морето не ще потъне в покоя на мрака! Пожари ще пламтят от заливите чак до Кайро, ще осветяват сушата като утринно слънце. Навсякъде в Близкия изток. Това е наша победа!
— Чия победа, Ал Кабор Хасин? — тихо попита Гуидероне.
— Наша. На всички нас. Но и моя, преди всичко моя! Защото аз съм водачът!
— Така си помислих и аз — рече синът на Пастирчето, вдигна автоматичния пистолет над масата и стреля два пъти; две безупречни попадения. Ал Кабор Хасин падна покосен, от двете рани в челото му бликна кръв. Втрещени от случилото се, другите трима скочиха от столовете си и безмълвно се вторачиха в Гуидероне.
— Той щеше да погуби всички ни — заяви Джулиан, — защото неговата единствена кауза бе собственото му самолюбие. Никога не се доверявайте на водач, който сам се провъзгласява. Маниакалното му его винаги ще го издаде. Той не може да го овладее.
