Мъжът преглътна и устните му се опънаха от болка.
— Бизнесмени… просто бизнесмени.
— И бизнесът ви е да убивате, така ли?
— Трудно се разговаря с теб. Но въпреки всичко, не. Трябваше да те заловим, а не да те убием.
— Къде трябваше да ме отведете?
— Щяха да ни кажат по радиото. В колата.
— Отвратително — провлачи думите Джейсън. — Не стига, че сте от втора ръка, ами ще ви дават допълнителни нареждания. Къде е колата?
— Отвън.
— Дай ми ключовете. — Щеше да я познае по радиото.
Мъжът се опита да окаже съпротива — отблъсна коляното на Борн и се затъркаля към стената. — Nein!
— Нямаш избор. — Джейсън го удари с дръжката на пистолета по слепоочието. Швейцарецът изпадна в безсъзнание.
Борн намери ключовете — три в кожено калъфче — взе пистолета му и го сложи в джоба си. Оръжието беше по-малко от пистолета в ръката му и нямаше заглушител, което потвърждаваше, че е трябвало да го отведат, а не да го убият. Онзи русият горе бе решил да действа според обстоятелствата и затова пистолетът му имаше заглушител, в случай че се наложи да го рани. Силен изстрел би довел до непредвидени усложнения; швейцарецът на първия етаж беше прикритие, той трябваше да употреби оръжието си като видима заплаха.
Защо тогава беше на първия етаж? Защо не беше последвал колегата си? На стълбите? Имаше нещо странно, но сега не разполагаше с време да анализира тактиката им и да я преценява. Отвън имаше кола и ключовете й бяха у него.
Не биваше да пренебрегва нищо. Третият пистолет!
Борн се надигна с мъка и извади пистолета, който бе отнел от французина в асансьора на Гемайншафтбанк. Вдигна левия си крачол и го пъхна под ластика на чорапа. Там оръжието беше на сигурно място.
Спря за малко да си поеме дъх и да си възвърне равновесието, след това тръгна към стълбите с пълното съзнание, че болката в лявото му рамо внезапно се засилва и парализата се разпространява все по-бързо. Посланията на мозъка до нервите ставаха все по-неясни. Надяваше се поне да може да шофира.
Стигна до петото стъпало и спря там, за да се ослуша както преди минути за друг човек, скрит в тъмнината. За шумолене на дреха или тихо дишане. Нямаше нищо; тактиката на онзи, когото беше ранил, може и да не беше от най-ефикасните, но узна истината. Джейсън забърза надолу. Щеше да излезе с колата извън Цюрих — някак — и да намери лекар — някъде.
Лесно намери колата. Различаваше се от останалите по-разсипани коли на улицата. Доста голяма, добре поддържана и с антена, прибрана в гнездото на калника. Мина откъм страната на шофьора и пъхна ръка под калника; аларма нямаше.
Отключи вратата, отвори я и пое дълбоко дъх. Ами ако беше сгрешил и алармена система наистина имаше? Нищо не се случи. Седна зад волана и се намести удобно. Колкото можа. Благодарен бе, че колата е с автоматични скорости. Голямото оръжие в колана му го убиваше. Сложи го на седалката до себе си и посегна към стартера, предполагайки, че ключът, с който бе отворил вратата, ще стане.
Не стана. Опита следващия, той също не стана. Предположи, че е за багажника. Оставаше третият.
А може би не беше и той? Опита се да го вкара в стартера. Не влизаше; пак изпробва втория; той заяде. След това първия. Нито един от ключовете не влизаше! А може би мозъкът му вече съвсем не беше в състояние да управлява тялото и координацията му беше станала съвсем неадекватна? По дяволите! Опитай отново!
Някъде от лявата му страна избухна мощна светлина, изгори очите му и го заслепи. Той посегна за оръжието, но от дясната му страна избухна втори лъч; вратата се отвори рязко и върху ръката му се стовари тежък фенер, а друга ръка взе пистолета от седалката.
— Излизай! — Командата долетя отляво и във врата му се заби дулото на пистолет.
Той се измъкна от колата, пред очите му кръжаха хиляди бели кръгове. Първото, което видя, когато зрението му бавно се възстанови, бяха други два кръга. Златни кръгове; очилата на убиеца, който го преследваше цяла нощ. Мъжът заговори.
— Казват, че според законите на физиката всяко действие има равно по сила и противоположно по посока противодействие. Поведението на даден човек е съвсем лесно предсказуемо при дадени обстоятелства. Специално за теб организирахме театър, в който всеки от участниците имаше реплика, в случай че го заловиш. Ако не ги беше заловил, те щяха да те хванат. В противен случай щеше да действаш под безпредметното убеждение, че постигаш някакъв напредък.
— Степента на риска е доста висока — каза Джейсън. — За актьорите.
— Плаща им се добре. Има и нещо друго, за което липсва всякаква гаранция, но все пак. Загадъчният Борн не убива безразборно. Не от излишно благородство, естествено, а по далеч по-материални причини. Хората помнят кога са били пощадени — това е начинът му да се внедри във вражеските армии. Изтънчена защитна тактика, приложена на едно изтънчено бойно поле. Моите почитания.
— Ти си абсолютен задник. — Джейсън възнамеряваше да каже само това. — Но и двамата са живи, ако това имаш предвид.
В полезрението му се появи още една фигура, изведена от сянката на сградата от нисък набит мъж: беше Мари Сен-Жак.
— Той е — изрече тихо, без да отклони погледа си.
— О, боже мой… — Борн тръсна глава — не вярваше на очите си. — Как стават тия работи, докторе? — попита я, повишавайки глас. — Да не би някой да е наблюдавал стаята ми в „Карийон“? Или… асансьора. Останалите да са били блокирани? Бяхте много убедителна. А аз си мислех, че наистина имате намерение да се блъснете в полицейската кола.
— Така както се развиха нещата, това не се оказа необходимо — отвърна тя. — Тези хора са от полицията.
Джейсън погледна убиеца пред себе си. Мъжът наместваше позлатените си очила.
— Моите почитания.
— Един от малкото ми таланти — отвърна убиецът. — Условията се оказаха доста подходящи. Ти си ги подготвил.
— Сега какво ще стане? Онзи вътре каза, че трябва да ме отведете някъде, а не да ме убиете.
— Забрави! Беше му наредено какво да ти каже. — Швейцарецът направи пауза и продължи: — Значи така изглеждаш. През последните две-три години всички се чудехме на какво приличаш. Изказваха се какви ли не предположения. И колко противоречиви бяха… Той е висок, нали знаете; не, среден е на ръст. Той е рус; не, косата му е тъмночерна. Много светлосини очи, разбира се; не, няма никакво съмнение, че е с кафяви очи. Чертите му са остри; не, най-обикновени, трудно е да го забележиш в тълпата. Но всичко това не беше обикновено, а крайно необикновено.
Чертите ти са били омекотени, характерът — прикрит. Ако смениш цвета на косата си, променяш цялото лице… Някои видове контактни лещи са предназначени да променят цвета на очите… С очила си съвсем различен. Визи, паспорти…. можеш да ги подменяш както пожелаеш.
Моделът беше налице. Всичко съвпадаше. Е, не всичко си имаше отговор, но това бе по-голямата част от истината, която желаеше да чуе.
— Искам да приключа с тази работа — заяви Мари Сен-Жак и пристъпи напред. — Ще подпиша каквото е нужно в кабинета ви, доколкото си представям. Но след това наистина трябва да се прибера в хотела. Мисля, че не е необходимо да ви обяснявам какво преживях тази нощ.
Швейцарецът я погледна през очилата си с позлатени рамки. Набитият мъж, извел я от сянката, я хвана за ръката. Тя се вгледа в двамата мъже, а след това отпусна поглед към ръката, която я държеше.
После към Борн. Дишането й секна. Ужасната истина постепенно я осени. Очите й се разшириха.
— Пуснете я — каза Джейсън. — И бездруго заминава за Канада. Едва ли ще я видите повече.
— Бъди разумен, Борн. Тя ни е видяла. И двамата сме професионалисти; има си правила. — Мъжът
