във вътрешността.
— Да вкарам ли колата?
— Само за миг — отвърна Гуидероне, — колкото да сляза. После дай на заден и чакай на улицата. Когато вратата се вдигне отново, ела да ме вземеш.
— За мен е чест, мосю.
Джулиан Гуидероне слезе от колата, застана на бетонната площадка и кимна на шофьора. Лимузината се изтегли обратно под пороя; вратата бавно се спусна. Гуидероне остана сам, но знаеше, че това няма да е за дълго. Не се излъга. От сянката изникна Ян ван дер Меер Матарайзен, слабата му фигура и четвъртитото бледо лице изглеждаха умалени на фона на подобния на пещера склад.
— С добре дошъл ви приветствам, мой върховен водачо.
— Пресвета дево, човече! — възкликна синът на Пастирчето. — Надявам се, имаш оправдание, задето ме докара тук в този безбожен час. Наближава четири сутринта, а последните два дни бяха особено изтощителни за мен!
— Беше неизбежно, сър. Информацията, която получих, може да бъде предадена само лично, тъй като трябва да обсъдим непосредствени стратегически ходове.
— Тук, в тази студена дупка, наподобяваща циментиран мавзолей?
— Ще помоля да ме придружите до кантората ми. Всъщност имам кабинет във всяко здание, тъй като притежавам всички складове на тази улица. Също и шест кея, които често давам под наем. Те покриват всичките ми разходи.
— Това може би трябваше да ми направи поразително впечатление? — попита Гуидероне, като последва Матарайзен към остъкления офис, отдалечен на десетина метра.
— Простете самохвалството ми, господин Гуидероне. Излиза, че непрестанно търся вашето одобрение, защото сте пътеводна звезда на цялото ни движение.
— Така беше до скоро, Ян, сега трябва да гледаш на мен само като на съветник. — Влязоха в офиса, претъпкан с богато електронно оборудване. Гуидероне предпочете канапето, тапицирано с черна кожа; Матарайзен седна зад бюрото си. — Нека обсъдим стратегията, за която говориш. Имам желание да се върна в хотела си колкото е възможно по-скоро.
— Трябва да знаете, сър, че преди три часа и половина спокойно спях в къщата ми на Кайзерграхт в Амстердам. Реших, че е наложително да стана, да вдигна моя пилот по тревога и да долетя в Марсилия.
— Сега вече наистина съм поразен. Защо?
— Трябва да ускорим изпълнението на плана…
— Какво? Та ние не сме готови… ти не си готов!
— Изслушайте ме докрай, моля. Случиха се събития, които не бихме могли да предвидим. Това са сериозни проблеми.
— Беоулф Агът — безизразно прошепна синът на Пастирчето.
— Той не е мъртъв. Доколкото успяхме да установим, групата наемници се е провалила и е била унищожена.
— Какво говориш? — Гласът на Джулиан звучеше хладно, но неподвижната изправена стойка и втораченият поглед издаваха обзелия го леден бяс.
— Казвам го възможно най-спокойно, макар да изпитвам гняв, не по-малък от вашия. Очевидно способностите на Скофийлд не са го напуснали. Съобщението от Орел гласи, че сам се е справил с цялата група.
— Най-смрадливото прасе на света! — едва чуто изхриптя Гуидероне.
— Боя се, че това не е всичко, и то налага да обсъдим тактиката — с тих, но властен глас рече Матарайзен. — Знаем, че не друг, а Скофийлд е проникнал в кабинета на Макдауъл в Уичита, но не знаем какво е научил, ако изобщо се е добрал до нещо съществено. Все пак фактът, че се е добрал до Макдауъл, говори много, а и като го прибавим към информацията от Лондон…
— Какво се е случило в Лондон? — с все тъй леден тон попита синът на Пастирчето.
— Бях монтирал система за подслушване в къщата на Белгрейвия.
— Налагаше ли се? — прекъсна го Гуидероне, без да смекчи тона си.
— Да, налагаше се. Лейди Алиша реагира остро на молбите ми с възражението, че за Матарезе нямало място в нейния живот и никога нямало да има. Даде ми да разбера, че и други били на същото мнение, хора, посветили живота и богатството си, за да изкупят греховете, причинени от богатството на дедите им. Това заявление ни отведе до наследника на Скоци-Тремонте, тъй наречения плейбой Джанкарло, който всъщност бе адвокат от световен мащаб, застанал срещу нас.
— Беше убит на игрище за поло в Америка. И какво от това? Следи не бяха открити.
— Ето затова вашият враг Беоулф Агът бе привикан от Централното разузнавателно управление. Той знаел… а и сега знае за нас повече от всеки друг на тоя свят. Един господ знае защо и как, но са го върнали на служба.
— Най-отвратителното прасе на света! — отново изплю Гуидероне.
— Това е причината да поискаме да узнаем какво се върши в дома на Брустър на Белгрейвия Скуеър. Допуснахме онзи тъпак мъжа й да я следи и да ни докладва, а накрая му наредихме да я убие, след като проклетият глупак открадна милиони. Злополуките са обичайно явление, а той бе цяло бедствие за нас, макар и временно. Погрижихме се за него. И този път без никаква следа.
— Много се отклонихме — рязко напомни Гуидероне. — Започна с подслушването на онази къща…
— Устройствата бяха открити.
— Което е могло да се очаква още в началото. Хората, които служат на семейство Брустър, не са глупаци, това са високо платени прислужници, които не могат да си позволят да проявят небрежност. Един пропуск и цял микробус с машинарии за обезвреждане и почистване тутакси би цъфнал пред вратата… което очевидно се е случило. И то в наша вреда.
— Далеч по-сложно е, но имате моите уверения, че е изключено да проследят нишката до нас. Човекът, натоварен с инсталирането, е елиминиран, а приемателният пост на Лаундс Стрийт е разчистен, всички записи са изнесени.
— Похвална съобразителност — кимна синът на Пастирчето, който преди години се канеше да се настани в Белия дом. — И все пак това сигурно не е всичко. Не си долетял тук от Амстердам посред нощ, за да ми направиш впечатление със способностите си. — Гуидероне замълча, очите му възвърнаха злия си блясък. — Спомена нещо за ускоряване на плана, което категорично не приемам. Твърде много работа трябва да се свърши, твърде много ходове да се прецизират. Прекъсване не се предвижда, промени също!
— При цялото ми уважение не мога да се съглася. В резултат на забележителните ви усилия, а и на моя незначителен принос, най-важните фигури върху шахматната дъска са на мястото си в Европа, Северна Америка и Средиземноморието. Трябва да нанесем удар в момент, когато механизмът е във върхова форма, преди да са се появили внезапно изникнали пречки.
— Какви пречки? Имаш предвид момчето, нали, сина на Монтроуз!
— Няма го, изчезна, просто се изпари — като в скороговорка избълва холандецът. — Пионка от миналото, която няма значение. Какво загубихме? Послушанието на една майка, която вече е без значение за нас? Сега е в Лондон с колега на Скофийлд, казва се Прайс и му се носи зловредна слава. За да предотвратим евентуален техен успех, и двамата ще бъдат убити до няколко дни, може и часове, и това действително е важно за нас.
— И защо? Не повдигам възражение, но сигурно има нещо, което не ми казваш.
— Простете, сър, но нова „нещо“ се разбира от само себе си.
— Внимавай, младежо. Не забравяй с кого разговаряш.
— Моля за извинение, но ако позволите, бих искал да изясня… По какъв начин, не ни е известно, но Макдауъл бе открит в Уичита. Как? Как е научил Скофийлд? Всичко от кабинета на Макдауъл ни бе докарано; с помощта на спектрограф се установи скорошно ровене в папките; някой си е поиграл и с машината за дешифриране, след което се е опитал да влезе в компютъра и това задействало алармената система. Какво е узнал вашият Беоулф Агът, ако изобщо нещо е научил?
— Какво е могъл да научи? — на свой ред замислено попита Гуидероне. — Макдауъл бе предпазлив, както бе и блестящ ум. В кабинета си не би оставил каквото и да било, което да е свързано с нас. Това е
