— Как може да се открие този Борн?
— Кълна се, не знам! Защо питате?
— Как? — изръмжа отново Джейсън, като опря чело в това на китаеца и заби дулото на пистолета в корема му. — Ако ти и хората ти не искате да си имате работа с него, значи знаете как да го избягвате. С други думи, известно ви е къде се намира. Хайде, казвай!
— Господи Исусе!
— Не те питам за Исус, а за Борн.
— В Макао! Говори се, че работел в околностите на Макао. Само това знам, кълна се!
В паниката си китаецът вече открито се оглеждаше наляво и надясно.
— Ако търсиш хората си, не се притеснявай, ще ти кажа къде са — рече Джейсън. — Единият лежи припаднал на задната палуба, а за другия се надявам, че умее да плува.
— Но тези хора са… Кой сте вие?
— Мисля, че сам знаеш — отвърна му Борн. — Иди на задната палуба и остани там. Ако направиш една стъпка, преди да стигнем до пристанището, тя ще се окаже последна.
— О, Господи, вие сте…
— Съветвам те да спреш дотук.
Второто име бе съпроводено с необичаен адрес, ресторант в Козуей Бей, специализиран за класическа френска кухня. Според лаконичните бележки на Яо Минг човекът, който се представяше като управител, бе всъщност собственик, а келнерите боравеха с автоматите не по-зле, отколкото с подносите.
В хотела Джейсън отми мръсотията на Уолд Сити и потискащата влага от увеселителното корабче, избръсна наболата си брада и се облече за късна френска вечеря.
„Ще го открия, Мари! Кълна се в Бога, ще го открия!“ Дейвид Уеб даваше обещанието, но този, който го изкрещя гневно, бе Джейсън Борн.
Ресторантът по нищо не се различаваше от изисканите заведения в стил рококо в самото сърце на Париж. Дискретни аплици по стените, свещи върху масите със снежнобели ленени покривки, най-фини сребърни прибори и скъп кристал.
— За съжаление няма свободни маси тази вечер, мосю — посрещна го метр д’отелът. Той бе единственият истински французин тук.
— Казаха ми да питам за Жианг Ю — отвърна Борн и показа банкнота от сто американски долара. — Мислите ли, че той би уредил нещо, ако това стигне до него?
— Ще го уредя аз, мосю . — Метр д’отелът сръчно пое ръката на Джейсън и прибра банкнотата. — Жианг Ю е много почитан тук, но гостите подбирам аз. Вие имате вид на приятен и изискан човек. Насам, мосю.
Вечерята така и не се състоя; събитията се развиха твърде бързо. Минути след като сервираха питието на Борн, до масата му се появи строен китаец в черен костюм.
— Питали сте за мен — рече управителят, изпитателно вгледан в лицето на Джейсън. — С какво мога да ви бъда полезен?
— Най-напред с това да седнете.
— Не е прието да се сяда при гостите, сър.
— Няма нищо нередно, след като собственикът сте вие. Седнете, моля.
— Това да не е някаква досадна проверка от данъчната служба? Ако е тъй, надявам се да харесате вечерята, за която ще си платите. Сметките ми са чисти и точни.
— Изглежда, не сте ме слушали внимателно, щом сте ме взели за британец, и ако с това „досадна“ искате да кажете, че половин милион долара ви отегчават, вървете си, а аз ще похапна с удоволствие.
— Кой ви изпраща? — тихо попита китаецът и седна на масата.
— Нека аз първо ви задам въпрос — рече Джейсън. — Харесвате ли нашите американски филми и по- точно уестърните?
— Разбира се, американските филми са чудесни, а особено много се възхищавам на старите ви уестърни. Възмездието е представено тъй поетично, насилието е морално оправдано.
— Чудесно, защото сега сте участник в точно такъв уестърн.
— Не ви разбирам.
— Под масата държа първокласно оръжие. Насочено е между краката ви. — За част от секундата Джейсън повдигна покривката, показа дулото на пистолета и в миг отново го скри. — Снабден е със заглушител, който уподобява шума от изстрела на изгърмяла тапа шампанско. Само дето пораженията са по-сериозни.
— Вие работите за Специалния отдел — промълви китаецът, вкаменен от ужас.
— Работя единствено за себе си.
— Значи не става въпрос за никакви половин милион долара.
— Вие сам можете да определите колко струва животът ви.
— Но защо аз?
— Защото сте на мушка — искрено му отвърна Джейсън.
— Ще ме екзекутирате? — прошепна китаецът с изкривено лице.
— От вас зависи.
— Трябва да ви платя, за да не ме убиете ли?
— В известен смисъл, да.
— Не нося половин милион долара в джоба си! В цялото заведение няма толкова пари.
— Тогава вместо с пари ще платите с информация.
— Каква информация мога да имам аз? — възкликна китаецът, чийто ужас бе прераснал в паника. — Защо идвате при мен?
— Защото сте били в контакт с човека, когото търся. С наемния убиец, който нарича себе си Джейсън Борн.
— Такова нещо не е имало!
Ръцете на китаеца затрепераха, вените на шията му пулсираха, а очите му за пръв път се отклониха от лицето на Джейсън. Човекът лъжеше.
— Ти си лъжец! — тихо изрече Борн и се наведе напред. — Направили сте връзката в Макао.
— За Макао е вярно, да! Но връзка не е имало. Кълна се в гробовете на прадедите си!
— Много си близо до момента, в който ще загубиш и стомаха, и живота си. Изпратен си бил в Макао, за да се срещнеш с него.
— Така е, бях изпратен, но не се срещнахме.
— Докажи го. Как трябваше да се осъществи контактът?
— Чрез Французина. Трябваше да застана на най-горното стъпало на изгорената базилика „Свети Павел“. Наредено бе да вържа на врата си червена кърпа и щом до мен се приближи човек, Французина, и спомене за красотата на руините, щях да му отвърна със следните думи: „Каин значи Делта.“ Ако той отвърнеше: „А Карлос значи Каин“, трябваше да го приема като връзката с Джейсън Борн. Ала кълна ви се, той изобщо не…
Борн престана да чува протестите на китаеца насреща си. В главата му избухваха накъсани експлозии; съзнанието му бе запратено назад в миналото. Ослепителна бяла светлина изпълни очите му; оглушителните звуци бяха непоносими. „Каин значи Делта, Карлос значи Каин… Каин значи Делта… Делта Едно е Каин! «Медуза» изплува; змията захвърля старата си кожа. Каин е в Париж и Карлос ще е негов!“ Това бяха паролите, предизвикателствата, хвърлени срещу Чакала. „Аз съм Каин, по-силен съм и съм тук! Ела да ме откриеш, Чакал! Предизвиквам те да намериш Каин, защото той убива по-добре от теб. И гледай да ме намериш, преди аз да съм те намерил, Карлос. Ти не можеш да се мериш с Каин!“
Господи Боже! Кой би могъл да знае тези думи, и то тук, на другия край на света? Та те бяха заключени в най-тайните архиви на секретните операции! Те бяха в пряка връзка с „Медуза“!
Борн едва не натисна спусъка на скрития пистолет — тъй силен бе шокът от неочакваното разкритие. Отдръпна показалеца си; за малко щеше да убие човек, разкрил му извънредно важни сведения. Но как бе възможно? Откъде този нов „Джейсън Борн“ е узнал такива неща?
Трябваше да дойде на себе си. Съзнаваше, че мълчанието му издава колко е объркан. Китаецът бе
