подбутна с пистолета си Джейсън под брадичката и дулото отново се притисна в гърлото му. Прокара лявата си ръка по дрехите на жертвата си, напипа пистолета в джоба и го извади. — Така си и мислех — каза и се обърна към набития мъж. — Вкарай я в другата кола. Лимат.
Борн се смрази. Мари Сен-Жак трябваше да бъде убита, а тялото й — хвърлено в река Лимат.
— Чакай малко! — Джейсън пристъпи напред; пистолетът се заби във врата му и го притисна обратно към калника на колата. — Не ставайте глупави! Тя работи за канадското правителство. Ще плъзнат навсякъде из Цюрих.
— Теб какво те засяга? Ти няма вече да си тук.
— Но това е просто глупаво! — изкрещя Борн. — Професионалисти сме, ако си спомняш.
— Започваш да ми досаждаш. — Убиецът се обърна към набития мъж. — Gehen! Schnell! Guisan Quai!35
— Разпискай се, глупачко! — изкрещя Джейсън. — Почвай да пищиш? Не спирай!
Тя се опита, но викът й секна от парализиращ удар в гърлото. Свлече се на тротоара и този, който трябваше да я убие, я повлече към малката черна кола без особени белези.
— Това беше глупаво от твоя страна. — Убиецът надникна иззад очилата си с позлатени рамки в лицето на Борн. — Само ускори неизбежното. Но, от друга страна, сега ще е по-просто. Мога да пусна един от хората си да се погрижи за ранените. Всичко е толкова военизирано, съвсем като на бойно поле. — Той се обърна към мъжа с фенера. — Сигнализирай на Йохан да влезе вътре. Ще се върнем да ги вземем.
Фенерчето присветна и загасна два пъти. Четвъртият, мъжът, който бе отворил вратата на малката кола, за да вкара вътре Мари, кимна. Захвърлиха Мари Сен-Жак на задната седалка и вратата се затръшна. Мъжът, когото нарекоха Йохан, се запъти към циментовото стълбище и кимна на екзекутора.
Когато моторът на малката кола забръмча, тя излезе от паркинга, понесе се по Щепдекщрасе, извитата хромирана броня изчезна в сенките на улицата, на Джейсън му прилоша. В колата се намираше жена, която не беше виждал никога преди това… допреди три часа. И той я беше убил.
— Гледам, че не страдате от липса на войници — каза той.
— Ако имах сто души, на които мога да се доверя, щях да платя охотно на всички. Твоята репутация пристигна преди теб.
— Да предположим, че аз ти платя. Ти беше в банката, знаеш, че не ми липсват средства.
— Може да имаш и милиони, но все едно — няма да докосна и банкнота.
— Защо? Страхуваш ли се?
— Повече от сигурно. Богатството има отношение към времето, което ти остава, за да му се наслаждаваш. Приема ли, няма да ми останат и пет минути. — Убиецът се обърна към своя помощник. — Вкарай го вътре. Съблечи го. Искам негови снимки гол — преди и след като ни напусне. Ще намериш и доста пари: искам на снимката той да ги държи. Аз ще карам. — Той отново погледна Борн. — Карлос ще получи първото копие. Колкото до останалите, не се съмнявам, че ще вървят добре на свободния пазар. Списанията дават луди пари за такива неща.
— А откъде-накъде „Карлос“ трябва да ти повярва? Защо изобщо някой трябва да ти повярва? Ти сам каза, че никой не знае как точно изглеждам.
— Ще представя доказателства — заяви швейцарецът. — И то съвсем автентични. Двама швейцарски банкери ще дадат изявления, че ти си въпросният Джейсън Борн. Същият Джейсън Борн, който преодоля изключително строгите норми, наложени от швейцарските закони, за отваряне на шифрова банкова сметка. Смятам, че ще е достатъчно. — Той нареди на другия: — Побързай! Трябва да изпратя няколко телеграми. И да си събера дълговете.
На рамото на Джейсън се стовари силна ръка и обхвана гърлото му с мъртва хватка. Дулото на пистолета се заби в гръбнака му, гърдите му се вцепениха от силна болка. Мъжът го влачеше към колата. Беше истински професионалист. И да не беше ранен, пак нямаше да може да се освободи от хватката му. Професионализмът на убиеца обаче не вдъхваше достатъчно увереност на очилатия предводител на шайката. Той се качи зад кормилото и издаде поредната команда:
— Счупи му пръстите!
Хватката за миг изкара въздуха на Джейсън, а дръжката на пистолета се стовари няколко пъти върху ръката му — върху ръцете му. Борн бе прикрил инстинктивно дясната с лявата и така успя да я предпази. А когато лявата се разкървави, разтвори пръстите си така, че да се изцапат и двете. Нададе вик, хватката отслабна. Отново изкрещя.
— Ръцете ми! Счупени са!
— Gut.36
Но не бяха счупени; лявата бе доведена до състояние на пълна безполезност. Но не и дясната. Раздвижи пръстите си в тъмнината. Подчиняваха му се.
Колата ускори ход надолу по Щепдекщрасе и зави в странична пресечка. Носеше се на юг. Джейсън се свлече на седалката и задиша учестено. Убиецът раздърпа дрехите му, съдра ризата и дръпна колана му. След секунди щеше да го разголи от кръста нагоре, да му отнеме паспортите, документите, картите, парите и всичко необходимо, за да изчезне от Цюрих. Сега или никога. Той изкрещя:
— Кракът ми! Проклетият ми крак! — Наведе се напред, дясната му ръка работеше трескаво в мрака и тършуваше под крачола. Напипа го. Пистолета.
— Nein! — изрева професионалистът отпред. — Дръж го под око! — Беше разбрал. Подсказа му го инстинктът.
Но беше късно. В тъмнината на пода Борн хвана пистолета за дръжката, якият убиец го дръпна назад. Джейсън се поддаде на тласъка. Сега пистолетът му беше пред него, насочен право в гърдите на нападателя.
Стреля два пъти; мъжът се огъна назад. Джейсън се прицели в сърцето и стреля отново със стабилна ръка. Мъжът се свлече на пружиниращата седалка.
— Хвърли го! — изкрещя Борн, прехвърли ръката си с пистолета през заобления гръб на предната седалка и притисна дулото му в главата на шофьора. — Хвърли го!
Убиецът хвърли пистолета си. Дишаше на пресекулки.
— Ще си поговорим — каза и стисна здраво кормилото. — Професионалисти сме. Ще си поговорим.
Огромният автомобил се устреми напред, набирайки скорост — шофьорът беше натиснал докрай педала на газта.
— Намали!
— Какъв е отговорът ти? — Колата летеше все по-бързо. Пред тях се виждаха светлините на уличното движение — напускаха района на Щепдекщрасе и навлизаха в натоварената градска част. — Ти искаш да се измъкнеш от Цюрих, а аз мога да ти помогна. Без мен няма да успееш. Само да извъртя волана и ще се блъсна в тротоара. Нямам какво толкова да губя, хер Борн. По-нататък е пълно с полицаи. Струва ми се, не гориш от желание да се разправяш с полицията.
— Ще говорим — излъга Джейсън.
Всичко бе въпрос на време, въпрос на части от секундата. Двама убийци се намираха в летяща клетка, сама по себе си капан. Нито един от тях не заслужаваше доверие и двамата го знаеха прекрасно. Единият трябваше да се възползва от тази част от секундата, от която другият нямаше да успее. Професионалисти!
— Натисни спирачките — заповяда Борн.
— Хвърли оръжието си на седалката до мен.
Джейсън пусна пистолета. Той падна върху оръжието на убиеца и дрънченето на метала оповести контакта.
— Ето.
Убиецът дръпна крака си от педала на газта и го прехвърли върху спирачката. Отпърво натисна бавно, а след това на тласъци и огромната кола се заклати напред и назад. Тласъците върху педала щяха да стават все по-отчетливи и Борн го разбра. Беше част от стратегията на шофьора, баланс на фактор живот или смърт.
Скоростната стрелка се наклони наляво: 30 километра, 18 километра, 9. Почти бяха спрели и сега бе моментът да направи за част от секундата усилие — баланс на факторите, живот в баланса.
Джейсън сграбчи врата на мъжа, заби пръсти в гърлото му и го изхвърли от седалката. След това вдигна
