Бракет, ти и аз имаме такива телефони.
— Именно — потвърди Брей. — Всички други телефони се подслушват, което дължим на Франк Шийлдс. Недоумявам на кого е звънила.
— Тъкмо затова се възползвах от правомощията си на висш офицер на ЦРУ и днес следобед отидох до Истън, под претекст да купя нови вестници и списания.
— А защо, по дяволите, си ми донесъл „Ю Ес Нюз енд Уърлд Рипорт“ и ония финансови боклуци? Знаеш, че пет пари не давам за тия писания.
— Не разполагаха с „Пентхаус“ и „Нашънъл Инкуайърър“, нито с комикси. Остави сега вестниците, не това беше причината да отида до града. От автомат се обадих на Франк в Лангли и го попитах дали може да проследи с кои номера се е свързал клетъчният телефон на Монтроуз. Обясни ми, че не било трудно, всичките й разговори се отбелязвали в сметката. Франк ме накара да изчакам и след минута-две пак се обади.
— Какво е открил? — не се стърпя Скофийлд. — На кого се е обаждала?
— Ето това е най-странното. На никого.
— Но ти нали си я видял — настоя Тони.
— Да, разбира се, настоях пак да проверят. Шийлдс ми каза отново да изчакам и като се обади втория път, снесе най-невероятната информация. За телефона на Монтроуз нямало отбелязани разговори, затова пък имало три обаждания от телефона на полковник Бракет.
— Тия телефони са съвсем еднакви — заключи Брей. — Тя ги е разменила!
— Но защо! — настояваше Антония.
— Очевидно за да прикрие задника си, любов моя. В същото време не е разчитала, че Бракет ще бъде убит. Неговият клетъчен телефон, поне този, който носеше, бе изпратен в Лангли заедно с тялото, нали?
— Отново изненада — рече Камерън. — Не е бил изпратен. Франк предположил, че след като ти и аз първи сме огледали телата на убитите, един от нас го е взел.
— Да, но ние не сме го взимали. Дори не съм обърнал внимание.
— Аз също.
— Следователно тук някъде се мотае един клетъчен телефон. Така да остане.
— Франк е съгласен. Вече и тези телефони се подслушват.
— Та на чий телефон са обажданията? На кого е звънила Монтроуз?
— Изненада номер три.
— Моля?
— Белия дом. Обаждала се е в Белия дом.
Един по един, на интервали от по двайсет минути, седем частни самолета кацнаха на летище Шифол в Амстердам. Собствениците слязоха и един по един бяха отвеждани до очакващите ги лимузини от мускулестите посрещачи, които те познаваха от срещата сред хълмовете на Порто Векио, над водите на Тиренско море. Пристигналите бяха откарани до красива четириетажна къща на Кайзерграхт, канала, който минава през най-богатите квартали на града. Най-сетне, отново един по един, седмината наследници на барон Матарезе бяха въведени в огромната трапезария на втория етаж.
Декорът поразително наподобяваше голямата зала в имението в Порто Векио. Масата бе дълга, изработена от скъпо дърво и излъскана до блясък, столовете — отдалечени на по метър-два един от друг, сякаш да предоставят на всеки гост достатъчно пространство, за да премисля, съобразява, преценява. На тази маса липсваха кристалните купички с хайвер; на тяхно място имаше малки бележници и до всеки сребърна химикалка. Всички бележки трябваше да останат на масата; след срещата щяха да бъдат изгорени.
Щом наследниците на барона се настаниха, Ян ван дер Меер Матарайзен се появи и зае мястото си начело на масата.
— Радвам се да отбележа, че сме постигнали известно дружелюбие при тази наша втора среща. — Последва кратка пауза. — Така и трябва да бъде. Всички вие свършихте чудесна работа.
— За Бога, човече, смея да кажа, че всички спечелихме, и то не малко — обади се англичанинът. — Инвестициите ни нараснаха неимоверно!
— Моята посредническа фирма, благодарение на развитите напоследък връзки из страната — рече жената от Калифорния, — се радва на разцвет, непознат от осемдесетте години насам. Направо невероятно!
— При това съществува черно на бяло — заплашително се обади Матарайзен. — Ще ви кажа кога да продавате. Пристъпете към това веднага, защото ще има срив.
— Трудно ще ни убедиш, приятелю — рече американецът от Ню Орлийнс. — За моите недвижими имоти и в казината се тълпят жадни клиенти. Всеки иска да се докопа до тях.
— Аз пък мога да кажа — добави адвокатът от Бостън, — че след сливането и съкращаването на платените служители нашата банка е по-гъвкава, а и по-стръвна. Превръщаме се в национална, дори в световна икономическа сила. Никой не може да ни спре.
— Но това трябва да стане — намеси се Ян ван дер Меер. — То е част от генералния план и отклонения не се предвиждат. Ще ви кажем на кого ще продадете най-крупните си активи; в основни линии това няма да бъдат обявилите най-висока цена.
— Да не би да се каните да диктувате действията на Ватикана във финансовата сфера? — попита кардиналът.
— Не бива да се съмнявате, ваше високопреосвещенство. Защото не бива да забравяте, че най-напред сте съпричастен към най-тесния кръг на Матарезе и едва след това свещеник.
— Светотатство — промърмори кардиналът, като прикова поглед в Матарайзен.
— Такава е реалността, нищо повече, отче. Или може би предпочитате в хазната на Ватикана да узнаят за финансовите ви трикове, а и за богатото имение край езерото Комо, което е просто капка в морето, както се казва.
— Що за глупост е това „не приемайте най-изгодните оферти“? Вие за тъпаци ли ни вземате? — изстъпи се португалецът.
— Всички вие ще сте реализирали тлъсти печалби, може би не в предвижданите от вас размери, но това е наложително.
— Приказките ви очертават порочен кръг, сеньор!
— А нима ние не сме част от един кръг? Кръгът Матарезе.
— Говорете по-ясно, моля ви! Какво искате да кажете?
— Ако трябва да бъда съвсем точен, ще получите инструкции да продавате активите си на купувачите с най-малък опит, най-малко способните да ги управляват.
— О, небеса! — избухна наследникът от Париж. — Та вие говорите безсмислици! Откъде-накъде подобни хора ще проявяват интерес?
— Отговорът е его, mon ami — отвърна водачът от Амстердам. — Такива хора непрестанно ламтят за непостижимото, плащат за желаната награда, която не могат да контролират. Сферата на световните финанси гъмжи от подобни примери; най-напред се сещам за гигантите от Токио. Те пожелаха филмовата индустрия в Лос Анжелис, затова започнаха да снасят и плащаха, докато студиите ги погълнаха, защото те не бяха в състояние да ги управляват.
— Това ми прилича на рядко лайно! — побесня предприемачът от Ню Орлийнс.
— Не, той има право — намеси се кардиналът, все тъй вперил очи в холандеца. — Това обяснява краха. Обезсилва системата и разбунва масите, които започват да търсят решение, промяна.
— Твърде добре казано, отче. Схванали сте стратегическия замисъл.
— Такава е реалността, холандецо, елементарно е. Или може би трябва да кажа вероятността?
— Понятията са взаимозаменяеми, не е ли тъй?
— В крайна сметка, да. Философите схоластици не са били съвсем слепи. Сега, след като семената са посети, кога ще настане време за жътва?
— Всяко действие подлежи на повсеместна координация. Едно събитие предхожда друго, всяко действие води към следващото, привидно без връзка помежду им… с изключение на едно. Американската и
