Видя я на стъпалата, обгърнала тялото си с ръце, под мартенския вятър, който метеше булеварда. Отначало тя не го видя, очите й претърсваха улицата с трите платна. Жената се оглеждаше неуморно и неспокойно, изплашена, че няма да види това, което иска, изплашена, че то изобщо няма да е там, където се взираше.
Само преди десет минути наистина нямаше да го има.
Видя го. Лицето й просветна, изпълни се с живот, озари се от усмивка. Посрещна го тичешком, докато той се изкачваше по стълбите към нея. Срещнаха се и замълчаха за момент, самотни и изпълнени с топлота, на Сен Мишел.
— Чаках и чаках — пое си най-сетне тя дъх. — Толкова се боях и така се притесних. Нещо случило ли се е? Добре ли си?
— Добре съм. По-добре от доста време насам.
— Какво?
Той я прегърна през раменете.
— „Преди шест месеца беше убит един човек…“ Спомняш ли си?
Радостта изчезна от очите й.
— Да, спомням си.
— Не съм го убивал — каза Борн. — Не е било възможно да съм.
Намериха малък хотел в многолюдния център на Монпарнас. Фоайето и стаите бяха доста овехтели, но претендираха за отминала елегантност, която придаваше дух на непреходност. Беше едно тихо място в центъра на квартала, което държеше на репутацията си, като приемаше времето, без да се присъединява към тях.
Джейсън затвори вратата и кимна на побелелия портиер, чието безразличие се превърна в сервилност при вида на поднесената му двайсетфранкова банкнота.
— Взема те за провинциален викарий, който се изчервява при мисълта за нощен живот — отбеляза Мари. — Надявам се, забеляза, че веднага си лягам.
— Казва се Жерве и ще е много отзивчив към нашите нужди. Не възнамерява да споделя богатството ми. — Борн прекоси стаята и взе Мари в ръцете си: — Благодаря ти за живота.
— Пак заповядай, приятелю мой. — Тя се вдигна на пръсти и сложи длани на лицето му. — Но друг път не ме карай да те чакам така. Почти откачих; единствената ми мисъл бе, че някой те е познал… и се е случило нещо ужасно.
— Забравяш, че никой не знае как изглеждам.
— Не разчитай на това; не е вярно. На Щепдекщрасе бяха четирима, включително и това копеле на Гисан Ке. Те са живи, Джейсън. Те те видяха.
— Не съвсем. Видели са тъмнокос мъж с превръзки на врата и на главата, който накуцва. Само двама от тях бяха по-близо до мен: оня на първия етаж и тая свиня от Гисан Ке. Първият скоро няма да напусне Цюрих, защото не може да ходи и ръката му е в безобразно състояние. А колкото до втория, лъчът на фенера заслепи него, а не мен.
Тя го пусна и смръщи вежди. Живият й ум задаваше ли, задаваше въпроси.
— Недей да бъдеш толкова сигурен. Те бяха там и те видяха.
Ако промениш цвета на косата си… се променя лицето ти. Джоузеф Уошбърн. Ил дю Пор Ноар.
— Повтарям, че видяха тъмнокос мъж и то на тъмно. Случайно да ти се намира малко слаб разтвор на перхидрол?
— Никога не съм използвала подобно нещо.
— Тогава ще купя утре сутринта. На Монпарнас сигурно има. Блондините са по-симпатични, нали така казват?
Тя разгледа внимателно лицето му.
— Опитвам се да си представя на какво ще приличаш.
— Ще бъда различен. Не много, но достатъчно.
— Може и да си прав. Надявам се, че си. — Мари го целуна по бузата като прелюдия към разговора: — Разкажи ми сега какво се случи. Къде беше? Какво научи за онзи… инцидент преди шест месеца?
— Не е бил преди шест месеца и точно по тази причина не е възможно аз да съм го убил. — Разказа й всичко, но й спести няколкото кратки момента, когато мислеше, че няма да я види повече. Пък и не беше необходимо да го споменава — тя го каза вместо него.
— Ако не беше запомнил толкова ясно тази дата, нямаше да дойдеш при мен, нали?
Той поклати глава.
— Сигурно.
— Знаех си. Почувствах го. За секунда, докато вървях от кафенето към стъпалата на музея. Не можех да дишам. Имах чувството, че се задушавам. Вярваш ли ми?
— Не ми се иска.
— И на мен не ми се вярва, но наистина беше така.
Двамата седяха — тя на леглото, а той на едно кресло близо до нея. Взе ръката й в своята.
— Все още не съм убеден, че трябва да съм тук… Познах този човек, видях лицето му, бил съм в Марсилия четирийсет и осем часа преди да го убият!
— Но ти не си го убил.
— Защо тогава съм бил там? Защо мислят, че аз съм го направил? Господи, това е лудост. — Надигна се от стола, болката в очите му се върна. — Бях забравил. Аз също съм луд, нали? Защото не помня… Години, цял живот.
Мари заговори по същество, в гласа й липсваше съжаление:
— Отговорите ще дойдат. От един или друг източник, в крайна сметка от самия теб.
— Може да се окаже невъзможно. Уошбърн споменаваше, че било нещо като пренареждане на блокове, различни тунели… различни прозорци? — Джейсън отиде до прозореца, облегна се на перваза и погледна надолу към светлините на Монпарнас. — Гледката вече не е същата и никога няма да бъде. Там някъде вън има хора, които познавам, които ме познават. На три хиляди километра оттук има други, за които ме е грижа и други, за които не ме е грижа… Или, о, господи, може би жена и деца, не знам. Вятърът ме преобръща отново и не мога да се приземя. Всеки път, когато се опитам, отново ме издига.
— В небето? — попита Мари.
— Да.
— Ти си скачал от самолет — заяви Мари.
Борн се обърна.
— Никога не съм ти казвал подобно нещо.
— Каза го насън миналата нощ. Потеше се, лицето ти беше зачервено и трябваше да те избърша с кърпа.
— Защо не си ми казала?
— Казах ти, но по друг начин. Попитах дали си бил пилот и дали летенето те притеснява. По-специално през нощта.
— Не знаех за какво говориш. Защо не ме притисна малко?
— Беше ме страх. Беше на косъм от истерия, а аз нямам опит с такива неща. Мога да ти помагам да си припомняш, но не знам как да се справя, ако изпаднеш в такова състояние. Струва ми се, че само лекар би могъл.
— Лекар? Изкарах цели шест проклети месеца с лекар.
— От това, което си ми казвал за него, съдя, че ти е необходимо друго лечение.
— Не ми е необходимо! — отговори, засрамен от собствения си гняв.
— Защо не? — Мари се надигна от леглото. — Ти се нуждаеш от помощ, скъпи. Един психиатър би могъл…
— Не! — изкрещя той, разгневен от самия себе си. — Не бих го направил. Не мога.
— Кажи ми защо, моля те — попита го тя спокойно, застанала пред него.
— Аз… аз … не мога да го направя.
— Просто ми кажи защо, и това е.
