европейската икономика са пред катастрофа, която никоя висша технология не е в състояние да предотврати, тъй като всяка крачка напред драстично съкращава работните места. Технологическият прогрес не създава работни места, той ги елиминира.
— В теоретичен план — попита намръщеният англичанин, — какво е за вас… за всички нас… решението, ако има такова, дори да обхваща само обществените отношения?
— Оздравителна консолидация, предоставянето на висшата власт на онези, които могат да вдъхнат живот на предприятията, след като се отстранят, които не са в състояние да го направят. Благоденстващ елит, който ще импонира на богатите, на образованите, на амбициозните, както и стройна система от облаги за онези с по-ограничени способности, стига те по своя воля и с нужното желание да се включат към помощните структури.
— И какво ще последва? — попита американецът от Бостън. — Четиридневна работна седмица, телевизия във всеки дом, съчетана с дистанционно управление?
— Изтънчените технологии имат своите предимства, нали? И в същото време подобни идеи са отнасят за по-далечното бъдеще. Най-напред трябва да се изтръгнем от финансовия хаос със собствена програма.
— Което ни връща към моя въпрос — отбеляза кардиналът. — Кога ще жънем?
— Срокът е не повече от три месеца, в зависимост от последните данни за постигнатото. А жътвата ще бъде в ход, преди всичките й ограничителни насоки да бъдат ясно разбрани. Бих посочил срок от осемдесет дни. Пътешествие около света за осемдесет дни. Добре ми звучи.
— Прайс! — провикна се Скофийлд, като се втурна по моравата над навеса с бързина, каквато позволяваше стареещото му тяло.
Камерън се обърна; от известно време обикаляше района, привидно безцелно, макар да следваше определен план. Дебнеше кой ще изскочи от прикритието си, кой ще се появи с липсващия клетъчен телефон.
— Спокойно де — обърна се той към задъхания Скофийлд. — Не ми се виждаш подготвен за финалното състезание.
— Подготвен съм не по-зле от теб, хлапе!
— В такъв случай защо съм тук?
— Млъкни най-сетне — нареди Брей, като пое дълбоко дъх и избърса потта от челото си. — Виж сега, списанията, които донесе от Истън… всичките ги прегледах.
— Вече ти обясних, че не намерих комикси…
— Млъквай! Колко време продължава това?
— Кое колко време продължава?
— Сливанията, преминаването на собствеността от едни ръце в други, едни компании поглъщат други, цели индустриални клонове се обединяват?
— Бих казал от двайсет-трийсет години, може и от по-отдавна да е.
— Не се прави на смахнат, говоря ти за настоящето! За последните няколко седмици или може би месеци!
— Нямам представа — отвърна Кам. — Тази сфера е извън непосредствените ми интереси.
— Което е огромна грешка, по дяволите! Та това са Матарезе!
— Моля?
— Начинът, по който се действа, стратегията! Това е Корсика, Рим, Париж, Лондон, Амстердам… за Бога, добави Москва и ето че историята се повтаря! Това е следата, по-точно множеството следи, по които аз и Таленков тръгнахме и които ни отведоха обратно в Бостън, Масачузетс. На любимия ми остров те насочих да тръгнеш от жертвите, техните семейства, приятели, адвокати, да научиш всичко за тях…
— Работи се по въпроса. Франк Шийлдс е натоварил неколцина да издирят всичко за онзи италианец, любител на поло, който гризна дръвчето на Лонг Айланд, за учения испанец, когото отровиха в Монако, за жената филантроп, убита от втория си съпруг в Лондон. Ако до няколко дни нямаме конкретен резултат, Франк ме праща с военен самолет в Лондон.
— В такъв случай имам друго предложение — рече Скофийлд. — Зарежи всички тия празни догадки и тръгни по следата, която е току под носа ти!
— Боя се, че не те разбирам.
— Пише го дори в списанията, сред всички глупости за финансови анализи; магьосниците, които управляват, продажниците и несметните им печалби. И като се захванеш сериозно, нека твоите аналитици разследват тия компании, както местни, така и международни — знаят се сигурно и имената, пък и съм готов да се обзаложа, че и много се е писало по вестниците, макар да не сме го прочели… оттам ще вземеш други имена, други линии за проследяване!
— Говориш напълно сериозно, нали?
— Дяволски си прав, приятелю. Попаднах на името Уейвърли и това ми отвори очите! Надушвам го, надушвам ги, а от вонята направо се задушавам, тъй да знаеш.
— Ако имаш право, а аз не оспорвам правотата ти, но ако си на прав път, това би спестило много време.
— Нали винаги търсим най-прекия път?
— Наше основно правило, стига догадките ни да са достоверни.
— Достоверни са, Кам. Не е възможно да греша, не и в този случай. Бях там още преди ти да проходиш, ако разбираш какво искам да кажа.
— Ще се свържа с Франк, да видим как ще реагира той.
— Как пък не! Аз сам ще му се обадя по чистата линия. Ти все още не си убеден, а пък и все още аз отговарям за операцията.
— Смятах, че мое е задължението да я приведа в действие — възпротиви се Прайс. — Всичко онова, което ти не искаше да предприемеш… или което не бе по силите ти, като например да пробягаш шейсет метра по тревата.
— Не издребнявай, де. Всъщност поне едно добро нещо ще излезе от тая работа — заяви Скофийлд, като хвана Камерън за ръката и го поведе обратно към голямата къща и сигурната телефонна линия. — Вместо да се щураш безцелно из цяла Европа, ще мога да те държа под око, да те насочвам.
— Не може ли да те замести Дафи Дък2? Той би бил по-надежден съветник, пък и с него бихме се погаждали много по-лесно.
Онова, което не бе известно на двамата, прекосили моравата в Чезапийк Бей на залез-слънце, бе, че на една неотбелязана на картите писта в покрайнините на Авр дьо Грас, Мериленд, един хеликоптер Блек Хок SOA с обозначенията на онези, които летяха на север от Лангли, Вирджиния, се подготвяше за излитане в южна посока. И вместо обичайния товар от доставки за едно изолирано отдалечено имение на брега на Чезапийк, багажникът бе пълен с шест еднотонни бомби. Хеликоптерът изпълняваше мисия, възложена от един човек от Амстердам.
Единайста глава
— Всичко ли е у теб, Жмичка… извинявай, забравих, че записваме разговора… заместник-директор Шийлдс, най-добрия аналитик, откакто Гай Октавий изпратил Крас да открие Спартак?
— Всичко — отвърна Франк Шийлдс по телефона от Лангли. Говореше с тих, напрегнат глас. — Проявите ти на лекомислие са винаги добре дошли, когато сме под напрежение. Може ли да говоря с офицер Прайс, моля?
— Той не може да ти каже нищо, Франк. Тъкмо започна да сглобява нещата. — Седнал на леглото в апартамента, в който бяха настанени с Антония, Скофийлд погледна към застаналия до прозореца Камерън. — Да ти кажа честно — продължи той, — младокът, изглежда, има съмнения, но не и аз.
— Трябва да му кажа нещо, Брандън. Целият материал, който той поиска за тримата убити, ще пристигне с хеликоптера в шест часа.
