— Не вярвам да каже къде е.
— Ще трябва да каже на нея! — Борн млъкна и се сети за друго: — Ако повредата на връзката е прекалено тежка, ще последва точно това обаждане или ще се появи точно онази личност, която не сте виждали да идва преди у вас. И малко след това жена ви ще каже, че трябва да отиде някъде. А случи ли се това, настоявайте да остави номер, на който можете да я намерите. Бъдете твърд; кажете, че не я спирате, но че трябва да знаете как да се свържете с нея. Кажете й нещо — каквото и да е — използвайте отношенията, които самата тя е изградила помежду ви. Кажете й, че се отнася до много тайни военни дела, които не можете да разисквате докато няма пълна яснота. Може да захапе стръвта.
— Това пък защо?
— Тя ще ви уведомява къде е. И вероятно къде е Карлос. Ако не той, то някой много близък до него… След това се обадете на мен. Ще ви дам номера на хотела и стаята. Името на рецепцията няма никакъв смисъл, но нека това не ви безпокои.
— Защо не ми дадете истинското си име?
— Защото ако го споменете някога — съзнателно или не, — ще бъдете мъртъв.
— Не съм сенилен.
— Не сте, разбира се. Но сте тежко наранен човек. Толкова тежко, колкото човек би могъл да понесе. Вие може да рискувате живота си, аз не мога.
— Странен човек сте, мосю.
— Да… Ако се обадите в мое отсъствие, ще ви отговори жена. Тя ще знае къде съм. Ще се договорим кога да ми предавате съобщенията си.
— Жена ли? — Генералът се отдръпна. — Не казахте нищо за жена или друг човек.
— Няма други. Без нея нямаше да съм жив. Карлос ни преследва и двамата; опита се да убие и двама ни.
— Тя знае ли за мен?
— Да. Каза, че това не може да е вярно. И че не може да сте свързани с Карлос. А аз мислех, че сте.
— Може да я видя някога.
— Не ми се вярва. Докато Карлос не бъде заловен — ако това изобщо е възможно — не бива да ни виждат с вас. Само не с вас. А после — ако изобщо има после, навярно няма да искате да ви виждат в нашата компания.
— Разбирам и уважавам постъпката ви. Във всеки случай благодарете на тази жена от мое име. Много съм й признателен за мнението, че е невъзможно да съм част от Карлос.
Борн кимна.
— Сигурен ли сте, че телефонната ви линия не се подслушва?
— Напълно. Проверяват я редовно. Всички телефони, свързани с военното министерство, са такива.
— Когато очаквате аз да ви се обадя, вдигнете слушалката и се изкашляйте два пъти. Така ще знам, че сте вие. Ако по някаква причина не можете да разговаряте, кажете да се обадя на секретаря ви сутринта. Ще позвъня след десет минути. Кой е номерът?
Вилие му го даде.
— Терасата, Рю де Местр, Монмартр. Стая четири-двайсет.
— Кога започвате?
— Веднага щом имам възможност. От днес на обяд.
— Много внимавайте — каза старият воин, накланяйки се напред като командир, даващ инструкции на поделението си. — И удряйте бързо.
27.
— Тя е толкова очарователна, аз наистина трябва да направя нещо за нея — извика възторжено на френски Мари по телефона. — А също и онзи сладур; той така ни помогна. Казвам ви, роклята е истински успех за вас! Безкрайно съм ви благодарна.
— Съдейки по описанието ви, мадам — отвърна приятният мъжки глас от централата на „Ле Класик“, — съм сигурен, че имате предвид Жанин и Клод.
— Ама разбира се, че бяха Жанин и Клод, сега си спомних. Ще изпратя и на двамата бележка с материален израз на благодарността ми. Знаете ли случайно фамилиите им? Искам да кажа, че сигурно е прекалено фамилиарно да адресирам пликовете просто до „Жанин“ и „Клод“. Прилича на писмо до прислужник, не мислите ли? Бихте ли попитали Жанин?
— Не е необходимо, мадам. Знам ги. Искам също така да ви кажа, че сте толкова проницателна, колкото и щедра. Жанин Долбер и Клод Ореал.
— Жанин Долбер и Клод Ореал — повтори Мери, поглеждайки към Джейсън. — Жанин не беше ли омъжена за онзи симпатичен пианист?
— Мисля, че мадмоазел Жанин изобщо не е омъжена.
— Ами разбира се. Очевидно я бъркам с друга.
— Извинете, мадам, не запомних името ви.
— О, не ви ли се представих. Колко съм разсеяна! — Мари отдалечи слушалката от устата си и повиши глас. — О, скъпи, ти си се върнал! Толкова скоро! Това е чудесно. Тъкмо разговарям с тези мили хора от „Ле Класик“… Да, съкровище, веднага. — Тя приближи слушалката към устните си. — Толкова съм ви благодарна. Бяхте много мил. — И затвори.
— Ако някога решиш да зарежеш икономиката — каза Джейсън, разлиствали телефонния указател на Париж, — можеш да се заловиш с търговия. Купувам веднага всяка твоя дума.
— Добре ли ги описах?
— Все едно са ми пред очите. Това за пианиста не беше лошо.
— Сетих се, че ако е омъжена, телефонът може да е на името на мъжа й…
— Не е — прекъсна я Борн. — Ето го. Долбер, Жанин, Рю Лозеран. — Джейсън преписа адреса.
— Ореал е с О, нали? Не с Au.
— Така мисля. — Мари запали цигара. — Наистина ли ще отидеш в домовете им?
Борн кимна.
— Не мога да ги пресрещна на Сент Оноре, защото Карлос ще наблюдава.
— А другите? Лавие, Бержерон, онзи там на централата.
— Утре. Днес ще се заловя с мъртвото вълнение.
— Какво означава това?
— Ще накарам всички да проговорят. Да се разтичат насам-натам и да разправят разни работи, които не трябва да се казват. До края на работното време Долбер и Ореал ще пуснат слух. С другите двама ще се свържа тази вечер; те ще се обадят на Лавие и на онзи от централата. Това ще е първата шокова вълна, последвана от втората. Телефонът на генерала ще започне да звъни още днес следобед. До сутринта паниката ще е пълна.
— Два въпроса — каза Мари, надигна се от леглото и тръгна към него. — Как възнамеряваш да измъкнеш двама служители от „Ле Класик“ през работно време? И с какви хора ще се срещнеш довечера?
— Никой не живее в пълна изолация — отвърна Борн и погледна часовника си. — Особено пък в света на висшата мода. Сега е единайсет и четвърт. Ще ида при апартамента на Долбер по обяд и ще помоля портиера да й се обади в работата. Той ще й каже да дойде веднага. Защото е изникнал спешен личен проблем, с който е по-добре тя да се оправи.
— Какъв проблем?
— Не знам, но кой си няма проблеми?
— С Ореал също ли ще постъпиш така?
— Да и сигурно с още по-голям ефект.
— Нямаш капка срам, Джейсън.
— Ужасно съм сериозен — каза Борн, а пръстът му отново хукна по колонката с имена. — Ето го. Ореал Клод Жизел. Без коментар. Рю Расин. Ще се свържа с него към три; като свърша, той ще се отправи веднага
