към Сент Оноре и ще започне да писка.
— А другите двама? Кои са те?
— Ще науча имената им от Долбер или от Ореал, или от двамата. Те ще ми дадат втората шокова вълна, но няма да го знаят.
Джейсън стоеше в сянката на един вход на Рю Лозеран. Беше на пет метра от входа на Жанин Долбер. Малко преди това озадаченият, добре изглеждащ портиер бе изпълнил молбата на учтивия непознат — обади се на мадмоазел Долбер в работата и й каза, че един джентълмен в лимузина с шофьор днес е питал за нея два пъти. Сега отново бил тук; какво да прави?
Малко черно такси спря до тротоара и от него буквално излетя угрижената и бледа Жанин Долбер. Джейсън излезе бързо и я пресрещна на крачка-две преди входа.
— Много сте бърза — каза, докосвайки лакътя й. — Така се радвам да ви видя отново. Онзи ден бяхте много услужлива.
Жанин Доблер се вгледа в него, сети се кой е и устата й се отвори от почуда.
— Вие, американеца — каза на английски. — Мосю Бригс, нали? Вие ли сте този, който…
— Казах на шофьора си да се поразходи за един час. Исках да ви видя насаме.
— Мен? За какво собствено?
— Не знаете ли? Тогава защо дойдохте?
Очите под късата права коса се спряха на неговите, а бледото й лице още повече пребледня на слънчевата светлина.
— Значи сте от модна къща „Азюр“? — попита тя нерешително.
— Може и така да е. — Борн приложи малко повече натиск върху лакътя й. — И какво от това?
— Предадох това, което съм обещала. И няма да има повече, нали се разбрахме.
— Сигурна ли сте?
— Не бъдете идиот! Вие не познавате парижките моделиери. Някой ще се ядоса на друг и ще направи неприятни забележки във вашето студио. Какви странни отклонения! И когато излезе есенната линия и вие представите половината от моделите на Бержерон, преди да ги е представил той самият, колко време мислите, че ще се задържа в „Ле Класик“? Аз съм момичето номер две на Лавие и съм една от малкото, които имат достъп до кабинета й. Ще трябва, както обещахте, да се погрижите за мен. В един от магазините ви в Лос Анжелес.
— Хайде да се поразходим — предложи Джейсън и я побутна леко. — Бъркате ме с някого, Жанин. Никога не съм чувал за модна къща „Азюр“ и не проявявам никакъв интерес към крадени модели — освен ако мога да използвам информацията, с която разполагате.
— Боже мой!…
— Продължавайте да вървите. — Борн я хвана за ръката. — Казах, че искам да поговоря с вас.
— За какво? Какво искате от мен? Как научихте името ми? — Думите излизаха от устата й бързо и със заваляне. — Доста рано излязох за обяд и трябва веднага да се връщам; днес сме много заети. Моля ви, ръката ме боли.
— Съжалявам.
— Всичко, което ви казах, са пълни глупости. Лъжа. Сред нас се носят слухове. Просто исках да ви изпитам. Точно това правех, изпитвах ви.
— Много сте убедителна. Ще ви повярвам.
— Аз съм лоялна към „Ле Класик“. И винаги съм била.
— Чудесно качество, Жанин. Уважавам лоялността. Точно това казах онзи ден на… как му беше името?… Онзи хубавец на телефонната централа. Как се казваше? Забравих го.
— Филип — изрече угоднически уплашената продавачка. — Филип д’Анжу.
— Точно така. Благодаря. — Стигнаха до тясна павирана алея между две сгради и Джейсън я поведе по нея. — Хайде да влезем тук за малко. За да не сме на самата улица. Не се притеснявайте. Няма да закъснеете. Ще ви отнема само няколко минути. — Навлязоха в тясната алея. Борн спря. Жанин Доблер притисна гърба си в тухлената стена. — Цигара? — попита той, вадейки пакета от джоба си.
— Благодаря, ще си взема.
Той й поднесе огънче и забеляза, че ръката й трепери.
— Успокоихте ли се?
— Да… Не, не съвсем. Какво искате, мосю Бригс?
— Преди всичко името ми не е Бригс, но аз мисля, че това ви е известно.
— Не. Откъде?
— Сигурен бях, че момичето номер едно на Жаклин трябва да ви е казало.
— Моник ли?
— Използвайте фамилни имена, ако обичате. Точността е важна.
— Добре, Бриел — каза Жанин, премигвайки любопитно. — Тя познава ли ви?
— Защо не попитате нея?
— Щом така желаете. Какъв е проблемът, мосю?
Джейсън поклати глава.
— Вие май наистина не знаете, така ли? Три четвърти от персонала на „Ле Класик“ работи за нас, а една от най-блестящите дори не е била привлечена. Естествено, може някой да си е помислил, че сте голям риск; случват се и такива работи.
— Какви работи се случват? Какъв риск? Кой сте вие?
— Сега няма време. Другите могат да ви въведат. Аз съм тук, защото никога не сме получавали рапорт от вас, а вие все пак по цял ден контактувате с важни купувачи.
— Говорете по-ясно, мосю.
— Нека приемем, че съм говорител на група хора — американци, французи, англичани, холандци — които се занимават с един убиец, отнел живота на много политически и военни лидери във всяка от тези държави.
— Убил? Военни и политици… — Жанин отвори широко уста, пепелта от цигарата й падна и се посипа по изпънатата й ръка. — Какво значи това? За какво ми говорите? Нищо подобно не съм чувала.
— Мога само да ви се извиня — каза Борн искрено и със съчувствие. — Трябваше да се свържат с вас преди няколко седмици. Грешката се пише на сметката на човека преди мен. Съжалявам. Предполагам, че е шок за вас.
— Така е, мосю — прошепна продавачката, тялото й стоеше изопнато. — Говорите неща, които изобщо не разбирам.
— Но сега аз разбирам — прекъсна я Джейсън. — Нито дума от ваша страна за никого. Сега е ясно.
— На мен не ми е ясно.
— Ние се занимаваме с Карлос, наемния убиец, терорист, известен като Карлос.
— Карлос? — напълно шокирана, Долбер изтърва цигарата.
— Той е един от най редовните ви купувачи, всички улики сочат натам. Стеснихме кръга на предположенията до осем човека. В някой от следващите дни капанът ще се затвори и в момента правим необходимите приготовления.
— Приготовления?…
— Винаги съществува известна опасност за заложниците и ние много добре го съзнаваме. Ние първи ще стреляме, но ще се постараем да сведем огъня до минимум. Основният проблем е самият Карлос. Той се е заклел да не се остави да го заловят жив; обикаля улиците, зареден с експлозиви с мощността на петстотинкилограмова бомба. Но можем да се справим с това. Снайперистите ни ще бъдат разположени по местата си предварително; един точен изстрел в главата и всичко ще свърши.
Борн внезапно погледна часовника си.
— Отнех достатъчно от времето ви. Трябва да се връщате в магазина, а аз на поста си. Помнете, ако ме видите отвън, не ме познавате. Ако вляза в „Ле Класик“, дръжте се с мен като с всеки друг богат клиент. Освен ако не забележите посетител, който прилича на нашия човек; тогава побързайте да ми кажете… Още веднъж. Съжалявам за всичко това. Просто несъгласуване на връзките, това е всичко. Случва се.
— Un coup de feu?67…
