— Какво искаш да кажеш, Франк — попита Тони.
— Докато полицията и колата за спешна помощ си свършат работата на мястото на „злополуката“, съдържанието на въпросните два кабинета е потънало вдън земя.
— Време приблизително един час — повтаряйки думите на Шийлдс отпреди малко, рече Скофийлд. — Прав си. Директорите в Атлантик Краун не биха могли да научат новината толкова бързо.
— Годинките замъгляват мозъка ти, Брандън. Разбира се, че знаем как са научили.
— По това няма съмнение, нали? В такъв случай трябва да открием къде са отнесли всичко това!
— И кой е издал заповедта — подхвърли Антония. — Кой с кого се е свързал, за да бъде приведена в изпълнение.
— Три чудесни въпроса — съгласи се Шийлдс. — Още сега се захващаме и с трите.
— Обещава да бъде интересно — изръмжа Скофийлд.
Сър Джефри Уотърс, офицер на служба на британската империя, се зае да проучи информацията, предоставена от лейтенанта от американските военноморски сили Лутър Консидайн по обезопасената телефонна линия от Шотландия. Щеше да последва официален факс, по стерилна линия, така че пилотът да свери собствените си думи, но тъй като оборудването бе временно изключено, офицерът от МИ-5 реши да не чака потвърждението.
Да се каже, че е трудно да се проследи дългогодишното многократно прехвърляне на собствеността върху двете имения в Бахрейн, би било само част от истината. Появиха се множество имена: на адвокати, компании, международни корпорации и конгломерати; не можеше да се посочи обаче определено лице, или лица, които да са пълноправни собственици. Бъркотията беше пълна; дори адвокатите от Близкия изток, изявили готовност да помогнат, не бяха в състояние да направят каквото и да било. Договорите били разпращани по електронен път, докладваха те, сумите за покупка са прехвърляни от градове по целия свят — Мадрид, Лондон, Лисабон и Бон. Парите пристигали по предназначение; не било възможно да се повдигне каквото и да било възражение.
И все пак съществуваше едно невероятно изключение, невероятно в смисъл, че адвокатът в Бахрейн, узаконил покупката, бе получил допълнително един милион долара американска валута свръх обявената цена. Една нула бе привидно неволно добавена в кодирания трансфер, извършен по компютърен път. Посредникът в Бахрейн, добре запознат със строгите местни закони в случай на измама, чинно докладвал факта пред съответните власти, а и пред източника на парите. Който се оказал малко известен холдинг в Амстердам.
Амстердам.
Слабият мъж с оредяваща коса от отдела за електронна обработка на данни в Централното разузнавателно управление стана от бюрото си в преградената кабинка и притисна слепоочията си с длани. Премина в съседната.
— Ей, Джаксън — рече той на колегата си. — Мигрената пак започва да ме мъчи. Господи, главата ми ще се пръсне!
— Върви в общата зала, Боби, ще включа твоя компютър към моя и ще те прикривам. Трябва да идеш на лекар за тия главоболия.
— Ходил съм, Джаксън. Докторът каза, че е от стреса.
— В такъв случай, махай се оттук, Боби. Навсякъде другаде ще ти плащат повече.
— Тук ми харесва.
— Глупости говориш. Хайде, върви, ще поема и твоя екран.
Боби Линдстром не отиде в служебната зала за почивка, а излезе отвън, където край настланата с бетон алея бяха монтирани няколко телефонни автомата. Той пусна четири монети по двайсет и пет цента и набра седем нули. Чуха се пет последователни сигнала, след което той набра осем нули и зачака.
— Записва се — рече металически глас. — Говори.
— Докладва Орел. Отделих ДД — две отделни свързвания. Обектите са в Северна Каролина, комплекса П.В. Действайте според инструкциите от Марсилия. Край на съобщението.
Беше нощ, тъмна нощ, а и лунните лъчи не успяваха да пробият мъглата, спускаща се от планината и покрила всичко наоколо. По стръмния път към Перегрин Вю се появиха успоредните светлини на фарове. С приближаването до стоманената бариера, препречила пътя, продължаващ навътре в гората, се оказа, че това е кафява на цвят лимузина, от парка, обслужващ правителството, с две военни знаменца отстрани на предния капак. Знаците говореха, че колата обслужва генерал, генерал с две звезди.
Колата спря, от къщичката излезе човек от охраната, който надникна вътре, огледа четиримата униформени — шофираше майор, генералът седеше до него, а отзад — двама лейтенанти.
— Генерал Лорънс Суинбърн, младежо — обяви най-старшият по чин, стиснал в ръката си някакви книжа, които подаде през отворения прозорец откъм шофьора. — Ето разрешителните ми, подписани от ЦРУ и военния отдел.
— Съжалявам, сър — рече сержантът от Гама-подразделението. — Трябва да разполагаме с тези разрешителни дванайсет часа преди пристигането на всеки посетител. Нищо не мога да направя, сър. Ще трябва да обърнете в задънената отбивка, която сте отминали.
— Това е много жалко, сержант — отвърна генералът, като килна глава леко наляво и кимна веднъж.
При този сигнал лейтенантът на задната лява седалка вдигна пистолет със заглушител, който избълва смъртоносен залп и простреля младежа в челото. Като видя, че колегата му полита, вторият от охраната изтича от остъклената къщичка при портата, но го пресрещнаха нови два откоса, изстреляни от същия лейтенант, умъртвяващ беззвучно своите жертви.
— Излизайте — нареди генералът, — завлечете телата в гората и вдигнете бариерата.
— Слушам, сър!
— Майор, изключете фаровете.
— Веднага! „Лорънс“… колко хубаво звучи.
— Надявам се, не ще се наложи да си го спомняш. — В настъпилия мрак металната бариера се вдигна, лейтенантите отново заеха местата си и колата пое бавно нагоре по пътя. Трети човек от денонощната охрана се появи в мъглата, видимо озадачен от появата на кола.
— Какво означава това, по дяволите? — строго попита той. — Кои сте вие?
— Проверка на сигурността, от Пентагона, войниче — отвърна генералът. — Предполагам, вече сте видели знаменцата.
— Много-много не се виждат в тая тъмница, но това го няма в инструкциите.
— Имаме нужните документи, ефрейтор, вече сме тук, а аз съм генерал Лорънс Суинбърн.
— Какъвто и да сте, сър, наредено ни е да взривим всяко превозно средство, за което нямаме предварителна информация.
— Очевидно сте пропуснали част от редовния инструктаж, войниче. Казвай сега, къде е следващият пост? Не ми е приятно да ме спират на всяка крачка.
Мускулестият широкоплещест ефрейтор от Гама-подразделението се взря в колата и хората в нея. Бавно отстъпи назад, дясната му ръка се плъзна към кобура, откопча го, а лявата измъкна радиопредавател, тикнат в един от многото джобове на униформата му. Мярна пистолета, насочен към него от отворения заден прозорец.
— Не ви влиза в работата, мистър — рече ефрейторът, извъртя се, хвърли се наляво и се претърколи под дъжда от яростни куршуми, подпалили земята наоколо. Успя да извика в мембранката на предавателя:
— Неидентифицирана кола, Сектор три! Откриха стрелба.
— Фаза Бе! — изкомандва човекът, нарекъл себе си Суинбърн, и четиримата изскочиха от вратите отляво и взеха да събличат униформите си, а ефрейторът, ранен в десния крак, с усилие се изправи, потърси прикритие в гората и отвърна на огъня. Под прикритието на колата четиримата свалиха горните си дрехи и отдолу се показаха защитни униформи, като тези на патрулите от Гама-отряда. — Разпръсни се! — нареди мнимият генерал. — В първия сектор отдясно е, на около двеста метра нагоре по пътя. Прикривайте
