— Напротив, скъпа, ти нямаше да можеш да го измислиш. Съвсем права си. Цялата проклета история е пълна с нелогична логика.
— Не съм казала това.
— Нямаше нужда да го казваш, то си личи.
— Има човек, който убива и който твърди, че е Джейсън Борн — ролята, която Дейвид игра три години.
— Убиецът си е убиец, без името, което използва, да има някакво значение. Независимо дали е Чингис хан или Джак Изкормвача, ако искаш Карлос Чакала или дори атентаторът Джейсън Борн. Капаните за тези хора се поставят със съгласието на всички ловци.
— Не те разбирам, Кетрин.
— Тогава слушай, скъпа моя. Помниш ли, когато дойдох при теб за опреснителния курс, отнасящ се до Общия пазар и търговията с Изтока?
— Да. Всеки приготви вечеря. Твоята беше по-добра.
— Така беше. Но това, за което наистина бях там, беше да убедя познатите ми от Източния блок, че мога да използвам променливия курс на валутата, така че покупки, направени от нас, да им носят несравнимо по-голяма печалба. Направих го. Москва беше бясна.
— По дяволите, Кетрин, каква връзка с мен има всичко това?
Стейпълс я погледна, като отново в нежното й държание се долавяше някаква твърдост.
— Нека бъда по-ясна. Ако си мислила за това изобщо, сигурно си предположила, че съм дошла в Отава, за да се сдобия с по-солидни познания за европейската икономика. От една страна, беше вярно, но не беше истинската причина. Всъщност бях там, за да се науча да използвам променливия курс на различните валути и да предлагам договори, носещи възможно най-голямо преимущество на нашите потенциални клиенти. Когато немската марка скочеше, продавахме я за франкове, гулдени или каквото и да е. Това беше вписано в самите договори.
— Това едва ли е било самоцелно.
— Не търсехме печалба, а отваряхме пазари, които бяха затворени за нас. Печалбите щяха да дойдат по-късно. Ти беше много ясна, когато излагаше теорията за промените в курса. Проповядваше техните злини, а аз трябваше да се науча да бъда нещо като дявол — в служба на доброто наистина.
— Е да, прие моите съвети, за да ги използваш за цел, която ми беше неизвестна.
— Очевидно трябваше да скрия намеренията си.
— Но какво общо има всичко това с нещата, които ти казах?
— Замириса ми на развалено, а нюхът ми е доста остър. Така както аз имах скрит мотив, за да дойда при теб в Отава, който и да е застанал насреща ти сега, той има по-дълбока причина от залавянето на човека, представящ се за твой съпруг.
— Защо мислиш така?
— Съпругът ти пръв го е разбрал. Това е преди всичко работа за полицията и е съвсем нормално да бъде така. Дори работа за международната полиция, за будещата дълбоко уважение разузнавателна мрежа на Интерпол. Те са много по-квалифицирани в тези неща, отколкото Външното министерство, посолствата, ЦРУ или МИ-6. Разузнавателните клонове в чужбина не се занимават с криминални престъпници, не могат да си позволят да тичат след обикновени убийци. Боже мой, повечето от тия задници биха унищожили всички прикрития, които са успели да си създадат, ако се намесеха в полицейската работа.
— Макалистър говореше обратното. Твърдеше, че най-добрите кадри от щатското и британското разузнаване работят по въпроса. Каза, че причината за всичко е опасността убиецът, който се представя за Дейвид, да убие по една високопоставена политическа личност от всяка страна и да създаде предпоставки за война в престъпния свят, с което статутът на Хонконг ще бъде поставен в опасност. Пекин ще вземе бързи мерки и ще завладее територията, като използва за претекст договора за 97-а. „Източният човек не прощава на непослушното дете“ — това бяха думите му.
— Неприемливо и невероятно! — отвърна Кетрин Стейпълс. — Или вашият заместник-секретар е лъжец, или има коефициента на интелигентност на папрат! Той ти е изредил всички причини защо нашите разузнавателни служби трябва да стоят настрана и да не си цапат ръцете! Дори намек за тайни действия би бил фатален. Това ще разсърди веднага дивите момчета от Централния комитет. Не вярвам и дума от това, което ти е казал той. Лондон никога няма да го позволи, още по-малко пък ще спомене името на някой от специалните отдели.
— Кетрин, лъжеш се. Не чу какво ти казах. Човекът, който отлетял за Вашингтон заради досието на „Тредстоун“, е бил англичанин, и то от МИ-6. И е бил убит заради това досие.
— Чух те много добре. Но не вярвам. Освен всичко друго Външното министерство ще настоява цялата тази каша да остане единствено за полицията. Няма да пуснат човек от военното разузнаване в един и същи ресторант с детектив трети разряд дори на улица „Фуд“. Повярвай ми, скъпа, зная какво говоря. Това са много деликатни времена, в които не може да се шикалкави. Особено що се отнася до една официална разузнавателна организация. Тя не може да си губи времето със залавянето на убиец. Не, причината, поради която си била принудена да дойдеш тук и за която те е последвал съпругът ти, е съвсем друга.
— Каква е тя, за Бога! — възкликна Мари, като скочи от стола си.
— Може би в играта има и друг.
— Кой?
— Това не мога да кажа.
Последва тишина. Всяка от двете жени обмисляше думите, които беше казала другата.
— Кетрин — рече Мари след малко. — Приемам логиката на всичко, което каза, но ти спомена също, че всичко изобилства от нелогични моменти. Предположи, че хората, които ме задържаха, не са убийци или престъпници, а бюрократи, изпълняващи заповеди, които не разбират, работата им за правителството е изписана на челата им, тя личи в уклончивите им обяснения и дори в тяхната загриженост за мен. Зная, че смяташ Макалистър за лъжец или глупак, но предположи все пак, че той е именно лъжец, а не глупак. Ако приемем нещата в този им вид, а аз смятам, че е точно така, тогава вече става дума за две правителства, действащи по взаимно съгласие. И какво следва от това?
— Тогава още в самото начало в плана е залегнало някакво зло — каза тихо старши служител Кетрин Стейпълс.
— И то е надвиснало над моя съпруг?
— Ако ти се окажеш права, да.
— Възможно е, нали?
— Дори не искам да помислям за това.
15.
Седемдесет километра на югозапад от Хонконг, отвъд островите в Южнокитайско море, се намира полуостров Макао — португалска колония, но само на думи. Корените й се намират в Португалия, но притегателната сила, която има това място днес със състезанията за Голямата награда, с яхтите и казината, се базира на лукса и високия стандарт, търсен от богатите европейци. Но грешка не трябва да има. Територията е китайска. Управлява се от Пекин.
Никога! Само не Макао! Заповедта ще бъде мигновена, а изпълнението още по-бързо! Жена ви ще умре!
Но убиецът беше в Макао и Хамелеона трябваше да влезе в тази джунгла.
Разглеждайки лицата и взирайки се по тъмните ъгли на малката претъпкана чакалня, Борн се придвижи с тълпата навън към кея на кораба на въздушна възглавница, потеглящ за Макао. Пътуването щеше да отнеме около час. Пътниците можеха да бъдат разделени на три отделни категории: прибиращи се у дома жители на португалската колония — в по-голямата си част китайци, които прекарваха времето си в мълчание; професионални комарджии с всякакъв цвят на кожата, които разговаряха и непрестанно се оглеждаха наоколо, за да преценят съперниците си; и среднощни гуляйджии — необуздани, шумни туристи, всички те бели, а много от тях пияни, със странни шапки и пъстри летни ризи.
Беше тръгнал от Шенцзен, после взе влака от Ло Уо за Кулон. Мисълта му течеше бавно и се чувстваше емоционално изразходван от изморителното пътуване. Убиецът самозванец беше толкова близо!
