сливане с други издания. — Ораторът спря за миг, след което тихо добави: — Проведох поверителни срещи с мои колеги от „Индипендънт“, „Дейли Експрес“, „Ди Айриш Таймс“ и единбургския „Ивнинг Нюс“. — Англичанинът млъкна. Лицето му изразяваше чувство на отвращение и поражение.
— Представлявам „Льо Монд“ за Париж, Марсилия, Лион и цяла Франция — обяви французинът на свой ред. — Тъй като ние, които седим на първия ред, сме свързани най-вече със структурираните финансови фондове, аз мога само да повторя изводите на колегата от Англия, поради което ми се наложи да предприема аналогични действия. Прогнозите говорят сами за себе си. Наред с нормалната инфлация, свиването на суровинните източници за производство на хартия, съпътствано от стремително растящите цени, налага икономическа оценка, водеща към неизбежна консолидация. В тази връзка аз също проведох тайни разговори с избрани изпълнителни директори от „Франс соар“, „Фигаро“ и парижкия „Хералд“. Резултатите от тях няма да закъснеят.
— В това няма никакво съмнение — рече около петдесетгодишен американец с оредяваща коса. — Техническите постижения на компютърната техника и приложението й при отпечатването на вестници правят процеса неудържим; една модерна печатница може да обслужва минимум шест вестника, а утре броят им ще бъде повече от десет, при това с напълно различно оформление. Мои колеги от „Ню Йорк Таймс“, „Уошингтън Поуст“, „Лос Анжелис Таймс“ и „Уолстрийт Джърнъл“ само чакат някой да даде старт на този процес. Те наричат това „оцеляване“.
— Можете да добавите „Глоуб енд Мейл“ от Торонто и „Едмънтън Джърнъл“ към списъка — допълни четвъртият по ред, младолик канадец, чиито очи искряха от радост, че е попаднал сред елита на професията. — Щом се върна, заминавам на запад да подготвя предварителните разговори с „Уинипег Фрий Прес“ и „Ванкувър Сън“!
— Вашият ентусиазъм заслужава похвала — рече синът на Пастирчето, — ала не забравяйте необходимостта да запазите действията си в пълна тайна.
— Естествено! Разбира се!
— Да преминем към втория ред — продължи Гуидероне, — заеман от членове на съветите на директорите на водещи международни издания, а именно „Ню Йорк Таймс“ и „Гардиън“, издавания в Рим „Ил Джорнале“ и немския „Ди Велт“. Зная, господа, че в момента вие всички сте подчинени, да не кажа лишени от право на глас, членове на съответните управителни съвети, но имате моята дума, че това положение ще се промени както по пътя на смъртността, така и по пътя на принудителното убеждение. Всеки от вас скоро ще се превърне в мощен фактор с право на решаващ глас. Какво ще кажете?
Никой не посмя да оспори казаното. Настъпеше ли часът, те всички щяха да действат като един. Просто за да оцелеят.
— Третия ред заемат основните двигатели на вашите усилия, сърцевината, както казваме ние, американците, на вашите вестници — самите журналисти. Тези хора са на улицата, из страните си, в провинциите и столиците, това са хората от предната линия, които всекидневно отразяват събитията, като пръскат светлина и отварят очите на читателите по целия свят.
— Не се престаравайте с метафорите — обади се застаряващ американец с дрезгав глас, чиито ситни бръчки издаваха хронично недоспиване под парите на прекалено много уиски. — Разбираме посланието ви. Вие създавате „събитията“, ние ги отразяваме. Друг избор нямаме, нали така, защото предпочитаме да запазим работата си пред алтернативата, с която ни заплашвате.
— Подкрепям ви, господине — обади се холандецът. — Както казват англичаните, добре сте схванали идеята.
— Правилно — додаде и французинът.
— Безспорна истина! — присъедини се и германският журналист.
— Недейте така, господа, подобен подход крие негативизъм — бавно произнесе Гуидероне, като придружаваше всяка своя дума с поклащане на главата. — Само двама от вас познавам лично, а за всички ви зная с какво име се ползвате. Всеки от вас е водещ в своята област; написаните от вас слова прекосяват океани и цели континенти с най-високата, осигурена от техниката скорост, а появите ли се на телевизионните екрани, вие се превръщате във всеобщо приети и уважавани от всички авторитети, доблестни представители на четвъртата власт.
— Надявам се това поне да не ни бъде отнето — прекъсна го циникът американец.
— В това не бива да се съмнявате, тъй като всеки от вас точно ще отразява настъпващите събития… като поставя ударение върху позитивните аспекти и омаловажава каквито и да са отрицателни реакции, които биха могли да се появят под повърхността на изгряващия нов век. В крайна сметка всички ние трябва да бъдем реалисти; да работим за напредъка на цивилизацията, а не за нейната разруха или упадък.
— Много неща казвате с малко думи — засмя се холандецът. — Истински политик сте вие, господине.
— Призвание, което други ми наложиха, умни хора без съмнение, но посоката не е плод на моя избор.
— Толкова по-добре, мосю — отбеляза парижанинът, — вие сте външен човек, движещ нещата отвътре.
— А всеки един от вас е изключително талантлив и убедителен журналист. Каквито и да са вашите провинения в миналото — а аз никога няма да се възползвам от тях, — те бледнеят пред способностите ви… Да преминем сега към четвъртия и последен ред, заеман от хора, изключително важни за нашата цел. Представителите на редакторските екипи на четирите най-големи световни вестникарски групи, а посредством техните права на собственост, представляващи редакторите на повече от двеста значими световни вестници в Европа и двете части на американския континент. Влиянието ви е огромно, господа. Вие формирате мнения в целия спектър на общности от всички най-развити индустриални общества, вашата подкрепа или отсъствие на такава биха могли да издигнат или сринат всеки политик.
— Твърде ласкателни думи — обади се набит белокос германец, под чието тежко тяло столът изглеждаше като детски; набразденото му лице с големи петна издаваше дългогодишен застоял живот. — Това беше, преди да се появи телевизията — продължи той. — Днес и съперници, и титуляри са в състояние да купят телевизията! Ето къде се манипулират мненията.
— Само до известна степен, майн хер — оспори синът на Пастирчето. — Слагате лека каручка пред силен кон. Заговорите ли, телевизията преповтаря думите ви, винаги е било така. Което е неизбежно, защото вие разполагате с време за размисъл, което не може да се каже за телевизията; всичко там се върши на минутата и материалите се обработват без забавяне. Мнозинството от шефовете в телевизията, дори само за да избегнат гафовете, се обръщат назад и се съобразяват с казаното от вас, дотолкова, че сами се дистанцират от всякакви политически изявления.
— Той има право, Гюнтер — обади се друг американец, за разлика от репортера циник, негов сънародник, облечен в строг делови костюм. — Все по-често чуваме думите: „Следва платен клип“ или „Видяхте политическо изявление, платено от комитета, подкрепящ сенатор или кандидат еди-кой-си.“
— И какво означава всичко това? Става толкова бързо.
— Означава, че и сега, и винаги ще имаме тежест — отвърна трети редактор, британец, ако се съди по акцента му.
— Вярвам, че винаги ще е така — додаде последният от четвъртия ред, италианец в шит по поръчка костюм на ситни райета.
— Повтарям онова, което казах на групата от втория ред, членовете на директорските съвети — рече Гуидероне, като за кратко фиксира един по един всеки от седящите на последния ред. — Аз, по скоро ние си даваме сметка, че в момента сте на най-нисшите постове в съответните редакции, но това ще се промени. Посредством начини, за които не е нужно да знаете каквото и да било, ще се издигнете до ръководни постове, вашите мнения ще се приемат като закон.
— Което означава — вметна превзетият американец в тъмен костюм и крещяща вратовръзка, — че на ниво редактори ние одобряваме онова, което вие предложите да одобрим посредством нашите вериги от вестници.
— „Предлагам“ е тъй многозначна дума, не мислите ли? — попита синът на Пастирчето. — Подлежи на множество тълкувания. Предпочитам думата „съветвам“, тъй като тя ограничава броя на алтернативите.
Настъпи продължително мълчание, което накрая италианецът наруши:
