стълбата.
— Kuai! — кресна Борн, пазейки лицето си скрито и натискайки главата на десантчика надолу към металните стъпала. — Jiu feiji! — каза той на пилота да махне самолета от мястото на огъня и добави, че е от техническия персонал.
Втората цистерна с грохот се разлетя на парчета и на мястото се образува огнен гейзер.
— Прав сте! — извика пилотът, грабна за рамото своя помощник и го повлече навътре. И двамата се втурнаха към пилотската кабина.
Това беше моментът!
— Влизай вътре! — извика Борн на десантчика и в този момент последва третата експлозия.
— Разбрано! — изрева убиецът и изправи тяло, за да побегне нагоре по стълбата. В този момент, точно в мига на последвалия взрив и запалването на самолетните двигатели, убиецът се извъртя и заби крак в слабините на Джейсън, докато ръката му се протегна да избие оръжието.
Джейсън беше готов за това. С всичка сила удари глезена на десантчика с цевта на пистолета, вдигна оръжието и нанесе втори удар по лявото му слепоочие, потече кръв и тялото се свлече на стълбата. Борн се изкачи нагоре и го изтегли през люка. Издърпа вратата и затвори двете брави. Самолетът тръгна наляво — далеч от мястото на огъня. Джейсън извади от сака второ найлоново въже и върза здраво китките на убиеца. За десантчика нямаше начин да се освободи, но за всеки случай Джейсън сряза въжето, съединяващо глезените му, раздели краката и завърза всеки един с две примки за шията му. Той се изправи и тръгна към пилотската кабина. Самолетът сега беше точно срещу началото на пистата и двигателите му внезапно замлъкнаха.
— Kai ba! — каза Борн и опря цевта на оръжието си в тила на пилота. Щурманът се обърна. Борн заговори на чист мандарин: — Гледайте в индикаторите и се пригответе за излитане, след което ми дайте картите, с които разполагате.
— Няма да ни разрешат излитане! — извика пилотът. — Трябва да качим петима правителствени служители!
— Къде отиват те?
— В Баодинг.
— Това е на север — каза Борн.
— Северозапад — уточни щурманът.
— Добре. Тръгнете на юг.
— Няма да разрешат!
— Вашето първо задължение е да спасите този самолет. Не знаете какво става отвън. Може би саботаж, бунт или въстание. Правете това, което ви казвам, или сте мъртви и двамата. Хич не ме интересува.
Пилотът обърна глава назад и погледна Джейсън.
— Вие сте чужденец! Говорите китайски, но сте чужденец! Какво ще правите?
— Поемам командването на самолета. Пистата пред нас има достатъчна дължина. Излитайте. На юг! И ми дайте въздушния план.
Спомените се появиха. Далечни звуци, далечни картини, далечна гръмотевица.
„Снейк Лейди, Снейк Лейди! Отговори! Какви са вашите координати?
Потегляха към Там Куан и Делта не нарушаваше тишината. Той с точност знаеше къде се намират, а това беше най-важното. Сайгонското командване да върви по дяволите, ясно беше, че няма да даде на Северен Виетнам никакви сведения къде отиват.
Ако не можете да отговорите, Снейк Лейди, стойте под две хиляди метра! Говори ви ваш приятел, задници такива! Тук долу нямате много като мен. Над две и петстотин радарите им ще ви засекат!
Зная това, Сайгон, и пилотът ми го знае, дори и да не му харесва, но въпреки всичко няма да отговоря.
Снейк Лейди, напълно ви изгубихме! Някой от вас може ли да разчете въздушния план?
Да, Сайгон, мога да разчета всеки въздушен план, да не мислиш, че ще излетя и ще оставя всичко във вашите ръце.“
— Чужденецо, ти си полудял! — извика пилотът. — Да призовавам ли на помощ духовете? Това е тежък самолет, а върховете на дърветата са високи!
— Затваряй си устата — каза Джейсън, проучвайки въздушния план. — Набери височина, това е всичко.
— Глупаво е! — запротестира пилотът. — Един повей на въздушно течение, и сме запратени в гората!
— Според прогнозата за времето не се очаква турбуленция…
— Но това се отнася за по-голяма височина! — извика пилотът. — Изобщо не разбираш рисковете!
— Десет точки за Китайските въздушни сили. Добре, направете завой на сто и шейсет градуса за две минути и половина и се изкачете до височина триста метра. Ще бъдем над вода.
— Ще попаднем в обсега на японците! Ще ни свалят веднага!
— Изкарайте бял флаг или по-добре аз ще се свържа с тях по радиото. Ще помисля. Може дори да ни ескортират до Кулон.
— Кулон! — подскочи пилотът. — Там ще ни разстрелят!
— Възможно. Но не и с мен. Вижте, като направим едно обобщение, аз трябва да стигна дотам без вас. Не мога да си позволя да ви видят заедно с мен.
— Това, което казвате, няма никакъв смисъл!
— От вас се иска да направите завоя, когато ви кажа. — Джейсън изчисли скоростта и пресметна разстоянието, което му беше необходимо. През прозореца видя как китайският бряг остана зад тях. Погледна часовника си, бяха изминали деветдесет секунди. — Направете завоя, капитане.
— И без да ми казвате щях да го направя! — извика пилотът. — Не мога да се меря с божествените камикадзе. Не летя към смъртта си.
— Не дори и в името на святото ви правителство?
— За него пък най-малко.
— Времената се менят — каза Борн. — и нещата заедно с тях.
„Снейк Лейди, Снейк Лейди! Ако ме чувате, махнете се оттам и се върнете в базата! Нямате никакъв шанс! Чувате ли ме?
Делта, какво смяташ да правиш?
Да продължа да летя, мистър. След три минути ще можем да изчезнем оттук.
За мен добре. А вашите хора и вие?
Ще се оправим.
Самоубивате се, Делта.
Така е…“
Скоростта стоеше твърдо на триста и седемдесет мили в час. Маршрутът, който Джейсън избра, минаваше през протока Формоза и продължаваше покрай Лонхай и Шанту на китайския бряг и Синшу и Феншан от страна на Тайван. Цялата дължина беше около хиляда четиристотин и трийсет мили. Това щеше да отнеме четири часа плюс-минус някакви си минути. Външните острови северно от Хонконг щяха да се покажат след не повече от половин час.
На два пъти ги викаха по радиото, веднъж от Националния гарнизон в Куемой и втория път от патрулен самолет над Раопинг. Всеки път Борн се намесваше и обясняваше, че са по дирите на тайвански кораб, който пренася стоки за континента, а във втория случай дори декларира, че като част от Силите за сигурност на Народната република претърсват бреговете, тъй като били получени сведения за плавателни съдове, пренасящи контрабандни стоки, които явно са заблудили патрулите на Раопинг. В този последен разговор той бе не само арогантен, но и използва името на високопоставен член на правителството и номера на идентификацията на мъртвия конспиратор, който лежеше под руската лимузина в птичия резерват „Джинг Шан“. Дали му повярваха, или не, нямаше голямо значение. Животът и без това беше достатъчно сложен. Да става каквото ще.
— Къде е вашата екипировка? — попита Джейсън, като се обърна към пилота.
— Аз летя с нея! — отвърна пилотът. — Както знаете, а може би не знаете, нямам карта с координатите
