унищожават отвътре.
— Елена…
— Не вярвайте на медиите… Аз съм прочел една-две книги по въпроса. Но повярвайте на нашите хора, мисис Стейпълс. Ние се нуждаем от вас. Ще се обадя на вашия министър-председател, ако това би помогнало, но моето лично мнение е да не го правя. Той ще се почувства задължен да обсъди проблема с други.
— Не, господин президент. Сдържаността преди всичко. Започвам да разбирам посланик Хавиланд.
— Явно в тази област сте по-добра от мен. Аз невинаги го разбирам.
— Може би така е по-добре, сър.
В 3,58 минути имаше спешно обаждане от изключително важно естество, но то не беше нито за посланика, нито за заместник-секретаря Макалистър. Обаждането беше за майор Лин Уенцзу и то стана причината за ужасяващо бдение, което продължи с часове. И без това оскъдната информация беше толкова страховита, че прикова вниманието на всички върху настъпващата криза. Кетрин Стейпълс се обади в консулството и уведоми канадския представител, че не се чувства добре и няма да посети стратегическата конференция, насрочена за същия следобед. В строго охраняваната къща й оказваха подобаващо гостоприемство. Посланик Хавиланд искаше тя да се увери сама, че целият Далечен изток стои пред прага на политическа катастрофа. Как една твърде възможна грешка от страна на Шенг или на убиеца, който действаше за него, неизбежно би довела до светкавично настъпление на китайската армия към Хонконг, като войските щяха да нахлуят в колонията след броени часове и не само биха парализирали световния търговски обмен, но заедно с това биха причинили неизмерими човешки страдания — размирици, грабежи, убийства, дебнещи отряди на смъртта от всяка посока, даващи изблик на омразата си, наслоявана с години. Расистки и терористки групировки биха скочили една срещу друга и кръвта по улиците щеше да потече като река. От този твърде вероятен конфликт много нации щяха да се почувстват засегнати, което би станало предпоставка за световна война. Той й обясни всичко това, докато Лин, застанал на телефона, разпределяше хората си по места, съгласувайки действията им с тези на полицията и на органите за сигурност на самото летище.
Всичко започна с телефонния разговор, по време на който майорът от МИ-6 покри слушалката с длан и обяви на останалите:
— Тази вечер на летище Кай Так. Китайско-британските делегации за преговорите. Подготвен е атентат срещу генерал-губернатора. Предполагат, че е Джейсън Борн.
— Не вярвам! — извика Макалистър и скочи от канапето. — Много е прибързано. Шенг не е готов. Ако беше готов, щяхме да получим някакъв намек за това. Напълно погрешно е!
— Погрешни изчисления? — попита хладно посланикът.
— Възможно е. Или пък нещо друго. Стратегия, която не сме обмислили.
— На работа, майоре — каза Хавиланд.
След като даде последни заповеди на подчинените си, самият Лин получи последни нареждания от Хавиланд, преди да потегли към летището.
— Стойте далеч от мястото на действие, майоре — каза посланикът. — Това е много важно условие.
— Невъзможно е — отговори Лин. — Моите уважения, сър, но трябва да бъда заедно с хората си. Очите ми са опитни.
— С цялото си уважение — продължи Хавиланд — трябва да ви кажа, че най-безопасният начин е да стоите по-близо до изходите на летището.
— Защо, господин посланик?
— При вашата прозорливост се учудвам, че питате.
— Трябва да попитам! Не разбирам.
— Тогава, майоре, може би грешката е моя. Мислех, че съм изяснил причината, заради която прибягнахме до такива крайни средства, за да накараме нашия Джейсън Борн да дойде тук. Приемете факта, че той е необикновен, досието му го показва. Ушите му не само са прилепени към земята, но разпознават трептенията на вятъра в четирите посоки. Трябва да предположим, че ако медицинската прогноза е вярна и за в бъдеще той възвръща постепенно паметта си, в тази част на света той има познанства в кътчета, за които ние не знаем нищо. Предположете, просто предположете, майоре, че някой от неговите познати го информира, че на летище Кай Так е обявена тревога и са събрани силите за сигурност с цел да опазят генерал-губернатора. Какво мислите, че ще направи той?
— Ще бъде там — отговори неохотно Лин Уенцзу. — Някъде.
— И ако предположим, че нашият Борн ви види? Простете ми, но е трудно човек да ви пропусне. Дисциплината на неговия логичен ум ще го накара абсолютно точно да разбере кой сте вие. Трябва ли да продължавам?
— Не мисля — каза майорът.
— И така логическата връзка е направена — каза Хавиланд, като застъпи без пауза думите на Лин. — Няма никакъв тайпан с убита съпруга в Макао. Вместо това вижда силно уважавания старши офицер от британското разузнаване в ролята на мним тайпан. Усеща лъжата веднага, лъжа, която повтаря като ехо предишна измама. Ще разбере, че е бил манипулиран от правителството за втори път, и то по най-грубия възможен начин — отвличането на жена му. Умът е деликатен инструмент, майоре, а неговият е по- деликатен, отколкото на повечето хора. Не може да поема стрес в големи количества. Не искам и да мисля какво би направил той и какво ще бъдем принудени да предприемем ние.
— Това винаги си остава най-слабият пункт на сценария и все пак продължава да е негово ядро — каза Лин.
— Изобретателен похват — прекъсна го Макалистър, очевидно цитирайки. — Няколко прояви на отмъщение се възприемат обикновено като око за око. Това са твои думи, Лин.
— Ако е така, не е трябвало да избирате мен за ролята на вашия тайпан! В Хонконг настъпва страшна криза, а вие парализирате моите действия!
— Същата криза засяга всички ни — отвърна му меко Хавиланд. — Само че сега знаем предварително. Кой друг трябваше да изберем, ако не многократно доказалия опитността си шеф на Специалния отдел? Влезте в диспечерската кула на летището и командвайте оттам. Стъклото е тъмно.
Огромният майор се обърна ядосано и мълчаливо напусна стаята.
— Дали е разумно да го пуснем? — попита Макалистър, когато той, посланикът и Кетрин Стейпълс останаха сами.
— Разбира се — отговори дипломатът на тайните действия.
— Тук прекарахме шест седмици заедно — продължи бързо Макалистър. — За него се знае, че в миналото е нарушавал заповеди.
— Само когато са били издавани от надути британски чиновници с много по-малък опит от неговия. Сега той беше прав. Така както разбра, че и аз съм прав.
— Откъде сте сигурен?
— Защо мислиш, той каза, че сме го парализирали? Не му харесва, но го приема. — Хавиланд отиде зад бюрото и се обърна към Кетрин. — Моля ви, мисис Стейпълс, седнете. Едуард, искам да те помоля за една услуга. Макар че не става дума за поверителна информация, може би ти си по-осведомен от мен в някои неща и без съмнение ще поискам помощта ти, ако се нуждая от конкретни сведения, но все пак бих искал да разговарям с мисис Стейпълс насаме.
— Разбира се — каза заместник-секретарят и събра документите от бюрото, докато Кетрин се настани в стола с лице към дипломата. — Трябва сериозно да обмисля някои неща. Ако тази работа на Кай Так не е измислица и има директна заповед от Шенг — тогава той е замислил стратегия, за която наистина не ни е минавало и през ум. А това е опасно. Бях изследвал проблема отвсякъде и според всичко той трябваше да предложи своите банкерски учреждения и проклети икономически комисии при стабилни условия — не при нестабилни. Но той не е глупав, той е брилянтен. Какво прави всъщност?
— Ако искаш, разгледай нещата от обратната страна на нашия подход — намеси се посланикът и вдигна вежди. — Вместо да присади финансовите си учреждения в стабилно време, той прави тъкмо обратното, но както и в обратния случай най-важната му цел е да въдвори ред, и то бързо. Не като яростния гигант, а като
