Четири дни и три нощи изминаха, преди Камерън Прайс да успее да засече Скофийлд по време на закуската.
— Така изобщо не напредваме! — отсече той с приглушен глас, навел се над чашата черно кафе.
— Ти поне напредваш — отвърна Брей, като запали тънка тъмнокафява пурета. — При нашата командваща лейди имам предвид.
— Честно казано, дори не се и опитвам…
— Доста време прекарваш с нея…
— Грешиш — прекъсна го Прайс, — тя прекарва време с мен. Излизам до главната порта и тя се появява. Разхождам се по плажа, и ето че тя внезапно изниква отнякъде. Решавам да ида до площадката за хеликоптера, да видя кой ще вземе следващия полет, а тя се оказва на някакви си десетина метра зад мен.
— Може пък да те е харесала, младежо. Тони казва, че си връх.
— Като рекламите за месо ли? Не ми звучи като да го е казала Антония.
— Не, смисълът визира понятието време, върхов час, ако щеш. Когато се предполага, че можеш да хванеш най-добрите програми. Може би нашият подполковник в пола просто е заинтригувана. И не само професионално.
— Съжалявам — рече Кам, — сигнали не съм усетил, нито послания с езика на тялото, просто едва доловима враждебност, прикрита под дебел пласт любезности. Все едно ме наблюдава, а не може да реши какъв съм. Нямам обяснение.
— Обяснение има, естествено — ухили се Скофийлд, като издуха кълбо ароматен дим. — И то съответства на последната й професионална молба, предадена от полковник Бракет на Шийлдс. Поискала е твоето пълно и неподправено досие. Естествено, ти не бива да знаеш за това.
— Не разбирам.
— Или иска да се омъжи за теб, младежо, или пък смята, че тъкмо ти си високопоставеният предател.
— Разчитам да е вторият вариант. Тестостеронът на тази дама в униформа е в състояние да ликвидира и генерал.
Внезапно, заглушил тихото жужене от разговорите на неколцината, които се хранеха, се разнесе пронизителен писък откъм голямата остъклена тераса. Свръзката на Франк Шийлдс, Юджийн Дени, бе скочил от стола си, държейки се за гърлото; тялото му с гърч се стовари на пода, краката заритаха спазматично. Секунди по-късно седящият на неговата маса полковник Бракет стори почти същото, дясната му ръка се вкопчи в гърлото, лявата стисна масата, която се затресе, чиниите полетяха и се заразбиваха в плочките.
Прайс и Скофийлд се втурнаха към двете проснати тела, непосредствено се присъедини и войникът, дежурен по кухня. Камерън докосна пострадалите по шията — първо Бракет, сетне Дени.
— Всемогъщи Боже, мъртви са! — извика Прайс, като се изправи. — Сигурно е било отрова.
Младеж от Корпуса за бързо реагиране приклекна да открие някакви следи по чиниите.
— Не ги пипай, синко! — побърза да го спре Скофийлд.
Кам и Брей замислено огледаха натрошените чинии, пръснатата храна. И двамата пострадали бяха яли яйца, на очи или леко разбъркани, виждаха се остатъци жълтък.
— Кой знае, че обичаш яйца? — тихо попита Прайс.
— Навярно всяко от момчетата, които работят тук. Тони на всеослушание разгласи слабостта ми към яйцата. Преди два месеца ония смахнати лекари в Маями обявиха, че холестеролът ми бил над триста.
— Днес поръча ли си яйца?
— Да си поръчам ли? Та това тук е бюфет, не си ли забелязал? Металните плата са отрупани с панирани наденички, в купите има яйца на очи, варени на слаб огън.
— Попитах те днес дали си поръчвал яйца.
— Вчера си взех… и се уплаших, че Тони може да се появи внезапно.
— Запечатайте кухнята — нареди Прайс на войника от Корпуса.
— Да я запечатам ли? Та кухнята — това съм аз, сър. Всичко пристига в запечатани контейнери, включително и яйцата, и който е дежурен, ги приготвя според инструкцията.
— Инструкция?
— Да, сър. Всичко е обозначено с числа, макар че на нас не са ни нужни. Тъй де, какво може да направи човек с едни яйца?
— Да убива хора, приятелю — отвърна Скофийлд. — Запечатай кухнята. Веднага.
Един от обичайно доставяните картони с яйца все още се намираше в подвижния хладилник в имението. Вътре нямаше почти нищо друго, само няколко кутии мляко, пакети сирене и тенекиени кутии с безалкохолни напитки.
— Какво ще кажеш? — попита Кам. — Може пък да не е била сложена в яйцата.
— Възможно е — отвърна Брей и отново се обърна към дежурния. — Кажи, войниче, какви са тия инструкции за яйцата?
— Залепени са на стената отляво на първата печка, сър, но аз ги знам наизуст… Шест яйца се разбиват с малко мляко и бучка масло, това е за бърканите яйца. Другите шест се чупят и се пускат сурови в кипяща вода. После само ги наглеждаме.
— Защо ги наглеждате?
— Проверяваме от време на време, в зависимост от това кой се появява на закуска. Ако станат много твърди, което се познава по цвета, тогава ги изваждаме с лъжица и слагаме нови.
— Често ли изпълняваш тая инструкция, войниче?
— Всъщност не, сър. Който ги обича приготвени по този начин, обикновено слиза рано за закуска. Дявол да го вземе! Нищо не разбирам!
— И все пак разбираш, че никому не бива да казваш, нали? — натъртено рече Скофийлд.
— Да, но това е лудост… извинете за израза, но това направо е лудост! Слухът ще плъзне из целия район, не можете да го спрете!
— Зная, синко, просто искам да разбера кой извън нашия район ще научи. Затова нека опитаме да не разтръбяваме случилото се.
— Пак не разбирам, сър…
— Не е и необходимо. Донеси сега картона с яйцата на мивката и забъркай малко течен сапун с топла вода.
Брей разклащаше всяко яйце, пускаше го в пенливия разтвор, след което го вдигаше да го погледне на светлината. Върху всяко откриваше мехурчета на заострения край — дупчица, която не можеше да се забележи с просто око.
— Дяволите да ме вземат — изрече Прайс, взирайки се в едно яйце.
— Щяха вече да са те взели, ако го беше изял — додаде Скофийлд. — Този начин за убийство е измислен от Борджиите към средата на петнайсети век, макар да са минали години, докато бъде усъвършенстван. Те ги пробивали с дамски фуркети, след което ги пускали в купа с отрова и изчаквали смъртоносната течност сама да проникне. Вкарвали отрова и в портокали, сливи, а любимата им примамка била зърна грозде, престояли в отровата няколко дни.
— Много цивилизовано, няма що — саркастично отбеляза Камерън.
— Нашите яйца са обработени с най-модерните, най-тънки игли. Същия номер прилагат и не тъй амбициозни фокусници, когато инжектират пресни яйца с вещество, което веднага ги втвърдява, та да могат да се удрят, без да се счупят. Ужасяващо забавление, не мислиш ли?
— Всъщност не — отвърна Прайс. — Какво ще предприемеш сега, след като те признаха за шеф на операцията?
— Ще направя очевидното. Налагам карантина в кухните в Лангли и ще поставя под наблюдение всички, които работят там.
Компютърът в Чезапийк предаде следната информация:
