намери, преди да извърши убийството, преди да създаде хаос! Но къде е, дяволите да го вземат? Борн мина през въжетата и се приближи напред, за да намери място, откъдето да наблюдава церемонията по-добре. Един пазач възрази на намеренията му; Джейсън показа разрешителното си и остана на място, като следеше телевизионните екипи, лицата на хората, очите им, апаратурата им. Ако убиецът беше някъде там, кой точно беше той?
— Много приятно ни е да отбележим, че е постигнат по-нататъшен прогрес по отношение на споразуменията. Ние от Обединеното кралство…
— Ние от Китайската народна република — единственият истински Китай на тази земя — изразяваме своето желание да основем тясна дружба с онези, които желаят да…
Речите бяха прекъсвани от изказваната подкрепа на всеки от водачите към мнението на другия, но заедно с това се даваше да се разбере, че ще има още много преговори. Под привидната любезност и дежурните усмивки се усещаше напрежение. Джейсън не откри абсолютно нищо, за което да се залови, така че изтри капките дъжд от лицето си, кимна на пазача, провря се под въжетата и тръгна назад към мястото, откъдето беше дошъл.
Изведнъж вниманието на Борн беше привлечено от светлини на фарове, които завиха от страничен път и тръгнаха по пистата към спрелия самолет. Тогава, сякаш по даден знак, избухнаха аплодисменти. Кратката церемония беше приключила. Пристигаха лимузините, всяка от които се съпровождаше от ескорт от мотоциклетисти.
Моментът настъпи. Ако нещо трябваше да се случи, то трябваше да се случи сега. Ако трябваше да се постави някакъв инструмент на смъртта и зарядът му да експлодира след една минута или по-малко, той трябваше да се постави сега! На няколко стъпки от лявата си страна той забеляза полицай, чиито очи се движеха със същата бързина като неговите. Джейсън се наклони към него и заговори на китайски, като държеше в ръка разрешителното си.
— Аз съм човекът от Израел! — изкрещя той, за да бъде чут сред шума от ръкопляскането.
— Да, знам за вас! — извика полицаят. — Казаха ми. Благодарни сме затова, че сте тук!
— Имате ли някакво фенерче?
— Да, разбира се! Искате ли го?
— Много.
— Заповядайте.
— Ще дойдете ли с мен, за да ме представяте на пазачите. Нямам време да се легитимирам.
— Разбира се — китаецът го последва и застана срещу пазача, който преди малко беше спрял Джейсън. — Пуснете го да мине! Той е един от нас и е специално обучаван за тези неща!
— Евреина антитерорист?
— Това е той.
— Казаха ни за него. Благодаря ви, сър… Но, разбира се, той едва ли може да ме разбере.
— Колкото и странно да е, той ви разбира. Говори местен жаргон.
— На улица „Фуд“ в ресторант „Козур“ може да опитате от нашите рецепти…
Борн се намираше вече между редицата от лимузини и въжената преграда. Вървеше покрай въжето, движейки фенерчето по черния асфалт и давайки заповеди на английски и китайски с тона на напълно разумен човек, който търси някакъв загубен предмет. Той се приближи до лимузината на двамата лидери; флаговете на Великобритания и Китайската народна република бяха разположени съответно от дясната и лявата страна в предната част. Това показваше, че Англия е домакин, а Китай гост. Джейсън концентрира вниманието си върху земята под колата; високопоставените пътници всеки момент щяха да се качат в огромната лимузина заедно с най-доверените си съветници сред продължителни аплодисменти.
Нещо се случи, но Борн не беше сигурен какво е то? Лявото му рамо докосна друго рамо и допирът сякаш произведе електричество. Човекът, когото Джейсън закачи, първо се наклони напред, а после така рязко се изпъна назад, че Борн почти загуби равновесие. Той се обърна и погледна човека, възседнал мотоциклета от полицейския ескорт, след което вдигна фенерчето си, за да погледне през елипсовидния отвор на каската му, закрит от тъмна пластмаса.
От небето се спуснаха огнени мълнии и обгърнаха главата му; очите му бяха приковани в това, което видя, сякаш се опитваха да свикнат с невероятното. Той гледаше към себе си! Чертите на лицето, скрито зад тъмния предпазител, бяха неговите! Това беше десантчикът! Имитаторът! Убиецът!
Очите, които отвърнаха на погледа му, също издаваха паника, но бяха по-бързи от тези на Уеб. Дълга, силна ръка се протегна и нанесе светкавичен удар в сънната артерия на Джейсън, замъглявайки цялото му съзнание. Борн падна назад, без да има възможността да извика, конвулсивно стиснал шията си, докато убиецът скочи от мотоциклета и се провря под въжето.
Хванете го! Настигнете го!… Мари! Думите ги нямаше, единствено истеричните мисли крещяха в ума му. Овладя се, прескочи въжето и се втурна в тълпата, като следваше пътеката от паднали тела, пометени от убиеца в стремежа му да избяга.
— Спрете… го! — Само последната дума успя да напусне гърлото му под формата на дрезгав шепот. — Пуснете ме да мина! — Две от думите бяха произнесени ясно, но никой не слушаше. Отнякъде долитаха звуците на оркестър, свирещ в дъжда.
Пътеката беше затворена! Наоколо имаше само неподвижно стоящи хора. Намери го! Настигни го! Мари! Изчезнал е!
— Пуснете ме да мина! — извика той отчетливо, но без да го чуе никой. Напрегна всичките си сили, за да стигне до края на тълпата, но когато излезе от нея, се изправи пред друга тълпа, която гледаше през стъклените врати на терминала.
Нищо! Никой! Убиецът беше изчезнал.
Убиец ли? По дяволите, убийството!
Лимузината с флаговете на двете правителства! Мишената беше тя! Някъде вътре в колата или под нея се намираше бомба със закъснител, който щеше да я издуха във въздуха и да убие лидерите на двете делегации. Резултатът — напълно съобразен със сценария… хаос. Нашествие!
Борн се обърна в неистово търсене на някой от охраната. На двайсет стъпки от другата страна на въжето видя човек от кулонската полиция, застанал мирно при свиренето на британския химн. На колана му беше закачена радиостанция. Ето една възможност! Лимузините бяха потеглили към изхода на летището.
Джейсън се затича към ниския изпънат полицай.
— Xun su! — изрева той.
— Shemma? — отговори му стреснатият човек, като инстинктивно посегна към пистолета си.
— Спрете ги! Колите, лимузините! Онази, която е най-отпред!
— За какво говорите? Кой сте вие?
— Израел! — извика Борн. — Бързо!
— Вие сте човекът от Израел? Чух за вас…
— Слушайте ме! Свържете се по радиото и им кажете да спрат! Веднага да напуснат колата! Ще гръмне! Направете го веднага!
Полицаят погледна Джейсън в очите, кимна и измъкна радиото от колана си.
— Това е тревога! Изчистете канала и незабавно ме свържете с „Червена звезда-1“!
— И другите коли също! — намеси се Борн. — Наредете им да се разпръснат!
— Промяна! — изкрещя полицаят. — Тревога до всички коли! — С глас напрегнат, но контролиран, китаецът говореше ясно, като подчертаваше всяка дума. — Това е Пето подразделение и имаме спешен случай. До мен е човекът от Израел и аз предавам инструкциите му. Указанията трябва да се изпълнят незабавно. „Червена звезда-1“ да спре и всички пътници да излязат от колата, като потърсят някакво прикритие. Всички останали коли да завият вляво към центъра на пистата, надалеч от „Червена звезда-1“. Изпълнявай незабавно!
Изненаданата тълпа наблюдаваше как петте коли се отклониха от пътя. Първата лимузина закова на място, вратите й се отвориха и наизскочилите хора се разбягаха във всички посоки.
Осем секунди по-късно последва експлозия. Лимузината с името „Червена звезда-1“ се превърна в летящи късове пламтящ метал и пръснато стъкло.
