приковал очите си в него, а дясната му ръка пъплеше към облегалката на сепарето.
— Не посягай, че ще се разхвърчиш на парчета.
Мъжът бързо сложи ръката си на масата.
— Казах ви самата истина — настоя той. — Французина изобщо не дойде. Иначе бих ви казал всичко, нали трябва да се защитя.
— Кой те изпрати да направиш връзката? Кой ти даде паролата?
— Не знам, повярвайте ми. Всичко се урежда по телефона чрез втори и трети лица, посветени само в своята част от информацията. Доказателство за сериозността на сделката е пристигането на сумите, които ми плащат.
— Как пристигат те? Все някой ти ги предава?
— Този някой също е никой, обикновен наемник. Непознат гост от шумна компания пита за управителя. Аз приемам похвалите му и по време на краткия разговор той ми предава плик. Получавам десет хиляди американски долара за среща с Французина.
— И после? Как влизаш във връзка с него?
— Заминавам в Макао, в казиното „Кам Пек“ в централната част на града. Там ходят главно китайци. Отивам до пета маса и оставям телефонен номер на хотел в Макао — никога частен телефон — и име, все едно какво, само не собственото.
— И той ти се обажда на този номер?
— Може да се обади или не. Оставам в Макао двайсет и четири часа. Ако през това време Французина не се е обадил, значи не му е до мен.
— Това ли са правилата?
— Да. Два пъти напразно чаках обаждане и в единствения случай, когато позвъни, той не дойде на срещата.
— Крупието на пета маса ли е връзката? — попита Борн.
— Крупиетата постоянно се сменят. Трябва да е някой от играещите. Не допускам, че той ходи лично в казиното. Вероятно наема някоя проститутка от улицата. Човекът действа много предпазливо и професионално. Аз също съм само куриер, господине. Доста скъпо платен, но все пак куриер.
— За келнерите тук обаче не може да се каже същото.
— Не са много наблюдателни, щом допуснаха да изпадна в тази ситуация.
— Въпреки всичко ще ме изпратиш до вратата.
И ето сега беше ред на третото име, третия човек в проливния дъжд при Рипълс Бей.
Той бе отговорил на паролата „Слушам, господине. Каин значи Делта, а Карлос значи Каин.“
— Трябваше да се срещнем в Макао! — викна човекът по телефона. — Защо не дойдохте?
— Зает бях — отвърна Джейсън.
— Може би вече е късно. Моят клиент разполага с много малко време и е доста осведомен. Научил е, че вашият човек заминава. Разтревожен е. Вие му обещахте, Французино!
— Къде според него заминава моят човек?
— По друга задача, естествено. Знае и подробностите.
— Той греши. Човекът е налице, стига да бъде платена цената.
— Обадете ми се след няколко минути. Ще разговарям с моя клиент, за да разбера дали все още проявява интерес.
Борн позвъни след пет минути. Потвърждение имаше и си определиха среща на Рипълс Бей. След час. При статуята на Бога на войната на плажа вляво от кея. Връзката му трябваше да носи черна носна кърпичка на врата. Паролата оставаше същата.
Джейсън погледна часовника си: изтекли бяха дванайсет минути след уречения час. Връзката закъсняваше, а дъждът не представляваше проблем. Напротив, беше преимущество, тъй като даваше нужното прикритие. Борн подробно бе проучил мястото на срещата и до този момент не откриваше нищо нередно, никакви опасения за клопка.
Най-сетне мъжът се появи, затичан през дъжда със свити рамене, сякаш тази поза можеше да го предпази от пороя. Приближи се бързо по пътеката към Бога на войната и щом стигна до статуята, се огледа във всички посоки. По лицето му, доколкото Джейсън го виждаше, се четеше гняв, че не вижда никого наоколо.
— Французино, Французино!
Борн претича през храсталака към статуята, а очите му продължаваха да шарят за най-малкия тревожен сигнал. Щом стигна до каменните стъпала, надникна към горната алея пред хотела. Видя онова, което от все сърце се надяваше да не види: от „Колониъл“ бе излязъл мъж с шапка и шлифер и крачеше бързо в неговата посока. Внезапно спря, извади нещо от джоба си и се извърна. Проблесна пламъче, миг по-късно се появи друго на един от прозорците на претъпканото фоайе. Сигнали. Джейсън се извърна и пак през храсталака отиде до статуята.
— Французино, къде си?
— Тук, насам!
— Защо не се обади? Къде си?
— В храстите право пред теб. Побързай.
Човекът приближи към храстите. Джейсън скочи, сграбчи го и бързо го дръпна навътре в мокрия храсталак, като едновременно запуши и устата му.
— Ако искаш да живееш, нито звук!
Щом се отдалечиха на десет метра навътре, Джейсън блъсна мъжа към едно дърво.
— Кой е с теб? — с дрезгав глас попита той и свали ръка от устата му.
— Няма никой.
— Не ме лъжи! — Борн извади пистолета и го опря в гърлото на китаеца. Очите на жълтия се разшириха и той задиша шумно. — Нямам време за клопки — додаде Джейсън. — Нямам време!
— Казвам ви, че с мен няма никой. Ако не държах на думата си, нямаше да мога да си изкарвам прехраната с тая професия.
Борн се взря остро в човека и като затъкна пистолета в колана си, хвана го за ръката и го бутна напред вдясно.
— Тихо сега. Ела с мен.
След минута се бяха отдалечили на двайсетина метра от каменния идол. Пороят поглъщаше всички шумове, които биха могли да се доловят при сухо време. Внезапно Борн сграбчи рамото на китаеца и го спря. Пред тях се виждаше приведеният тъмен силует на човека, който ги следеше. Насочил бе пред себе си пистолет. За кратко време попадна в светлината на прожектора, къпеща статуята, и после изчезна в мрака. Борн погледна към спътника си.
Онзи стоеше онемял. Не можеше да откъсне очи от светлото петно, където въоръженият мъж се бе мярнал за секунда.
— Екзекутор — промълви той едва чуто.
— Кажи какво ми донесе.
— Всичко — отвърна китаецът, все още под действие на шока. — Предплатата, инструкциите, всичко.
— Клиентът не праща пари, ако ще убива наемника.
— Зная — кимна китаецът и затвори очи. — Искат да убият мен. В хотела има друг. Видях ги как си сигнализират с фенерчета. Затова не можах да ти се обадя отначало.
Китаецът погледна Джейсън право в очите. В изражението му нямаше и следа от самосъжаление.
— Това са рисковете на професията — изрече простичко той. — Както казват моите глупави сънародници, ще срещна предците си. И се надявам те да не са толкова глупави. — После бръкна във вътрешния си джоб и извади един плик. — Всичко е тук.
— Ти провери ли?
— Само парите. Точно са. Не бих тръгнал на среща с Французина, без да съм сигурен, че условията му са изпълнени. Но ти не си Французина.
— Спокойно — каза му Джейсън — Много ти се събра за една вечер.
— Кой си ти?
