— Казах, че няма да се опитам.
— Надявам се. Поръчай си нещо за пиене; няма време да ядем.
— И не бих могла да ям. — Тя сграбчи отново китката си, ръцете й видимо трепереха. — Защо да няма време? Какво чакаш тук?
— Не знам.
— Защо ми казваш все едно и също? „Не знам“, „ще ми се да знам“. Защо дойде тук?
— Защото съм бил тук и преди.
— Това не е отговор.
— Не виждам причина да ти давам отговор.
Приближи се един келнер. Сен-Жак си поръча вино. Борн взе скоч, защото се нуждаеше от нещо по- силно. Огледа ресторанта, опитвайки се да се съсредоточи върху „всичко и нищо“ едновременно. Сюнгер. Но имаше само нищо. Никакви образи не изпълваха съзнанието му, никакви мисли не се промъкваха в отсъствието на мисли в главата му. Нищо.
И тогава видя лицето в другия край на помещението. Широкото лице, разположено на голяма глава над затлъстяло тяло, притиснато до стената в едно сепаре, до затворена врата. Дебелият мъж стоеше и наблюдаваше, застанал в сянка, като че се криеше. Неосветената част на сепарето изглеждаше като негово убежище. Очите му бяха приковани в Джейсън и издаваха едновременно страх и неверие. Борн не познаваше лицето, но то го познаваше. Мъжът прикри с пръсти сгърчената си уста и обърна поглед, оглеждайки вечерята на всички маси. След това предприе пътешествие през помещението, което, изглежда, беше доста мъчително за него. Запъти се към сепарето им.
— Един човек идва насам — каза Джейсън през пламъка на свещта. — Дебел и много уплашен. Не казвай нищо. Дръж си устата затворена независимо какво ще каже той. И не го поглеждай. Подпри си главата. Гледай към стената, а не към него.
Жената примигна, прекара дясната ръка през лицето си, пръстите й трепереха. Устните й зададоха въпрос, но не се чу звук. Джейсън отговори на неизказаното.
— За твое собствено добро — рече. — Няма смисъл после да те разпознае.
Дебелият приближи до ъгъла на сепарето. Борн духна свещта и масата се потопи в относителен мрак. Мъжът се втренчи в него и заговори ниско с напрегнат глас:
— Lieber Gott!19 Защо си дошъл? Какво съм направил, че ми причиняваш това?
— Храната тук ми харесва, нали знаеш.
— Ти никакви чувства ли нямаш? Имам семейство — жена, деца. Направих само това, което ми беше казано. Дадох ти плика. Не съм поглеждал вътре, нищо не знам!
— Но ти платиха, нали?
— Да, но не съм казал нищо. Не сме се срещали никога, не съм те описвал никога. С никого не съм говорил.
— Тогава защо се страхуваш? Аз съм просто един посетител, който се кани да си поръча вечеря.
— Моля те, махни се.
— Сега вече се ядосах. Ще е по-добре да ми кажеш защо.
Дебелият посегна съм лицето си, като пак изтри с пръсти потта около устните си. Обърна глава, погледна към вратата и отново се обърна към Борн.
— Може другите да са проговорили, може те да знаят кой си. На мен ми стигат неприятностите с полицията. Пристигнаха право при мен.
Сен-Жак загуби самообладание. Погледна към Джейсън и думите сами се отрониха от устата й.
— Полицията… Те са били полицаи.
Борн я изгледа заплашително и отново се обърна към дебелия мъж.
— Искаш да кажеш, че полицията ще причини нещо на жена ти и на децата ти?
— Не те — и ти много добре знаеш. Но техният интерес ще доведе другите при мен. При семейството ми. Колко хора те търсят, майн хер? И какви са? Мисля, че моят отговор не ти е необходим; те не се спират пред нищо, смъртта на съпруга или дете е нищо за тях. Моля те. Заклевам ти се в живота си. Нищо не съм казал. Махни се.
— Преувеличаваш. — Джейсън поднесе чашата към устните си с пренебрежителен израз.
— В името на господа, не го прави. — Мъжът залитна и се хвана за ръба на масата. — Ако искаш доказателство за мълчанието ми, ще ти го дам. Всичко се разчу от Вербрехевелт. Всеки, който има каквато и да е информация, може да се обади на номер в Цюрихската полиция, отделен специално за това. Информаторите се пазят в най-дълбока тайна. Във Вербрехевелт няма да лъжат. Наградите са огромни, полицията прехвърля фондове във всички държави чрез Интерпол. Предишните недоразумения се разглеждат в нова юридическа светлина.
Конспираторът замръзна неподвижно и отново избърса устата си. Дебелият му корем се тресеше над масата.
— Човек като мен трябва да се пази и от най-малкия досег с полицията. Въпреки всичко, нищо не съм направил. По отношение на това, което гарантира тайната ти, не съм направил абсолютно нищо.
— А някой друг? Кажи ми истината; знаеш, че има как да разбера дали лъжеш.
— Знаеше само Шернак. Той е единственият, с когото съм говорил, и признава, че те е виждал. Но ти го знаеш; пликът ми бе предаден от него. Той никога не би издрънкал.
— Къде е Шернак сега?
— Където си е винаги. В апартамента си на Льовенщрасе.
— Никога не съм ходил там. Кой номер?
— Никога не си ходил?… — Дебелият млъкна, устните му се събраха и в очите му се появи тревога. — Ти изпитваш ли ме?
— Отговаряй.
— Номер 37. Знаеш го толкова добре, колкото и аз.
— Изпитвам те тогава. Кой даде плика на Шернак?
Мъжът застина неподвижно, честността му беше подложена на съмнение.
— Няма как да знам. А и никога не бих се замесил.
— Даже не ти е любопитно?
— Разбира се, че не. Агнето не влиза с желание в бърлогата на вълка.
— Тревопасните имат бързи крака и добър нюх.
— И са предпазливи, майн хер. Защото вълкът е по-бърз и определено по-агресивен. Ще има само едно преследване. Последното за тревопасното.
— Какво имаше в плика?
— Казах ти, не съм го отварял.
— Но знаеш какво е имало вътре.
— Пари, доколкото ми е известно.
— Доколкото ти е известно?
— Точно така. Пари. Много пари. Ако е имало някакво несъответствие, то няма нищо общо с мен. А сега, моля те, умолявам те. Махни се оттук!
— Един последен въпрос.
— Каквото и да е. Само се махни.
— За какво бяха парите?
Дебелият мъж се вторачи в Борн, дишането му стана неравномерно, по челото му изби пот.
— Вие искате невъзможното от мен, майн хер, но аз няма да ви изоставя. Наречете го смелост на нищожното тревопасно, оцеляло по чудо. Всеки ден чета вестници. На три езика. Преди шест месеца бе убит човек. За смъртта му беше съобщено на първа страница на всеки от тези вестници.
7.
Заобиколиха ресторанта и излязоха на Фалкенщрасе, след това завиха надясно към Лима Ке и Гросмюнстер. Льовенщрасе минаваше над реката и се намираше в западната част на града. Най-бързият
