окървавената си лява ръка, протегна я и размаза кръвта около очите на шофьора. Освободи гърлото му и посегна с дясната си ръка към пистолета на седалката. Напипа някаква дръжка и отблъсна ръката на шофьора; мъжът изпищя — нищо не виждаше, а и не можеше да се добере до пистолета. Джейсън се пресегна през гърдите му, избута го надолу до врата и го стисна с лакътя на лявата си ръка през гърлото, като сграбчи кормилото с окървавената си длан. Погледна нагоре през предното стъкло и изви волана надясно, насочвайки колата към купчина смет на тротоара.
Колата се заби в купчината — огромно насекомо-сомнамбул, пълзящо върху отпадъците. Вътрешността му прикриваше насилието, извършващо се под черупката му.
Мъжът отдолу се изви и се търкулна на седалката. Борн сграбчи пистолета и пръстите му отчаяно затърсиха дупката на спусъка. Намери я. Изви китката си и стреля.
Потенциалният му екзекутор рухна с тъмночервена дупка на челото.
На улицата някакви хора се затичаха към това, което изглеждаше като опасен инцидент по невнимание. Джейсън прехвърли трупа през седалката и седна зад волана. Даде на задна скорост, измъкна се внимателно от боклука, слезе от тротоара и спря на улицата. Смъкна страничното стъкло и извика към кандидат-спасителите, които вече приближаваха:
— Съжалявам! Всичко е наред! Просто съм пийнал малко повече!
Малката групичка загрижени минувачи бързо се разпръсна, някои направиха изразителни жестове, други се върнаха при компанията или спътниците си. Борн си пое дълбоко дъх и се опита да овладее неконтролируемото треперене, обхванало цялото му тяло. Включи на първа скорост и потегли. Опита се да нарисува в главата си улиците на Цюрих, да ги извади от паметта, която отказваше да му служи.
Имаше бегла представа къде е — къде е бил — и което бе по-важното, беше му ясно къде се намира Гисан Ке спрямо река Лимат.
Gehen! Schnell! Guisan Quai!
Мари Сен-Жак трябваше да бъде убита на Гисан Ке, а тялото й да бъде хвърлено в реката. Имаше само едно място, където Гисан Ке и река Лимат се пресичаха — устието на Цюрихското езеро, в началото на западния бряг. Някъде на някой пуст паркинг или безлюден парк с излаз на реката нисък набит мъж щеше да изпълни заповед за екзекуция, издадена от един мъртвец. Може би пистолетът му вече бе гръмнал или ножът бе вече намерил мишената си. Нямаше начин да разбере, но Джейсън знаеше, че трябва да го направи. Който и какъвто и да беше, не можеше просто да си отиде и да не се обърне назад.
Професионалистът в него обаче му нареди да свърне в първата тъмна пресечка, която види. В колата имаше двама мъртъвци — те представляваха риск и пречка, които той не можеше да допусне. Скъпоценните секунди, загубени за изхвърлянето им от колата, биха могли да предотвратят опасността полицай от пътната полиция да надникне през прозорците и да види смъртта.
Размишлява само трийсет и две секунди; беше успял да измъкне бившите си кандидат-екзекутори за по-малко от минута. Погледна ги, докато обикаляше с куцане покрай калника към вратата. Постави ги до мръсна стена, сгърчени един до друг в мрака.
Качи се зад волана и излезе от улицата на заден ход.
Gehen! Schnell! Guisan Quai!
9.
Стигна до кръстовище, светофарът светеше червено. Светлини. Отляво, през няколко сгради на изток, видя светлини, подредени в арката на нощното небе. Мост! Реката Лимат! Светофарът превключи на зелено и той зави наляво.
Беше с гръб към Банхофщрасе; началото на Женерал Гисан Ке се намираше само на няколко минути път оттук. Широкият булевард завиваше край брега на реката. Тук реката се вливаше в езерото. Малко след това от лявата му страна се очерта силуетът на парк, който през лятото явно беше любимо място на пешеходците, но сега тъмнееше пуст и изоставен и от туристите, и от обитателите на града. Джейсън мина покрай един вход за превозни средства, обаче беше препречен от тежка верига, закрепена на два каменни стълба и прехвърлена през белия паваж. После стигна до втори; и там имаше верига, забраняваща преминаването. Но тя не беше същата, в нея имаше нещо различно, нещо странно. Спря колата и погледна отблизо, като се пресегна на седалката за фенерчето на кандидат-убиеца си. Включи го и насочи лъча към тежката верига. Какво беше това? Кое беше различното?
Не веригата, а под нея. Върху грижливо почистения паваж. Там, в контраст с белотата на камъка наоколо, личаха следи от гуми. Може би нямаше да ги забележи през лятото, но сега следите бяха съвсем ясни. Сякаш мръсотията на Щепдекщрасе беше дошла тук.
Борн загаси фенерчето и го остави на седалката. Болката в ранената лява ръка внезапно се разля по рамото и подмишницата. Трябваше да я изхвърли от съзнанието си и да спре, доколкото е възможно, кръвотечението. Ризата му беше раздрана; той бръкна под сакото си и я доразкъса. Измъкна парче плат, уви го около лявата си ръка и го завърза с пръсти и зъби. Беше готов както винаги.
Взе другия пистолет и провери пълнителя: пълен. Изчака две коли да отминат, изгаси фаровете, направи обратен завой и паркира близо до веригата. Излезе, провери инстинктивно крака си върху тротоара и внимателно закуцука към по-близкия стълб. Извади желязната халка от куката. Пусна възможно най- безшумно веригата на земята и се върна в колата.
Включи скоростите, натисна бавно педала на газта, а сетне го отпусна. Приближаваше се към много широк и неосветен паркинг, който изглеждаше още по-тъмен, защото белият паваж свършваше и започваше асфалтираното широко поле. На стотина метра в далечината се очертаваше правата тъмна стена на вълнолома, укротяващ водите на Лимат, преди да се влеят в Цюрихското езеро. По-нататък се виждаха светлините на лодките, чиито мотори тихо боботеха. Над тях се издигаха неподвижните светлини на Стария град и завоалираните сияния на крайбрежните мостици. Очите на Джейсън обхванаха всичко, далечината му служеше за фон, формите, които търсеше, трябваше да са пред него.
Отдясно. Някакво тъмно очертание, по-тъмно от стената, черно петно върху по-малко черния фон — смътен и приглушен силует, който трудно се различаваше, но все пак беше там. На сто метра по-нататък, вече на деветдесет, на осемдесет и пет. Изгаси двигателя и спря. Остана неподвижен, взирайки се през отворения прозорец — опитваше се да види всичко по-ясно. Заслуша се във вятъра откъм водата; той заглушаваше всеки звук от кола.
Звук. Вик. Нисък и гърлен… пълен с ужас. Последва силен удар, след това още един, и още един. Дочу се писък, който заглъхна потушен, отеквайки приглушено в тишината.
Борн излезе тихо от колата с пистолета в дясната ръка и фенера в несигурните и окървавени пръсти на лявата. Тръгна към тъмната неясна фигура. Докато накуцваше и пристъпваше внимателно в тъмнината, я изучаваше.
Първото, което видя, бе същото като в последните мигове, когато малката черна кола изчезваше в сенките на Щепдекщрасе — блестящият метал на извитата хромирана броня, блеснала сега пред него в мрака.
Четири удара в бърза последователност, плът, удряща се в плът педантично до маниакалност, и приглушени писъци, изпълнени с ужас. Писъците стихнаха, дочу се учестено дишане и шум от борба. Вътре в колата!
Джейсън се промъкна възможно най-тихо, като мина отстрани край калника към задния десен прозорец. Изправи се бавно, после внезапно изкрещя, използвайки гласа си като шоково оръжие, и включи мощния фенер:
— Ако мръднеш, си мъртъв!
Сцената вътре го изпълни с отвращение и ярост. Дрехите на Мари Сен-Жак бяха разкъсани и разхвърляни из колата. В полуголото й тяло се бяха впили като клещи ръце, които мачкаха гърдите й и й разтваряха краката. Пенисът на екзекутора се подаваше от разкопчания му панталон. Той принуждаваше жертвата си да изтърпи последната мерзост, преди да я отпрати към смъртта.
— Излез навън, мръсно копеле!
Разхвърчаха се малки парчета стъкло. Мъжът, насилващ Мари Сен-Жак, разбра очевидното. Борн не можеше да стреля, защото се страхуваше да не убие жената. Убиецът бе разбил с пета стъклото на малката
