— Ако изглежда така — отвърна Монтроуз, — значи горещо е било желано.
— Ти се обаждаше в Белия дом! — изръмжа Прайс. — Кой е свръзката ти, кой е къртицата, предателят от номер хиляда и шестстотин?
— Не е сред твоите познати.
— По-добре да науча веднага или ще кажа на приятеля си да ти пусне един куршум в главата.
— Струва ми се…
— Права си, бих го направил! Ти си боклук. Говори, жено!
— Очевидно нямам избор.
— Нямаш.
— Моята свръзка, както го наричаш, е приближен на президента, отговаря за секретните мисии. Заемах… и все още заемам пост, на който мога да предоставя услугите си.
— Какъв пост? Какви услуги?
— Врагът, както ги нарекохте, отвлече сина ми. Отвели са го от училището му в Кънектикът. Ако не изпълнявах поне привидно онова, което искат от мен, щяха да го убият.
Последната мощна експлозия разтърси навеса за лодки. Три прозореца се пръснаха, посипаха се парченца стъкло. Отзад сред руините ясно се виждаше пълен с хелий червен балон, завързан за счупената горна рамка на прозореца. По чудо бе оцелял и се рееше из въздуха на края на дълга връв.
Балонът беше знак, отвел убиеца-хеликоптер до мишената му. Някой от имението беше проследил Беоулф Агът и минути преди нападението е знаел точно къде се намира той.
Дванайста глава
До един час безжизнените тела и ранените бяха натоварени и самолетите ги откараха от района, а неколцината втрещени, недоумяващи местни полицаи останаха изолирани от федералните власти. Относително безразличните местни жители, ужасени от шума, но възпрепятствани да наблюдават събитията отблизо поради забраната, настояха да получат обяснение. Информацията бе набързо скалъпена и съдържаше „известни“ данни за пренос на наркотици. Четири имения бяха тутакси предложени за продажба, независимо от уверенията, че успешната „операция“ била завършена.
Според записите на радарното проследяване се прие, че фалшивият Мълчалив кон се бе насочил на изток над делауерския бряг край Бетани Бийч, а оттам към Атлантика, където бе напуснал обсега. Допълнително потвърждение дойде от речния въздушен патрул при Патуксънт в Нантикоук, на югоизток от островите Тейлър. Техните радари показваха неидентифициран въздухоплавателен съд, преминал с висока скорост по посока към открития океан, където внезапно изчезнал.
Професионалистите нямаха противоречия помежду си, тъй като добре познаваха тактиката на терористите. Хеликоптерът убиец бе се насочил към предварително определено място над Атлантика, където екипажът бе скочил с парашути, за да бъде посрещнат от кораб в открито море. Освен това съществуваше и версията преди напускането на хеликоптера да се бе задействала бомба с часовников механизъм, взривена няколко мига по-късно и запратила останките на дъното на океана. Матарезе бяха прецизни във всяко отношение.
Придружен от Скофийлд, Франк Шийлдс обикаляше доскоро спокойното, приятно за окото имение. Отвред се набиваха в очи болезнени гледки от касапницата, най-вече димящи останки от някога величествената къща. Изпотрошени врати, прозорци, стени и колони бяха превърнати в обгорели развалини, някои отхвръкнали на повече от двеста метра, дължината на две футболни игрища.
— Същинско бойно поле след битка между враждебни армии — тъжно рече Брей, — само че в случая дори не знаехме, че сблъсъкът е обявен. Проклетници!… И всичко това е по моя вина. Можех да го предотвратя и това никога няма да си простя. — В гласа на Скофийлд се долавяше стаена болка.
— Не мисля, че би могъл да ги спреш, Брандън…
— Стига, Франк! Ти настоя да се махнем оттук, а аз се противопоставих. Не съм нищо повече от един упорит изкуфял глупак, който е крайно време да разбере, че трябва да престане да дава заповеди! Твърде дълго време прекарах в уединение и това ме лишава от правото да се разпореждам.
— Не се опитвам да те успокоя, нито дори да те освободя от отговорност — прекъсна го Шийлдс. — Просто казвам, че не би могъл да предотвратиш случилото се.
— Как можеш да твърдиш подобно нещо?
— Щеше да се случи, независимо къде се намираш… Претърпяхме провал, Брей, разгадани са вътрешните доклади, установените кодове и конфиденциалните инструкции до различните отдели.
— Откъде знаеш това?
— Когато се получи сигналът за извънредна опасност и научихме какво става тук, аз се обадих във Външна сигурност и вдигнах невероятен скандал. Къде се бе дянала охраната ни от въздуха, патрулите? Та те трябваше да охраняват периметрите на коридора, шест екипа денем и шест екипа нощем.
— Е, и къде са били? — ядоса се Скофийлд. — Дявол да го вземе, чувахме шума на моторите им при всяко преминаване! Сутрин будеха Тони. Къде бяха те?
— От отдела ме уведомиха, че получили вътрешна заповед по стандартния код за извънредни обстоятелства да пропуснат Мълчаливия Кон поради внезапно възникнала повреда в хеликоптерите.
— Какво говориш! Кой е издал заповедта?
— Не съм аз, Брандън, това поне е сигурно.
— От твоя кабинет ли е излязла? Кой в твоя отдел я е издал?
— Ти май не разбираш. Могъл е да бъде всеки от моите, но кой би посмял?
— Разкъсай всеки от подчинените си! — гневно избухна Брей. — Подложи всеки кучи син и всяка продажна кучка на изтезания, додето не потече кръв! Това е твое задължение, та те все едно са държали оръжие в ръцете си, все едно сами са пуснали бомбите. Осем души загинаха, други четирима едва ли ще оцелеят. Направи нещо, Франк! Аз не мога, но ти… по дяволите, това поне влиза в правомощията ти!
— Да, това е в моите правомощия, но ще го направя както аз си знам, тъй като моя е и властта, и отговорността, а моите преценки нямат за основа ината или желанието да налагам мнението си върху когото и да било.
— Тъй ли? — Скофийлд спря и хвана Шийлдс за ръката. — Добре, Жмичка, заслужих си го.
— Да, и аз тъй мисля.
— Но аз съм бесен от гняв!
— Аз също, Брандън — отвърна заместник-директорът, с все тъй непоколебим поглед. — Но един преврат в Управлението, както предлагаш ти, ще прикрие още по-надълбоко враговете ни, като в същото време ще им създаде още по-благодатна почва за съществуване. Разногласието и разцеплението могат да бъдат много ефективен начин за отвличане на вниманието.
— О, Господи — въздъхна Брей, като пусна ръката на Шийлдс, но продължи да крачи до него. — Сигурно затова ти си аналитик, а аз не… Едно обаче не мога да разбера, ако аз съм този, чиято смърт те желаят на всяка цена, защо не наемат някой убиец, който да ми пусне куршум в черепа? Просто, чисто и бързо, с минимален риск и максимално гарантиран успех. Повече от ясно е, че има предател и тук сред нас. Червеният балон не беше изпратен от някое джудже на Дядо Коледа.
— Не, но това е отговорът на твоя въпрос. Който и да е бил, той е знаел, че ти, Антония и Прайс рядко сте извън наблюдение на територията на имението.
— Това факт ли е?
— Естествено. Опитахме се да предвидим всички възможни варианти. Не сме похабили толкова усилия и техника, да не говорим за парите, за да допуснем да ви отвлекат оттук.
— Как тъй не съм забелязал? Ами Тони, Камерън? Никой от нас не е аматьор.
— Поддържахме наблюдението от разстояние, на отделни сектори. Някой сержант може да се обади по радиостанцията си на някой ефрейтор и да каже „Брей напуска шести сектор, поемете го от седми.“ Разграфихме района като решетка, останалото го знаеш.
— Смяна на колите — добави Скофийлд. — Кафява лимузина завива от Осмо авеню, поемете на
