С изключение на една жена. Тя забеляза камион, идващ по пътя от север. Жената се приближи, наведе се към ухото на Джейсън и го попита колко ще плати.
— Ni shuo ne — отвърна Джейсън, назовавайки определена сума.
Размахвайки ръце, жената излезе на пътя. Камионът спря. Последваха преговори с шофьора и накрая убиецът беше натоварен отзад в ремаркето, изтегнат и привързан към бамбуковите пръчки. Джейсън се покатери след него.
— Как си, майоре?
— Това цялото е пълно с шибани патици! — извика десантчикът, оглеждайки дървените кафези, откъдето се носеше ужасна воня.
Един паток в безкрайната си мъдрост избра точно този момент да пусне порция екскременти върху лицето на убиеца.
— Следваща спирка Кулон — каза Джейсън Борн и затвори очи.
30.
Телефонът иззвъня. Мари се обърна, но беше спряна от ръката на Морис Панов. Докторът прекоси хотелската стая и вдигна слушалката.
— Да? — каза тихо. Слушайки, смръщи вежди, сякаш разбра, че с израза си може да разтревожи пациентката си. Той хвърли поглед към Мари и поклати глава, като й показа, че в разговора няма нищо обезпокоително. — Добре — продължи след минута. — Ще стоим тук, докато ни се обадиш пак, но трябва да те попитам, Алекс, и прости моята прямота. Да не би някой да те е почерпил здраво? — Панов трепна и за момент отдалечи слушалката от ухото си. — Отговорът ми е, че, общо взето, съм доста опитен, за да се хвърлям в догадки от твоите недомлъвки. Ще говорим по-късно. — Панов затвори.
— Какво се е случило? — попита Мари и се надигна от стола си.
— Много повече от онова, което ми каза той, но и то беше достатъчно. — Психиатърът спря и погледна Мари. — Кетрин Стейпълс е мъртва. Била е застреляна пред сградата, в която живее, преди няколко часа…
— О, Господи! — прошепна Мари.
— Онзи едър офицер от разузнаването — продължи Панов, — дето го видяхме на гарата в Кулон, и когото ти нарече майор, а Стейпълс — Лин Уенцзу…
— Какво е станало с него?
— Тежко ранен е, в критично състояние в болницата. Оттам ми се обади Конклин, от автомат.
Мари погледна Панов в очите.
— Има връзка между смъртта на Кетрин и Лин Уенцзу, нали?
— Да. Когато Стейпълс е била убита, е станало ясно, че някой отвън е проникнал в операцията.
— Каква операция? Кой?
— Алекс каза, че ще разберем по-късно. Във всеки случай Лин е искал да се справи със случая и това едва не му е коствало живота.
— О, Господи! — извика Мари с широко отворени очи. — Операции! Глупости! Не ме интересуват тези неща! Някакви новини за Дейвид?
— Бил в Китай.
— Боже Господи, те са го убили! — извика Мари и скочи от стола.
Панов притича и я хвана за раменете. Задържа я здраво, като се опитваше да й обясни и я молеше да го погледне.
— Изслушай ме, моля те!
Бавно, почти загубила дъх, сякаш се опитваше да намери за миг някакво прояснение в объркването си, Мари се обърна към него.
— Какво? — прошепна тя.
— Той самият се радвал, че Дейвид е там, защото по този начин имал по-голям шанс да оцелее, така каза.
— И ти му вярваш? — извика Мари със сълзи в очите.
— Може би — каза Панов и кимна — искаше да каже, че тук, в Хонконг, Дейвид би могъл да бъде застрелян и намушкан посред бял ден. Тълпата, поясни той, е едновременно враг и приятел.
— Какво, по дяволите, се опитваш да ми втълпиш?
— Това, което ми каза Алекс. Смята, че те са го накарали да бъде някой, когото той е искал да забрави. Според него никога не е имало друг като Делта. Дейвид Уеб беше Делта, Мари, независимо от всичко, което искаше да забрави. Джейсън Борн е продължение на болката, която трябваше сам да си причини, но с блестящите си качества той е известен като Делта… В някои отношения познавам съпруга ти така добре като теб.
— В тези отношения сигурно дори по-добре. Има толкова неща, за които той не иска да говори. Много е изплашен или твърде засрамен… Господи, Мо! Дали ще се върне пак при мен?
— Алекс смята, че Делта ще се върне.
Мари се отдръпна от психиатъра и се взря в него; насълзените й очи бяха неподвижни.
— Какво ще кажеш ти? Ще се върне ли Дейвид?
— Не мога да отговоря. Бих искал, но не мога.
— Разбирам. — Мари отиде до прозореца и погледна тълпите по ярко осветените улици. — Ти попита Алекс дали не е пил. Защо, Мо?
— В момента, когато казах тези думи, съжалих.
— Защото си го обидил? — извърна се Мари.
— Не. Защото знаех, че ще го чуеш и ще поискаш обяснение. Аз ти го дължа.
— Е?
— Това беше последното нещо, което ми каза — всъщност две неща. Каза, че грешиш относно Стейпълс…
— Греша? Аз бях там. Видях. Чух лъжите й.
— Опитвала се е да те предпази, без да те хвърля в паника.
— Поредната лъжа! Кое беше другото, което ти каза.
— Каза, че колкото и налудничави да изглеждат нещата, всъщност не са точно такива.
— Господи! Те са го привлекли на своя страна.
— Не съвсем. Той няма да разкрие къде си — къде сме ние. Каза, че трябва да се приготвим да тръгнем веднага, след като пак се обади. Не можел да рискува да се върне тук. Страхува се, че ще го проследят.
— И така, ние бягаме отново, не можем да направим нищо, освен пак да се крием. И изведнъж бронята ни е пробита. Нашият сакат свети Георги, който убиваше драконите, сега иска да лъже заедно с тях.
— Не е честно, Мари. Не това ми каза той.
— Глупости, докторе. Става дума за моя съпруг! Използват го, ще го убият, без да ни кажат защо! Или той може — просто би могъл да оцелее, понеже е страшно добър в това, което прави, във всичко, което истински презираше — а после? Какво ще остане от човека и неговия ум, неговата психика? Ти си експерт, докторе. Какво ще стане, ако всичките му спомени се върнат? Или е по-добре да се върнат, иначе изобщо няма да оцелее!
— Казах ти, не мога да отговоря.
— О, страхотен си, Мо! Всичко, което имаш, е висока професионална квалификация без никакви отговори! Ти криеш. Би трябвало да станеш икономист! Пропуснал си момента обаче!
— Пропуснал съм много неща, включително и самолета за Хонконг.
Мари остана като ударена. Заплака пак и се завтече към Панов, за да го прегърне.
— О, Господи, Мо, съжалявам!
— Аз съм този, който трябва да ти се извини — каза психиатърът. Той отметна главата й назад и нежно погали сивата коса, тук-там изпъстрена с бели нишки. — Боже, не понасям тази перука.
— Не е перука, докторе.
Телефонът звънна отново. Мари изстена, Панов затаи дъх. Бавно обърна глава към омразния звън.
