немислимо.
— Може да се е чувствал по-сигурен в кабинета си в Атлантик Краун. Бракът му се разпадаше, жена му се бе превърнала в ревнива алкохоличка… и не без основание. Не разбирате ли, сър, ние просто не знаем!
— Без да забравям някои допуснати пропуски, не виждам основание да променяме плана. За да постигнем резултатите, към които се стремим, трябва правилно да разчетем времето. То трябва да бъде безупречно, следващите един след друг катаклизми — вълна от катастрофи. Напредъкът ни е осезаем. Промени няма да има.
— В такъв случай ще се опитам да бъда още по-ясен — рече холандецът, отчаян, че е изчерпал всичките си аргументи. — Вие сте прав, има неща, за които не съм ви казал, тъй като бяха под контрол и нямаше смисъл да ви тревожим. И все пак, когато до мен достигна новината за убийствата, извършени от Скофийлд, разбрах, че е време да се срещнем лице в лице.
— За да ме убедиш в правотата си?
— За да ви убедя в правотата си — потвърди внукът с кротък тон.
— В такъв случай ще трябва да се постараеш повечко, Ян — каза внезапно обезпокоеният Гуидероне, съсредоточил изцяло вниманието си. — Ти постигна много… невероятно големи са крачките, които сам направи, това не отричам. Не мога да те освободя сега. Продължавай, какво не си ми казал, на което приписваш толкова голямо значение?
— То не е само едно, но поставят ли се отделните елементи в логична последователност… Трябва да се върнем към траулера в Карибско море и капитана, който успя да се измъкне. През Тортола се е добрал до Пуерто Рико…
— Да, да — нетърпеливо го прекъсна Гуидероне. — Ти си му прехвърлил пари, за да се върне в Амстердам със самолет, това ми е известно.
— Да, но той не се появи. Шведски бизнесмен го забелязал в самолета, видял как на летище Хийтроу го посреща полицията, която отново го натоварила на самолет, този път за Стокхолм, за да отговаря по обвинение за участие в убийството на Палме.
— За негово нещастие, бих казал, но нима това е наша грижа?
— Той се моли за живота си. И ние може да се окажем част от сделката.
— Нещастникът не знае чак толкова много.
— Знае достатъчно. Беше получил определени нареждания, колкото и прикрити да бяха.
— Разбирам. Продължавай.
— Преди да бъде ликвидиран подслушвателният пост на Лаундс Стрийт, нашият информатор се свързал с централата ни в Лондон, за да съобщи, че Прайс, онази Монтроуз и служител на МИ-пет са на път към Уестминстър Хаус…
— Частната банка на Брустър, поела да води счетоводството им и всичко останало — вметна синът на Пастирчето. — Ако си спомняш, за да осигуря възможности за достъп, използвах същия счетоводител, който обслужваше и нейна светлост, казва се Чадуик. Обядвахме няколко пъти заедно, приятно беше, но не научих особено много.
— Ето защо трябваше да бъде убит — хладно рече Матарайзен. — Можехме да се досещаме какво сте си казали, но смятахме, че трябва да бъде напълно изключена възможността да се направи връзка с вас. Човекът, ръководещ тамошната ни централа, лично се погрижи за това и измъкна папката ви от кабинета на Чадуик. Много скоро имахме повод да се убедим, че правилно е постъпил.
— И защо?
— Сред случайно изтърваните от Чадуик думи са чути и следните, цитирам: „Господин Гуидероне проявява изключителен интерес към семейство Брустър от Белгрейвия, без съмнение поредният амбициозен кариерист американец.“
— Мръсен негодник — сухо се изсмя Джулиан, след което внезапно стана отново сериозен. — Отново ще кажа, че си действал твърде експедитивно, Ян, за което съм ти искрено благодарен. Това беше глупав и ненужен риск от моя страна… И все пак дотук говориш за опасения и възможни поредици от събития, които не са непременно свързани с последиците, които толкова те безпокоят.
— Заменете „възможни“ с „осъществими“. Разликата е само в един нюанс, господин Гуидероне.
— Никой от вариантите не е достатъчно застрашителен, за да прекъсне ходовете, които в момента се развиват и усъвършенстват. Персийският залив, Средиземноморието, Северно море… това са елементи от постъпателна стратегия, която ще парализира потребностите от гориво на финансовия свят, млади приятелю. И тази стратегия ще бъде приведена в действие със замаха на Залеза на боговете! Неустоима… Ще трябва да изтъкнеш нещо много по-сериозно, Ян.
— Мисля, че ще успея, стига да ми дадете още една минута.
— Имаш я.
— Разрастващата се финансова лудост по евро-американско-средиземноморските пазари е изцяло в наша полза, точно според предвижданията ни. Последният икономически анализ предвижда загуба на повече от осемдесет милиона работни места, отново в наша полза, тъй като ние сме подготвени да запълним вакуума навсякъде, където се усети, и да възстановим стабилността, превръщайки се в благосклонни наставници…
— Всичко в името на добрата цел, Ян, всичко в името на доброто! Правилното тълкуване, усетът е всичко, реалността е вторична по значение. Ние ще контролираме икономиката на цели страни, следователно и техните правителства, в шейсет и две държави, включващи седемте най-влиятелни. Нашата цел ще бъде постигната, планът на Матарезе — изпълнен докрай! Всичко според законите, или над законите в правната теория. Ние сме непобедими!
— Вие все пак не ме разбирате, господин Гуидероне — неволно извика Матарайзен. — Вие просто не виждате!
— Какво да видя? Съживяването на една легенда, жизненоважно като търсенето на пътя към Ханаан? Отговорът за нашата планета!
— Сър, умолявам ви, обърнете се с лице към онази реалност, която нарекохте вторична по значение, защото тя тъй лесно се превръща в решаваща!
— Какви глупости дрънкаш?
— Посредством моя наследник в Лисабон, човек с огромно влияние и не по-малка поквареност…
— Онзи, който обсебил Азорските острови, избягвайки данъците и всичко останало?
— Същият. Той е и човекът, на когото дължим отстраняването на нашия враг доктор Хуан Гаярдо в Монте Карло.
— Е, и какво за него?
— Той поддържа тесни контакти с податливите на корупция елементи в доскорошното испанско правителство, в общи линии останки от някогашната шайка около Франко, включително и разузнаването в Мадрид. Сам нямаше представа какво точно означава, но така го изумило, че се свърза с мен днес следобед… вчера следобед… и ми изпрати по факса документите, до които се е добрал. Имало и други, но дори само тези, които получих, ме изплашиха.
— За какво се отнасят? Изплюй камъчето, Матарайзен!
— Опитвам се внимателно да подбера точните думи…
— Побързай де!
— Очевидно то не ни е било известно, но Гаярдо и вдовицата на Брустър, които така яростно ни се противопоставиха, са били братовчеди, при това много близки.
— Най-сетне и Армадата да постигне нещо. По-нататък?
— Доктор Гаярдо, учен изследовател, насочил медицинските си познания в съмнителна посока. Заел се да състави, представете си, генеалогична карта на организацията Матарезе, от началото, поставено от барона, включвайки фамилии, компании, корпорации, съюзи. Същинско генеалогично дърво, всеки елемент от което е бракосъчетание или раждане на дете, което прераства в друг елемент от структурата, докато окончателно излязат на бял свят най-крупните ни картели.
— О, господи! — прошепна синът на Пастирчето, а пръстите му взеха силно да разтриват сбърченото чело. — Казваш, „довърши“… успял ли е? Картата завършена ли е?
— Не можем да бъдем сигурни. Както казах, нашият наследник даде да се разбере…
