— Вярвам, че можете да бъдете и по-сериозен. Кои са фактическите собственици на „Ле Класик“?
— Това е акционерно дружество, мосю. Мадам Лавие има доста богати приятели; те инвестират парите си в нейните способности. И в таланта на Бержерон, разбира се.
— Тези инвеститори често ли се виждат? Те ли определят политиката във фирмата? А може би го правят чрез адвокатски фирми?
— Не бих могъл да знам, мосю. Всеки си има приятели, нали разбирате.
— Не е изключено да сме обърнали внимание не на когото е трябвало — прекъсна го Борн. — Напълно е възможно вас двамата с мадам Лавие — като директно замесени в текущите финанси — да са ви използвали.
— За какво?
— За да осигурите път на парите до Цюрих. На сметката на един от най-жестоките убийци в Европа.
Тринон потрепера конвулсивно. Огромният му корем се разтресе, като се подпря на стената.
— За бога, какво говорите?
— Подгответе се. И най-вече вие. Вие сте изготвяли чековете, а не някой друг.
— Само след като са били одобрени!
— Проверявали ли сте някога покупките по асортиментен списък?
— Това не е моя работа.
— Излиза, че всъщност сте виждали платежни нареждания за материали, които изобщо не сте виждали?
— Аз по принцип нищо не виждам! Само оферти, подписани от мадам Лавие. Само това плащам.
— Няма да е лошо да ги намерите всичките. Вие и мадам Лавие ще трябва да издирите всяко одобрение за плащане в архивите си. Защото двамата — и най-вече вие — ще отнесете последствията.
— Последствия ли? Какви последствия?
— За липса на специално пълномощно или може също така да се нарече съучастничество в многократен геноцид.
— Многократен…
— Тероризъм. Сметката в Цюрих принадлежи на терориста Карлос. Вие, Пиер Тринон, и настоящият ви работодател мадам Жаклин Лавие спомагате директно във финансирането на най-търсения убиец в Европа. Илич Рамирес Санчес. Иначе казано Карлос.
— Оооооох! — Тринон се свлече на пода на фоайето, в очите му се четеше абсолютно объркване, а пухкавите му черти бяха загубили формите си. — Цял следобед — пришепна. — Всички тичат насам-натам, събират се по ъглите, гледат ме с особен поглед, докато минават покрай мен, и извръщат главите си. О, господи.
— Ако бях на ваше място, нямаше да губя и секунда повече. Утрото ще настъпи скоро, а с него и вероятно най-трудния ден в живота ви. — Джейсън тръгна към външната врата и спря с ръка на бравата. — Не е моя работа да ви давам съвети, но на ваше място веднага щях да се свържа с мадам Лавие. Започнете да подготвяте съвместната си защита, тя може да се окаже единствената. Не е изключена и публична екзекуция.
Хамелеонът отвори вратата и излезе, хладният вятър погали лицето му.
Намери Карлос. Хвани Карлос. Каин е вместо Чарли, а Делта вместо Каин.
Грешка.
Намери един номер в Ню Йорк. Намери „Тредстоун“. Намери значението на посланието. Намери този, който го е пратил.
Намери Джейсън Борн.
Слънчевата светлина проникна през цветната мозайка на прозорците и освети гладко избръснат старец в старомоден костюм, който тичаше по пътеката между скамейките в църквата на Ноли-сюр-Сен. Високият свещеник, застанал встрани от отблясъците на свещите на богомолците, го изгледа, защото му се стори, че го е виждал преди. За миг беше уверен в това, но не можеше да си спомни къде го е виждал. Предишният ден тук се появи небръснат просяк горе-долу със същия ръст, със същите… Не, обувките на този старец бяха изчистени до блясък, бялата му коса бе грижливо сресана, а дрехите, макар и от друго десетилетие, бяха от добро качество.
— Ангелус Домини — изрече старецът, след като раздели завесите в изповедалнята.
— Стига! — прошепна силуетът зад завесата. — Какво научи в Сент Оноре?
— Нищо съществено, но трябва да се отдаде дължимото на начина му на действие.
— Има ли модел?
— Появява се произволно. Подбира хора, които не знаят абсолютно нищо и създава чрез тях хаос. Предполагам, че вече няма да развиваме активна дейност в „Ле Класик“.
— Естествено — съгласи се силуетът. — Но каква е целта му?
— След като създаде недоверие сред хората, които знаят нещо. Онази Бриел употреби следните думи. Твърди, че американецът й е казал да съобщи на Лавие, че отвътре има „предател“. Това твърдение е явно невярно. Кой от тях би посмял? Последната нощ бе истинска лудница, както знаеш. Счетоводителят Тринон полудя. Чакал до два часа пред къщата на Лавие и буквално я нападнал, когато се връщала от хотела на Бриел, развикал се и се разкрещял на улицата.
— Самата Лавие също не се е държала кой знае колко по-добре. Едва се е сдържала, когато се е обадила в Парк Монсо; било й е казано да не се обажда повече там. Никой повече не трябва да звъни там… изобщо. Изобщо.
— Разбрахме. Малкото от нас, които знаеха номера са го забравили вече.
— Постарайте се. — Силуетът внезапно се раздвижи; завесата се разлюля. — Разбира се, че за да всява недоверие! Това ще последва хаоса. Вече няма две мнения по този въпрос. Той ще залови свръзките, ще се опита да измъкне от тях информация, ще ги пречупи един по един и ще ги предава на американците. Но аз съм сигурен, че ще се свързва с тях сам; това е част от неговото его. Той е вманиачен тип.
— Може и така да е — възпротиви се старецът, — но е преди всичко професионалист. Няма съмнение, че ще се постарае имената да стигнат до шефовете му, дори в случай, че той се провали. Така че независимо дали ще го хванеш, или не, те ще знаят тези имена. И ще ги заловят.
— Но ще са мъртви — изрече убиецът. — Без Бержерон. Прекалено ценен е. Кажи му да тръгва за Атина; той знае къде.
— Трябва ли да разбирам, че аз поемам ролята на Парк Монсо?
— Това е невъзможно. Но за момента ти ще предаваш решенията ми на тези, за които се отнасят.
— И първият човек, с когото трябва да се свържа, е Бержерон. За Атина.
— Да.
— Значи Лавие и Д’Анжу, колониста, са белязани?
— Белязани са. Дребните риби рядко оцеляват, а те са такива. Ще трябва да предадеш едно съобщение и на групите, които следят Лавие и Д’Анжу. Кажи им, че аз лично ще ги наблюдавам през цялото време. Не трябва да има грешки.
Сега беше ред на стареца да замълчи и да привлече по този начин вниманието.
— Оставих ти най-приятната новина за накрая, Карлос. Намерили са реното преди час и половина в гараж на Монмартр. Докарано е там миналата нощ.
В тишината старецът успя да чуе бавното дишане на фигурата зад завесата.
— Предполагам, че си взел мерки да бъде наблюдавано — дори сега — да бъде последвано — дори сега, в момента.
Някогашният просяк се засмя тихо.
— Съгласно последните инструкции си позволих да наема приятел с хубава кола. Той от своя страна нае трима помощници и всички те сега дават шестчасови дежурства на улицата пред гаража. Не знаят, разбира се, нищо друго, освен че трябва да последват реното по всяко време на денонощието.
— Не ме разочароваш.
— Не мога да си позволя да те разочаровам… и понеже Парк Монсо е елиминиран, нямаше кой телефонен номер да им дам освен моя, той е в едно загубено кафене в Квартала, нали знаеш. Едно време бяхме приятели със собственика. Мога да му звъня през пет минути за информация, той няма нищо против.
