— Чуй ме — започна Мари настойчиво. — С теб става нещо както преди. Трябва да спреш, щом го почувстваш. Върни се в хотела, моля те.
Борн затвори очи. Потта му засъхваше, а звуците извън кабината изместиха писъка в ушите му. Вече виждаше звездите в студеното нощно небе, а не ослепителната слънчева светлина, нямаше вече непоносима горещина. Беше преминало, каквото и да бе то.
— Добре съм. Наистина, нищо ми няма вече. Просто няколко неприятни мига, това е.
— Джейсън? — Мари заговори бавно, принуждавайки го да я слуша. — Кое ги причини?
— Не знам.
— Преди малко си се видял с онази Бриел. Тя ли ти каза нещо, което те е накарало да помислиш за друго нещо?
— Не съм сигурен. Бях прекален зает да мисля какво да кажа на самия себе си.
— Помисли, скъпи!
Борн затвори очи и се опита да си припомни. Имаше ли нещо? Нещо изречено между другото или толкова бързо, че го беше пропуснал в момента.
— Тя ме нарече провокатор — каза Джейсън, без да разбира защо се сети точно затова. — Но аз съм точно такъв. Нали? Точно това правя.
— Да — съгласи се Мари.
— Трябва да тръгвам — продължи Борн. — Тринон живее на няколко пресечки от тук. Трябва да отида там преди десет.
— Внимавай. — Мари говореше, като че мислите й бяха заети с друго.
— Ще внимавам. Обичам те.
— Вярвам в теб — каза Мари Сен-Жак
Улицата беше тиха, пресечката, тази странна смесица от магазини и апартаменти, беше нещо обикновено за центъра на Париж и през деня кипеше от живот, но през нощта беше пуста.
Джейсън стигна до малката кооперация, регистрирана в парижкия телефонен указател като дом на Пиер Тринон. Изкачи стълбите и влезе в тясно, слабо осветено фоайе. Отдясно имаше редица месингови пощенски кутии и микрофони на всяка една от тях, по които посетителят трябваше да каже нещо, за да се идентифицира. Джейсън прокара показалеца си по табелките под процепите. М. Пиер Тринон. Ап. 42. Натисна миниатюрния черен бутон два пъти; десет секунди по-късно от високоговорителя се дочу пращене.
— Oui?72
— Monsieur Trinon, s’il vous plait!73
— Ici.74
— Telegramme, Monsieur. Je ne laisse pas ma bicyclette.75
— Telegramme? Pour moi?76
Пиер Тринон не беше човек, който често получава телеграми; личеше си по изненадата в гласа. Думите му след това станаха неразличими и иззад тях се дочуваше ясно само някакъв женски глас, отъждествяващ телеграмата с всички най-ужасни беди.
Борн изчака пред вратата от армирано стъкло, водеща към апартаментите. След няколко секунди чу шум от бързи стъпки — явно на Тринон — приближаващи откъм стълбите. Вратата се отвори пред Джейсън. Към редицата пощенски кутии се приближи плешив тромав мъж с доста излишна плът под разпасаната бяла риза и спря пред номер 42.
— Мосю Тринон?
Тромавият мъж се обърна с безпомощно изражение на кръглото лице.
— Телеграма! Има телеграма за мен — извика. — Донесохте ли ми телеграмата?
— Извинявам се за лъжата, Тринон, но мисля, че така е по-добре за вас. Мисля, че не бихте искали да ви разпитвам пред жена ви и семейството ви.
— Да ме разпитвате? — възкликна счетоводителят и дебелите му увиснали устни се изкривиха, а очите му се разшириха от страх. — Мен? За какво? Какво означава това? Защо идвате в къщата ми? Аз съм почтен гражданин!
— Вие работите на Сент Оноре, нали? За една фирма, наречена „Ле Класик“?
— Да. Вие кой сте?
— Ако предпочитате, можем да слезем в кабинета ми.
— Кой сте вие?
— Аз съм от бюрото за данъци и документация, Отдел за злоупотреби и умишлена измама. Елате, служебната ми кола е отвън.
— Отвън? Да дойда?… Не съм си взел сако, палто! Жена ми. Тя ме чака горе да й занеса телеграма. Телеграма!
— Може да й изпратите една, ако искате. Хайде елате. Занимавам се с вашия случай цял ден и искам да приключа.
— Моля ви, мосю — възпротиви се Тринон. — Никъде не настоявам да ходя! Казахте, че имате въпроси. Питайте ме и ме пуснете да се върна горе. Нямам желание да отивам в офиса ви.
— Това може да продължи няколко минути.
— Ще звънна на жена ми и ще й кажа, че е станала грешка. И телеграмата е за стария Граве; той живее на първия етаж и почти не може да чете. Тя ще разбере.
Мадам Тринон не разбра, но острият протест бе успокоен от още по-острите думи на Тринон.
— Ето, видяхте ли — каза счетоводителят, връщайки се откъм пощенската кутия със залепнали по плешивината потни кичури. — Няма причина да се ходи някъде. Какво са няколко минути, сравнени с човешкия живот? Програмата по телевизията ще я повторят след един-два месеца… Сега, за бога, какво означава това, мосю? Счетоводните ми книги са изрядни, съвършено изрядни! Естествено, не отговарям за работата на младшия счетоводител. Това е отделна фирма, той е отделна фирма. Честно казано, никога не съм го харесвал; прекалено много се кълне, разбирате ли какво искам да кажа? Но кой съм аз, че да имам право на мнение? — Тринон разпери ръце с обърнати длани и на лицето му се появи слаба сконфузена усмивка.
— Първо — каза Борн, пренебрегвайки протестите му, — не излизайте извън Париж. Ако все пак ви се наложи по лични или професионални причини, уведомете ни. Но честно казано, няма да ви разрешим.
— Вие трябва да се шегувате, мосю.
— Съвсем не.
— Нямам причина да напускам Париж — нито пък имам пари да го направя — но това, което ми казвате, е невероятно. Какво съм направил?
— Бюрото ще конфискува книгите ви утре сутринта. Бъдете подготвен.
— Ще конфискувате… По каква причина? За какво да се подготвя?
— Плащания на така наречени доставчици, чиито асортиментни списъци са създадени с цел измама. Покупката изобщо не пристига на местопредназначението си — а и никога е нямало да пристигне — но плащанията са прехвърлени в банка в Цюрих.
— Цюрих ли? Не знам за какво говорите! Не съм изготвял никакви чекове за Цюрих.
— Ние знаем, че това не е ставало директно. Но за вас е било съвсем лесно да ги изготвите на името на несъществуващи фирми — да им се изплатят парите и да се приведат в Цюрих.
— Всяка оферта се подписва от мадам Лавие! Аз лично не плащам нищо!
Джейсън се прозя.
— А сега вие се шегувате — каза.
— Честна дума. Такава е фирмената политика. Попитайте когото искате! „Ле Класик“ не изпраща нито су, преди да бъде одобрено от мадам.
— Значи твърдите, че получавате нарежданията си директни от нея.
— Ами, естествено.
— А тя от кого ги получава?
Тринон се ухили.
— Казват, че лично от господа-бога или пак от него, но по заобиколен начин. Шегувам се, мосю.
