— Трябваше да се обадя на този телефон и да говоря на френски. Този Су Янг е един от малкото тук, които говорят езика. Той определя времето на срещата, а мястото е винаги едно и също. След това пресичам границата и отивам до едно високо плато в планината, където при мен идва куриер и ми дава името на мишената. И половината от цената на убийството… Гледай! Приближава се към края на пистата!
— В главата ти е опрян пистолет.
— Разбрано.
— Обучението ти включваше ли каране на самолет?
— Не. Само да скачам с парашут.
— Е, това няма да ни помогне в случая.
След като се спусна от яркото небе, кацащият самолет се приближи към края на пистата. Колесниците леко докоснаха бетона и блестящото тяло на самолета профуча покрай тях с оглушителния звук от включения реверс. На края на пистата туловището спря и пое към чакалнята.
— Kai guan ki you! — извика един човек и посочи към трите цистерни с гориво, паркирани отстрани на пистата, като обясняваше точно коя трябва да тръгне към самолета.
— Ще зареждат — каза Джейсън. — Ще излитат пак след това. Да се качим и ние.
Убиецът се обърна, очите му умоляваха.
— За Бога, дай ми нож или каквото и да е!
— Нищо няма да ти дам.
— Но аз мога да помогна!
— Това шоу го организирам аз, майоре, не ти. Ако ти дам нож, ще видя корема си разпран.
— Da long sia! — извика същият глас пред хангара. — Fang song! — продължи, като инструктираше хората да останат по местата си, самолетът щял да се отдалечи от чакалнята и първата от трите цистерни щяла да излезе да го посрещне.
Една част от екипажа слезе от самолета и той отново потегли към мястото, където щеше да се извърши зареждането. Цистерната също тръгна към него; около нея се събраха хора, които започнаха да развиват дебелите маркучи.
— Ще продължи десет минути — каза убиецът. — Това е китайски вариант на модернизиран ДС-3.
Самолетът спря, двигателите бяха угасени и хората от поддръжката избутаха до мястото подвижните стълби и се качиха върху крилата. Шлюзите бяха отворени и накрайниците притегнати. Работниците от групата непрекъснато си подвикваха. Изведнъж люкът в центъра на фюзелажа се отвори, отвътре бе спусната стълба и двама мъже в униформа слязоха по нея.
— Пилотът и щурманът — каза Борн. — Проверяват внимателно всяко нещо, което тези хора правят. Трябва точно да определим момента на действие, майоре. Когато кажа мърдай — мърдаш!
— Естествено — съгласи се убиецът. — Когато вторият човек застане на първото стъпало.
— Горе-долу тогава. Чакай! Цистерната. Снощният вариант на Четвърти юли ще трябва да се повтори и тук.
— Ако гръмне тя, отива и целият самолет.
— Не тази цистерна — поклати глава Джейсън, загледан в далечината. — Онази там. — Борн посочи към двете цистерни отстрани на пистата. — Ако гръмнат те, първата заповед към пилота ще бъде да махне самолета от това място.
— Да, и така ние ще бъдем много по-близо. Да го направим.
— Не — поправи го Джейсън. — Ти ще го направиш. Точно както ти кажа и с пистолет на сантиметри от главата ти. Мърдай!
Те изтичаха обратно до цистерната, използвайки суматохата около самолета. Пилотът и щурманът даваха заповеди на работниците от поддръжката. Борн нареди на десантчика да клекне пред него, докато той извади от сака рулото лейкопласт. Измъкна ножа си от колана, свали един от маркучите и го пусна на земята, като плъзна ръка до мястото, където влизаше в резервоара.
— Внимавай, майоре, наблюдавам те. Доближи се до мен, като се движиш бавно.
— Казах, че искам да се махна оттук! Няма да направя нищо!
— Разбира се, че искаш, но имам предчувствие, че би искал да свършиш работата сам.
— И през ум не ми е минавало.
— Тогава не си моят човек.
— Благодаря.
— Наистина. На мен би ми минало… Колко ще продължи зареждането?
— Още две-три минути, доколкото мога да преценя.
— А точна ли ти е преценката?
— След двайсетина специални мисии в Оман и Йемен, струва ми се, да. Самолетите там бяха подобни. Не повече от две или три минути.
— Добре. Върни се на мястото си. — Джейсън проби маркуча с ножа и направи малък разрез, достатъчен, за да позволи постоянно изтичане на бензин. Изправи се и насочи към убиеца оръжието си, докато му подаваше рулото лейкопласт.
— Размотай около два метра и го намокри с бензина, който тече оттук. — Убиецът се наведе и изпълни инструкциите на Борн. — Сега — продължи Джейсън — пъхни края на лентата в разреза на маркуча. По- навътре! Използвай палците си!
— Ръката ми се движи трудно.
— Но лявата ти е здрава. Натисни го навътре! — Борн бързо се обърна към заредения вече самолет. Преценката на десантчика беше точна. Хората вече слизаха по стълбите и навиваха маркучите. Пилотът и другият от екипажа извършваха последна проверка. Щяха да се отправят към входния люк след по-малко от минута! Джейсън бръкна в джоба си, извади кутия кибрит и я хвърли към убиеца. — Пали! Бързо!
— Ще гръмне като проклета пръчка нитроглицерин! Ще полетим към небето, особено аз!
— Няма да стане, ако го направиш както трябва! Сложи лейкопласта на тревата. Тя е влажна…
— Да забавим огъня…
— Бързо! Направи го!
— Готово! — Пламъкът подскочи в края на платнената лента и започна бавно да напредва. — Мръсен техничар! — прошепна убиецът под нос и се изправи.
— Застани пред мен! — нареди Борн и прикачи сака към колана си. — Тръгни право напред и свий рамене, както направи в Ло Уо.
— Исусе Христе! Ти беше…
— Движи се!
Цистерната се отдалечи от самолета, след което описа кръг и тръгна към мястото, където бяха паркирани другите две… Тя направи още един завой и спря точно до цистерната, към чийто резервоар напредваше коварният пламък. Джейсън обърна глава назад; очите му бяха приковани в запалената лента. Пламъкът беше стигнал до самия край. Една искра беше достатъчна да взриви резервоара и да предизвика верижна експлозия на другите две цистерни. Всеки момент!
Пилотът даде знак на щурмана. Двамата се заизкачваха към люка.
— По-бързо! — извика Борн. — Бъди готов да бягаш!
— Кога?
— Ще разбереш сам. Дръж раменете си ниско, превий проклетия си гръбнак! — Те завиха надясно към самолета и по пътя се разминаха с група работници от персонала по поддръжката, които се бяха отправили към хангара.
— Gongji ne! — извика Джейсън, предупреждавайки свой колега, че е забравил комплект инструменти до самолета.
— Gong ju? — извика човек от края на групата, като хвана ръката на Джейсън и му подаде кутията с инструменти. Очите им се срещнаха и работникът изкриви лице от ужас. — Tian a! — викна той.
Моментът настъпи. Цистерната експлодира, изпращайки огнени кълба в небето и горещи късове метал във всички посоки. Работниците нададоха ужасни крясъци и се пръснаха накъдето им видят очите.
— Бягай! — викаше Джейсън. Убиецът нямаше нужда от наставления и двамата изтичаха до самолета и нагоре към отвора на люка, откъдето пилотът гледаше изумен навън, а щурманът замръзна по средата на
