— Предупредиха ме да не ви казвам, тоест такава бе заповедта.
— Чия заповед? От човек на име Томас Кранстън?
— Знаех си, че ще откриете истината. Да, Том Кранстън, по нареждане на неговия шеф президента.
— Но защо?
— Защото Кранстън не вярваше в способността на ЦРУ за надеждно покритие на имението. Излиза, че е бил прав, нали?
— Един добър мой приятел, който в момента седи в пилотската кабина, място не може да си намери от угризения. Ужасно се измъчва.
— Те са навсякъде, господин Прайс, които и да са те, плъзнали са навсякъде! А ние не ги виждаме, не сме в състояние да ги разпознаем!
— И вие ли не знаете кои са?
— Зная само, че ми се обаждат от Кайро, Париж, Истанбул, за да ми напомнят какво ще се случи със сина ми! Какво бихте сторили на мое място?
— Същото, каквото и вие, мадам. Ще потърся връзка с хората на върха, стига да мога, не с безличните продажници от средния ешелон.
— Кранстън ми каза, че имало кръгове извън свързаните с разузнаването, на по-високо или по-ниско ниво, които били в състояние да отправят заплахи, непостижими за никой друг. Аз съм майка, искам синът ми да се върне! Баща му загина в служба на тази страна, той има само мен. Ако не мога да го върна при себе си, ще отида докрай, дори ако това означава собствената ми смърт. Аз съм войник, зная какво рискувам и пред нищо няма да се спра, за да получа това, което ми се пада по право. Слава Богу, това е и причината да успея да стигна до върха. Вие сте част от една корумпирана организация, господин Прайс, и няма да ми попречите да си върна момчето. Съпругът ми и аз самата вече дадохме достатъчно жертви!
— Мога ли да направя едно предложение? — попита Прайс, след като я остави минута-две да се овладее.
— Готова съм да изслушам всяко предложение, стига да вярвам, че идва от човек, който е на моя страна.
— На ваша страна съм, подполковник. Както и Франк Шийлдс и съпрузите Скофийлд.
— Поне в искреността ви не се съмнявам.
— Не ви разбирам.
— Вие си имате свои приоритети, пък и трябва да си подсигурите гърба… казано с по-ласкави думи, да се запазите неопетнени. А за мен е важно само едно, синът ми да се върне жив и здрав.
— Не оспорвам думите ви — меко рече Камерън, — не бих си го позволил, но ми се струва, че в имението вършехте работата си изключително добре. А едва ли тогава това е било важно за вас.
— Том Кранстън споделил с Ев Бракет, че събитията са свързани по някакъв начин, затова се договорили да получа това назначение.
— Възможна връзка? Това ли е всичко, което знаете?
— Извън съществуването на някаква терористична организация, чиито обекти сте вие и двамата Скофийлд, особено господин Скофийлд, ние все още не знаем никакви подробности.
— Нима сте се хванали? — ядоса се Прайс. — Простете грубостта, но са ви пробутали смърдящи фъшкии… прах в очите, ако предпочитате някой по-мек израз.
— Приех всичко, което ми пробутаха, както се изразявате вие, защото вярвам в установения ред в армията. Признавам, че има своите недостатъци, но добрите страни са повече от недостатъците. Информация, попаднала в ръцете на невежите или неопитните, може да се окаже ужасно опасна.
— Дайте ми пример.
— Есенцията се съдържа в онзи плакат от Втората световна война. „Развързаните езици кораби потопяват.“
— Дори сред капитаните, на които било поверено управлението?
— Да.
— Не ви ли е хрумвало, че ако един капитан на кораб не разполага с нужната информация, той може да се блъсне в друг?
— Без съмнение подобни възможности винаги се вземат предвид… Накъде биете, господин Прайс?
— В случая вие сте сред най-важните фигури в играта, подполковник и не разполагате с цялостната картина… а би трябвало. Бих предположил, че ще настоявате да я получите, като се има предвид начинът, по който умря Евърет Бракет, неговото убийство, ако трябва да бъда точен. Той беше ваш приятел, много близък приятел. На ваше място скръбта ми би била дълбока, а гневът неописуем.
— Аз скърбя по свой собствен начин, господин Прайс. Вече съм загубила съпруга си, нали не сте забравили? А що се отнася до гнева, повярвайте, той не е стихнал… Прекъснах мисълта ви. Май се готвехте да ми направите предложение?
— А вие току-що ми дадохте основание да настоявам да го приемете.
— Моля?
— Подчинеността, военният порядък, на който толкова държите… с него злоупотребяват, подиграват му се дори. Уредена е среща, на която ще присъствам аз, двамата Скофийлд и Кранстън; Шийлдс настоя. Вие обаче няма да бъдете допусната.
— О? — В очите на Лезли се прокрадна неволно подозрение, смесено с макар и неохотно примирение.
— Според мен трябва да присъствате — побърза да добави Камерън. — Отново повтарям, вие сте от най-важните участници, залогът за вас е огромен. Би трябвало да сте запозната с цялостната картина, не с отделни фрагменти. Понякога прекаляваме с максимата всеки да знае само колкото е необходимо и накрая дори лявата ръка недоумява какво върши дясната. Повярвайте, и сам съм изпадал в подобна ситуация. Вие трябва да присъствате на срещата.
— Почти нищо не мога да направя — саркастично отбеляза Монтроуз. — Съветникът Кранстън е взел решение. Не се съмнявам, че има своите основания.
— Които са абсолютно нелепи. Безпокоят го личните ви подбуди в случая. Смята, че е възможно да се огънете.
— Това ме обижда.
— Мен също. Още по-възмутително е, че де факто той ни лишава от вашата помощ.
— А как бих могла да помогна?
— Зависи какво точно са ви казали по телефона. Успяхте ли да запишете поне някое от обажданията?
— Не. Хората, с които разговарях, а те всеки път бяха различни, ме предупредиха, че били в състояние да открият дали имам записващо устройство, а включа ли го, последиците щели да бъдат жестоки. Въпреки това всеки от тези разговори се запечата в съзнанието ми и е записан в бележник, заключен в сейф у дома.
— Кранстън виждал ли е този бележник? Предавали ли сте му копия от отделните страници?
— Не, представях му устен доклад.
— И той го е сметнал за достатъчно?
— Друго не е поискал.
— Тоя човек е не само наивен, той е направо побъркан.
— Според мен е изключително способен, а и състрадателен.
— Дори да притежава тези качества, това не значи, че не е идиот. Как можете да говорите за него по този начин? Той ви отстранява от толкова важна среща, която има пряка връзка със съдбата на сина ви.
— Пак ще повторя — настоя жената, — той сигурно има своите основания. Може би има право; нима аз мога да бъда обективна?
— Бих казал, че способността ви да се владеете е удивителна. Нямам представа какво означава един родител да изпадне във вашето положение, но добре зная защо никога не съм казвал на майка си, на баща си, на брат си или сестра си къде заминавам или какво върша… Нима не искате да присъствате на тази среща?
