— Подполковник…
— Нямам нищо против да ми казвате Лезли, Том — прекъсна го Монтроуз, — тук присъстващите знаят, че сме приятели, пък и в момента военните звания действат твърде изнервящо. Звучат някак хладно, не мислите ли?
— Всички ще се закълнем, че никой няма да узнае какво сме чули — обяви Прайс, като се усмихна мило на подполковника, а тя от своя страна се засмя смутено. — Моля, продължете, господин съветник.
— Добре тогава… Обажданията до Лезли във връзка със сина й са седем на брой, два пъти от Холандия, от Вормервеер и Хилверсум; приемаме, че това е Амстердам. Останалите са от Париж, Кайро, Истанбул, а и от страната ни, Чикаго и Седжуик, Канзас. Географският, по-точно глобалният обхват е основен метод за сплашване. Кои са тези хора? Откъде са дошли? Замисълът е бил да предизвикат сковаващ страх. Във всеки един от случаите мъжете, които се обаждали, давали инструкции и те трябвало да бъдат изпълнени незабавно, щом тя се озове в имението; всяко нещо трябвало да бъде изпълнено, в противен случай синът й щял да бъде убит… и то бавно умъртвен.
— Всемогъщи боже — прошепна Антония, загледана към Монтроуз.
— Кои са изразите? — попита Скофийлд. — Двата израза, които сте забелязали?
— Първия открих в инструкциите. Нареждането бивало да се изпълнят „с голяма прецизност“. Вторият се съдържа в предупреждението, характерно за заплахата им за наказателна мярка.
— „Наказателна мярка“ не звучи ясно, Тони — обади се Лезли. — Това означава бавна мъчителна смърт за детето ми.
— Така е — кимна Кранстън, като избягваше да срещне измъчения й поглед. — Думите са следните, присъстват още в първото обаждане от Вормервеер, Холандия…
— Което допусна, че е Амстердам — прекъсна го Скофийлд. — Защо?
— До това ще стигнем по-късно — отвърна президентският съветник.
— Думите, моля, думите в обаждането от Вормервеер — настоя Франк Шийлдс, напрегнат и съсредоточен, присвил очи като цепки.
— „Запазете хладнокръвие“, чисто американски израз, произнесен от човека в Холандия.
— Афро-американски, за да бъдем по-точни — додаде Прайс, — макар че се употребява далеч извън средата, в която е възникнал. Извинете за прекъсването, слушаме ви.
— От Хилверсум, също в Холандия, „Запомнете, най-важното е да запазите хладнокръвие“. В обажданията от Париж и Кайро думите отново се появяват; после в обаждането от Истанбул: „Крайно наложително е да не се горещите“ — от турския посредник. Забележителна лингвистична настойчивост, не мислите ли?
— Зависи кой го казва — отбеляза бившият агент с прозвището Беоулф Агът. — Какво друго?
— Тук в Щатите, от Чикаго и Седжуик, Канзас. „Не губете самообладание“ и „Кротко, подполковник, иначе люлката ще падне“.
Монтроуз затвори очи, за да не потекат сълзите й. Пое дълбоко дъх, след което отново зае изпъната военна стойка, както си седеше на стола.
— Нека тогава обобщим това, с което разполагаме — строго призова Скофийлд, като погледна съчувствено към Лезли. Сетне се обърна към човека от Белия дом. — Вие обичате обобщенията, да чуем сега какво ще кажете.
— Инструкциите са били написани, за да могат да бъдат предадени, независимо откъде се обаждат посредниците. Според Лезли гласовете били всеки път различни, акцентите също, което е напълно понятно. Непонятна е по-скоро употребата на изразите „с нужната прецизност“ и вариантите на „запазете хладнокръвие“.
— Смятам, че това вече стана ясно, Том — рече Шийлдс. — Какъв е изводът според теб?
— Готови ли сте да приемете, че думата „хладнокръвие“ сочи американска ориентация?
— Естествено — намеси се нетърпеливият Скофийлд. — И какво от това?
— Насочена към американец, тя е употребена да постигне максимално въздействие…
— Така изглежда — съгласи се Прайс. — Какво друго имате предвид?
— Очевидното — отвърна Кранстън. — Инструкциите са продиктувани от американец, някой от висшите фигури в йерархията на Матарезе.
Подполковник Монтроуз скочи от стола си.
— Кой? — попита тя.
— Те така се назовават, Лезли — отвърна висшият държавен служител. — Хората, отвлекли сина ти, се наричат така. Подготвил съм ти папка с всички налични материали, осигурени преди всичко от господин Скофийлд, известен на кръга Матарезе като Беоулф Агът.
Монтроуз рязко се извърна към Брей и понечи да заговори, но я спря Франк Шийлдс.
— Разбирам накъде биеш, Том — рече той, незабелязал объркването на Лезли. — Шефовете, висшия кръг.
— Никой от по-нисшите не би бил посветен в това към кого са насочени обажданията, нито пък кой е този подполковник.
— Ако Брандън е прав, в групата на Матарезе в тази страна, навярно компания или корпорация, играеща по свирката на тия изчадия, има някой тежкар, висш фирмен служител, който е написал тези инструкции… Обаждането след онова от Чикаго, откъде е направено?
— Седжуик, Канзас.
— Ще възложа на екипа, натоварен да подготви материалите за Брей, да се съсредоточи върху Илинойс и Канзас. — Заместник-директорът на ЦРУ стана от стола си и отиде до телефона.
— Може и нищо да не открием, но поне е някакво начало, Франк — кимна Кранстън.
— Ще ми каже ли някой какво става тук всъщност? — викна Монтроуз, като се изправи предизвикателно. — Какви материали? И какво означава името Матарезе?
— Прочетете папката, подполковник — посъветва я Скофийлд, като нарочно постави ударение върху военното й звание, в контраст с унизителното „девойче“, както я бе нарекъл в началото на разговора. — Като свършите, ние с Тони ще добавим останалото, а то не е малко.
— Благодаря, но какво общо има всичко това с моя син?
— Всичко — отвърна Беоулф Агът.
Тринайста глава
Доскоро обреченото на забвение курортно селище, известно като Перегрин Вю в подножието на Грейт Смоуки Маунтинс, видимо се различаваше от имението Чезапийк, където безопасността се осигуряваше от патрули на Корпуса за бързо реагиране и ЦРУ; тук бе разположен отряд „Гама“, принадлежащ към елитните специални части от Форт Бенинг, наскоро завърнал се от Босна. На войниците бе съобщено единствено, че гостите на правителството, изолирани тук, са видни дипломати, събрани, за да представят свои доклади, и тъй като заеманите от тях постове били повече или по-малко уязвими — което ще рече изложени на постоянна опасност, — трябвало да бъдат охранявани срещу външно посегателство — което пък ще рече физическа заплаха. Това бе напълно достатъчно; тези хора бяха професионални военни, привикнали да разбират недоизказаното. Такова бе естеството на поверяваните им „Гама“ операции: проникни и изпълни задачата, а заповедите почти винаги бяха косвени и в повечето случаи неясни.
Всичко тук бе съвсем различно от предишния терен, а и всички от имението в Чезапийк бяха под най- строго наблюдение, ето защо провизиите се носеха от град Чероки, приятно облекчение след рева на хеликоптерите, който ги атакуваше по два пъти на ден, макар че малки самолети редовно кацаха на пистата в Чероки, за да оставят материалите, поискани от Скофийлд и докарвани с кола до изолирания планински комплекс. Те съдържаха финансови отчети, а и всякакъв вид кореспонденция, от речи на висши управници до вътрешнослужебни резюмета, осигурени по всякакъв възможен начин, което не изключваше умела кражба или подкуп. За няколко дни кашоните напълниха дневната в двуетажната къщичка, заемана от Брандън и Антония, известна като Шесто бунгало. То се намираше между Пето и Седмо бунгало, заемани съответно от Прайс и подполковник Монтроуз.
Франк Шийлдс и Томас Кранстън се бяха върнали към задълженията си в Лангли и Белия дом, като поддържаха постоянна връзка по „чистите“ телефонни линии и факсове с несъществуващи в указателя
