— Ал — рече кормчията, — погледни насам!
— Къде?
— От моята страна.
— Какво има, Сам? — попита Ал и се извърна.
— Виж онова кръглото, дето плава ей-там.
— Аха, виждам го. Има и още едно отляво.
— Да, и аз го виждам. Ще приближа. — Лодката се насочи надясно, към двата предмета. — Проклет да съм! — извика Сам. — Това са спасителни пояси.
— Вземи този от твоята страна, после обърни и аз ще взема другия. — Двамата сложиха поясите в лодката.
— И-ха! — извика Сам. — Това са истински пояси на Американските военновъздушни сили. Трябва да струват поне сто-двеста долара парчето!
— Може и триста, Сам. Армията ги купува за триста, може и четиристотин. Някой прибира печалбите. Чувал си за седалките за тоалетни и гаечните ключове, нали?
— Иска ли питане.
— Затуй са ни толкоз големи данъците, нали тъй?
— Прав си, нека получим поне малка компенсация. Ще ги задържим, нали?
— Що не? През всички тез години не сме имали спасителен пояс. — Под угасващата светлина Ал се загледа в твърдия бял пръстен.
— Не ни трябват — рече Сам. — Това старо корито е безопасно като кит от цимент.
— Циментовият кит щеше да потъне, приятел.
— Значи ще ги задържим. Знаеш ли, точно като излизахме от Чоптанк, чух един от онези хеликоптери да се отправя нагоре по течението. Дали те са ги загубили?
— Не вярвам — възрази Ал. — Войниците са обучени да изхвърлят таквиз неща. После трябва да купуват повече, като счупените тоалетни седалки и скапаните гаечни ключове. Четох някъде, че туй е част от системата.
— По дяволите, аз съм патриот. По време на службата бях в Анцио, а пък ти на онова място в Тихия океан, дето никой не може да му каже името.
— Ениуеток, приятел. Гадория.
— Значи ще ги задържим?
— Що не?
— Добре. Давай да хванем още малко риба, преди бирата да е свършила съвсем — рече Сам.
Никой не разбра какво се случи; никой не проумя; всичко приличаше на някаква лудост. Хеликоптерът от Лангли се насочи към площадката, наземният екип го очакваше по местата си, когато изведнъж самолетът зави наляво, изхвърли бомбите, избивайки и ранявайки войниците, събрани долу. После, също толкова изненадващо, сеещото смърт метално тяло рязко промени курса, зави надясно, прелитайки над двора, сякаш в търсене на нова мишена. Скоро се разбра коя е тя: голямата къща на имението, сградата с изглед към огромната морава и крайбрежния навес за прибиране на лодките. Хеликоптерът направи кръг и се снижи за последния си унищожителен набег.
Изумени от мощните експлозии, Скофийлд и Прайс се втурнаха към южните прозорци, откъдето се чуваха картечните откоси и писъците на хората.
— Господи! — извика Брандън. — Нас търсят!
— Огънят е прекалено концентриран — възрази бързо Кам. — Един източник… виж! Боже мой, това е Мълчаливия кон! Какво става, по дяволите…
— Сигурен ли си, малкият? — подхвърли Скофийлд. — Маскиран е да изглежда като Мълчаливия кон! Насочва се към нас. Да се махаме оттук! — Брей се втурна към вратата.
— Не! — извика Прайс. — Северните балкони!
— Какво?
— Има две канализационни тръби. Не знаем какво носи. Ще се справиш ли?
— Пробвай ме, синко. Трябва да намеря Тони!
Двамата едновременно се втурнаха към френските прозорци в другия край на стаята, разтвориха ги и излязоха на малкия балкон с парапет от ковано желязо. Хеликоптерът гърмеше над главите им, шумът стана оглушителен, щом летателния апарат зави и се насочи на север.
— Бомби! — изкрещя Прайс. — Пълен е с бомби!
— Връща се да взриви къщата…
— Ще трябва да набере повече височина, за да не се взриви заедно с постройката. Да вървим! — Двамата прекрачиха парапета от противоположните страни на балкона. Протегнаха се, увиснали във въздуха, и сграбчиха канализационните тръби. Като два изпаднали в паника паяка се заспускаха, на места свличайки се надолу, и стъпиха на земята точно когато хеликоптерът направи нов завой и набра необходимата безопасна височина за пускане на бомбите.
— Остани легнал и колкото е възможно по-близо до основата на сградата — нареди Камерън. — Ще се върне поне два-три пъти, за да изпразни корема си.
— Въпреки старческото си слабоумие и сам се досетих — отвърна Скофийлд. — Като направи първия си набег и пусне товара си, можем да се махнем оттук… Трябва да намеря Тони!
— Знаеш ли къде е отишла?
— Спомена нещо за навеса за лодки…
— Защо не? — прекъсна го Прайс. — Стане ли по-лошо, ще плаваме на зиг-заг из залива.
— Добре го рече — промърмори Брей. — Ей го, идва кучият му син!
Последвалото беше същински ужас. Горните етажи на голямата къща бяха унищожени, на мястото на архитектурното величие останаха само пламъци, дим и руини.
— Да вървим! — повтори Камерън. — Надолу към навеса! Имаме поне четирийсет секунди, преди да дойде от юг втория набег.
Двете фигури се стрелнаха надолу по склона на моравата, докато маскираният като Мълчаливия кон хеликоптер продължи своята разрушителна мисия. Талази огнен дим се издигаха към небето, смъртоносните експлозии разтърсваха земята. Останали без дъх, Скофийлд и Прайс се облегнаха на стената на дървения навес, наблюдавайки опустошението.
— Чу ли това? — попита Брандън, изтощен от тичането.
— Чух и все още го чувам! — отвърна Кам. — И искам да видя това копеле отблизо, та да го взема на мушка.
— Не, синко, за другото питам.
— За какво говориш?
— Изстрелите, автоматичната стрелба. Нашите момчета са се прегрупирали и преследват хеликоптера!
— Кажи го на онези, които не оцеляха.
— Щеше ми се да можех — рече Скофийлд и по сбръчканото му лице се изписа тъга. — Тони — изкрещя внезапно. — Да влезем вътре и да проверим дали е тук!
Жената беше там и картината под скосения покрив на навеса за лодки порази двамата мъже. Антония държеше пистолет. Беше насочен към подполковник Лезли Монтроуз, която стискаше портативен телефон, но не от моделите, използвани от Централното разузнавателно управление.
— Като си спомних какво казахте за нашия подполковник и телефонните разговори, проведени от навеса за лодки при два отделни случая, реших да я поставя под мое лично наблюдение, господин Прайс. — Обяснението бе прекъснато от серия оглушителни експлозии отвън.
— Свърши се и с останалата част от къщата, подполковник. — В гласа на Камерън се долавяше ледена ярост. — Оттук ли ръководиш нападението? Или по-точно казано, убийствата, кучко?
— Всичко ще ви бъде обяснено… ако е необходимо — рече спокойно и хладно Монтроуз.
— По-добре да стане веднага! — избухна Скофийлд, посегна към колана си и измъкна пистолет. — Иначе ще пръсна на парчета хубавото ти личице. Ти работиш за врага!
