— Какво да правим с него? — попита практичният инженер.
— Откарайте го в неговата пустиня и нека лешоядите свършат останалото.
— И после? — обади се лекарят от Калифорния.
— Свържете се със следващия по ранг и ми го изпратете. Ще го преценя и ако е приемлив, ще му обясня, че крайно изтощеният Ал Кабор Хасин е получил сърдечен пристъп. Не е трудно.
— Надявам се нищо друго да не се е променило? — осмели се да попита ученият от Хайделберг.
— Абсолютно нищо — отвърна Гуидероне. — Ал Кабор беше прав. Огромни земи от Средиземноморието не ще дочакат мрака на нощта в продължение на седмици, докато пламтят пожарите. Ще постигнем съвършена симетрия от ужас, когато всички оръдия предизвикат кресчендо от сковаващ страх. Същото ще бъде и в Северно море, десетки петролни сонди ще бъдат взривени от наши верни помощници в Шотландия, Норвегия и Дания. Когато пожарите стихнат, цивилизованият свят, който всички познаваме, ще е изпаднал в хаос. И сам ще се подчини на властта ни… от рационални, дори градивни подбуди. Защото ние преди всичко сме благодетелни.
— Кога ще стане това? — попита ученият, превърнал се в терорист.
— В първия ден от новата година — отвърна Гуидероне. — Тази нощ започва предстартовото броене.
Камерън Прайс почука на вратата към апартамента, заеман от Скофийлд в голямата къща. В този ранен час, пет и половина сутринта, му отвори Антония, прикрила с ръка прозявката си. Съпругата на Брандън се извини, че я заварва по фланелена пижама.
— Ей сега ще метна една хавлия и отивам да уведомя мърморкото, че си дошъл. Най-добре ще е преди това да сложа кафето, иначе ще има да беснее.
— Не е необходимо, Тони…
— Разбира се, че е необходимо — прекъсна го тя. — Ако не за теб, за него е абсолютно необходимо. Нямаше да се появиш тук в този час, ако не се налагаше.
— Права си.
— Влизай тогава, но си запуши ушите, докато сложа кафето и го събудя.
Прайс я последва в малкия кухненски бокс.
— Толкова ли е бодлив?
— Все едно изригва вулкан. Свикнал е с времето в тропиците, Кам. Десет, десет и половина означава ранно утро.
— Прави ми впечатление, че много добре говориш английски.
— За това ми помогна Брей. Когато решихме, че трябва да останем заедно, той ми поръча купища плочи, после и ленти със записи „Да говорим правилно“ и всякакви такива. Той самият е учил в Харвард, но сега твърди, че граматиката ми била по-добра от неговата. Мен ако питаш, има право. Той причастие от наречие не може да различи.
— Аз също — призна Камерън, като седна на малката масичка, докато Антония зареди кафе- машината. — Прощавай за любопитството, макар че можеш и да не ми отговаряш, но как тъй решихте да „останете заедно“, както сама се изрази?
— Предполагам, най-близко до ума е да ти кажа, от любов — отвърна Антония, като се извърна, за да погледне Прайс. — Което е истина, разбира се, както физически, така и емоционално, но имаше и нещо повече, нещо много повече. Брандън Скофийлд бе изгубил почва под краката си, преследваха го както висшестоящите в собствената му страна, така и враговете, всички искаха смъртта му. Би могъл — той и Таленков, и двамата биха могли да направят безброй компромиси, които биха отменили смъртните им присъди. Те обаче не допуснаха нито един, защото бяха открили истината за Матарезе. Истината, Камерън. Толкова много обикновени хора, а и правителствени служители се страхуваха да ги последват, защото твърде много от тях вече се бяха оставили да ги корумпират. Брей и Василий ги пратиха по дяволите и не допуснаха никой да ги спре. Таленков умря, за да можем ние да избегнем касапницата, и аз останах с един великан, един скромен, здравомислещ човек, в много отношения нежен, докато насилието не се превърне в неизбежност, а и беше повече от готов да даде живота си за мен. Как да не обичам такъв човек, как да не му се възхищавам и прекланям?
— Не прави впечатление на човек, който изисква благоговение. Той по-скоро го отхвърля.
— Естествено. Защото му напомня онези лоши дни, както сам ги нарича. Дните, когато оръжието бе инструмент за възстановяване на равновесието — убиваш, защото, ако не го направиш, някой от твоите ще бъде убит.
— Тези времена са отминали, Тони. Студената война свърши. Никой вече не действа по този начин.
— В кошмарите си той още помни. Как с един куршум е прекъсвал живота на млади и стари. Това никога не го напуска.
— Ако не беше го сторил, наши хора са щели да умрат. Той и това знае.
— Сигурно е така. Според мен младите фанатици винаги са му лазили по нервите. Били са прекалено млади, прекалено уязвими, за да носят отговорност за смахнатите си обвързаности.
— Това са били убийци, Антония.
— Бяха деца, Камерън.
— Не съм в състояние да реша проблемите на Брей, пък и не това е причината да съм тук.
— То се разбира от само себе си. Кажи сега, защо си тук, в този час?
— Защо не разбудиш вулкана? Така ще спестим време, а и не искам да се повтарям. Честно казано, не ми се ще да се задържам прекалено дълго, в случай, че някой ме следи.
— Сериозно ли говориш? — попита Тони и впери очи в очите на Кам.
— Напълно — кротко отвърна Прайс.
Пет минути по-късно разчорленият Скофийлд влезе в кухничката, последван от Антония. И двамата бяха по хавлии — тази на Тони — пухкава и бяла, тази на Брандън истинска реликва, чиста, но прокъсана на няколко места.
— Ако бяхме отишли в приличен хотел, можех да си открадна поне някоя хавлия… Как да разбирам това, синко? Дано не си ме вдигнал напразно, иначе ще напиша донесение против теб или каквото там вършат онези идиоти военните… Къде ми е кафето?
— Седни, скъпи, ей сега ще ти налея кафе.
— Хайде говори, Кам. Не съм ставал по своя воля в този час от една скапана нощ в Стокхолм, когато една млада дама сбърка стаята, но не и ключа.
— Фукльо — засмя се Антония, остави две пълни чаши на масата и седна.
— Ти няма ли да пиеш? — попита Прайс, като посочи кафето.
— Предпочитам чай, пък и ще излизам…
— Аз пък изгарям от любопитство — прекъсна я Скофийлд. — Говори, младежо.
— Помниш ли, че ми каза как според теб подполковник Монтроуз ме била следяла?
— Естествено, спомням си още как ти намекнах, че ти е хвърлила око.
— Което изключих като вероятност, защото не е вярно. Не знам дали ще ми повярваш, но и сам отгатвам признаците, пък сега не се намираме в Стокхолм. Ето защо, когато миналата седмица Бракет бе убит и тя пое командването по осигуряване на безопасността, реших, че е време да си сменим местата. Тя бе натоварена с много повече отговорности, следователно вниманието й се разпределяше на десет места едновременно, освен това е прекалено амбициозна и държи да се докара пред Пентагона.
— Значи ти си започнал да я следиш, така ли? — Брандън се приведе напред, сънените очи над ръба на чашата внезапно се оживиха.
— Да, много внимателно и най-вече през нощта. На два пъти, първия път в три сутринта, втория в четири и петнайсет на следващата вечер, тя излезе от стаята си и слезе до навеса за лодки. Над катера има една-единствена крушка в метална мрежа; и двата пъти тя запали лампата. Промъкнах се до малкото прозорче отдясно и надникнах вътре. И двата пъти я видях да изважда клетъчния си телефон и да набира някакъв номер.
— Та това е адска глупост — бе коментарът на Скофийлд. — Всеки с радиолокационна антена може да лови тия честоти! Можем да използваме този начин за връзка само в краен случай.
— Така си помислих и аз — съгласи се Прайс. — Освен това, бе ми дадено да разбера, че само тя,
