баща-закрилник, проявяващ загриженост за емоционално съсипаното си потомство и желаещ да го успокои.
— И каква е ползата от това?
— Просто всичко би станало много по-бързо.
Макалистър погледна Хавиланд.
— Това е опасен хазарт — каза той. — Шенг рискува да изгуби контрол над експанзионистите от Централния комитет, старите военни революционери, които биха използвали всеки повод, за да нахлуят в колонията. Една криза, предизвикана от насилие, би им свършила чудесна работа. Това е сценарият, който дадохме на Уеб, и мисля, че е доста реалистичен.
— Освен ако собствената позиция на Шенг не е достатъчно силна, за да ги смаже. Както каза ти, Шенг Чу Янг е превърнал Китай в огромна купчина пари и ако има някъде истински капиталисти, то това са китайците. Тяхното отношение към парите граничи с маниакалност.
— Но те уважават също и старите лидери на твърдата линия в миналото. Това също може да се нарече маниакалност. Без онези ранни маоисти по-голямата част от младите водачи в Китай щяха да си останат неграмотни селяни и да превиват гръб на полето. Те уважават старите воини и Шенг не би рискувал конфронтация.
— Тогава има друга теория, която представлява комбинация на казаното от двама ни. Ние не споменахме пред Уеб, че част от по-гласовитите водачи от старата гвардия на Пекин не са били чувани от месеци. И когато нещата се оповестяваха официално, се оказваше, че този или онзи бил умрял от естествена смърт или при трагичен инцидент. Сега, ако нашето предположение е вярно, то поне част от тези умълчали се хора са станали жертва на наемния убиец на Шенг…
— Тогава той укрепва властта си чрез елиминиране на своите противници — каза Макалистър. — Пекин е препълнен с хора от Запада. Хотелите са заети до последното място. Кой би забелязал един в повече — всъщност той би могъл да е всеки — аташе, бизнесмен, хамелеон.
— И кой по-добре от великия манипулатор Шенг би организирал срещата между неговия Джейсън Борн и избраната жертва? Всеки претекст би свършил работа, но главният е военен шпионаж. Жертвите сами ще скочат в капана.
— Ако всичко това е близо до истината, Шенг е много по-напред, отколкото мислехме.
— Вземи документите си. Поискай нужната информация от нашите разузнавателни служби и от МИ-6. Проучи всичко, но открий някаква схема, Едуард. Ако тази вечер загубим генерал-губернатор, за броени дни ще загубим и Хонконг.
— Ще бъде зорко охраняван — смутолеви Макалистър и тръгна към вратата.
— Разчитам на това — каза Хавиланд и когато заместник-секретарят напусна стаята, се обърна към Кетрин Стейпълс. — Започвате ли да ме разбирате?
— Думите ви и техните значения — да, но не и някои подробности — отговори Кетрин, загледана във вратата, през която Макалистър току-що бе излязъл. — Той е странен човек, нали?
— Макалистър?
— Да.
— Не ви ли отегчава?
— Напротив. Потвърждава всичко, което ми е било вече казано. От вас, от този Райли, дори от вашия президент, страхувам се. — Стейпълс погледна посланика в очите. — Напълно откровена съм.
— Такава ви искам. И разбирам объркването ви. Макалистър е от най-добрите аналитици в Държавния департамент, чудесен бюрократ, който никога няма да достигне поста, който заслужава.
— Защо не?
— Знаете отговора, а ако не го знаете, се досещате. Той е напълно морален човек и този морал винаги е пречел на издигането му. Ако аз бях прокълнат със същото чувство към грубото престъпване на закона, никога нямаше да се превърна в човека, който съм, и никога не бих постигнал нещата, които съм постигнал. Но мисля, че това вие го знаете. Когато влязохте тук, казахте много истини.
— Сега вие сте този, който е откровен. Благодаря ви.
— Няма нищо. Искам да си изясним нещата, защото имам нужда от вашата помощ.
— Мари?
— Не само тя. Кои още подробности ви смущават? Какво мога да ви изясня?
— Тези банкерски учреждения, тази комисия от банкери и тайпани, която Шенг ще назначи, за да контролира тукашната финансова политика…
— Позволете ми да предвидя — прекъсна я дипломатът. — На пръв поглед те ще са твърде различни по характер и функции и ще бъдат крайно приемливи. Както казах на Макалистър, когато се срещнахме за първи път, ако цялата идиотска постановка има режисьор, ние бихме му пожелали успех, но шансът за успях отсъства. Всички могъщи хора имат врагове; навсякъде в Хонконг и Пекин ще се намерят скептици и те ще се заровят по-надълбоко от експертите на Шенг. Мисля, че знаете какво ще намерят.
— Че всички пътища над земята и под нея водят към Рим. В случая Рим е онзи тайпан, бащата на Шенг, който вашите много секретни документи никога не назовават. Той е паяк, чиято паяжина достига до всички членове на това банкерско учреждение и ги оплита. Кой е той, за Бога?
— И аз бих искал да зная — отвърна Хавиланд с равен глас.
— Нима наистина не знаете? — попита Кетрин Стейпълс изумена.
— Ако знаех, животът щеше да е много по-прост и щях да ви кажа. Никога не съм знаел кой е той. Колко са тайпаните в Хонконг? Колко са фанатиците в Пекин, искащи да отвърнат на удара по всеки възможен начин и да служат на каузата на Гоминдана? Те смятат, че Китай им е отнет. Тяхната майка-земя, гробовете на предците им, онова, което им принадлежи — всичко. Много от тях са били почтени, мисис Стейпълс, но доста не са били. Политическите водачи, военачалниците, богаташите — те са били привилегировано общество, което непрестанно се тъпче на гърба на милионите страдащи. И ако това ви звучи от днес като комунистическа пропаганда, вчера то е било класически случай на провокация, която е станала причина за всички тези глупости. Имаме си работа с шепа вманиачени изгнаници, които си искат обратно своето. Забравят, че собствената им корумпираност е довела до това положение.
— Мислили ли сте да се срещнете с Шенг лично?
— Разбира се, и знам каква ще бъде реакцията му. Ще се престори на възмутен и ще ни каже, че ако продължаваме да преследваме жалките си фантазии в опитите си да го дискредитираме, той ще анулира споразуменията и незабавно ще присъедини Хонконг към икономическата орбита на Пекин. Ще изтъкне, че много от марксистите в Централния комитет биха одобрили този ход, и ще бъде прав. Тогава ще ни погледне и вероятно ще каже: джентълмени, изборът е ваш. Приятен ден.
— Ако дадете публичност на заговора на Шенг, ще се случи вероятно същото и той го знае — каза Стейпълс, като се намръщи. — Пекин ще се оттегли от споразуменията и ще обвини Тайван и Запада, че се намесват. Лицето им е с цвят на цвекло от вътрешната капиталистическа корупция, така че колонията ще замарширува под ударите на марксисткия барабан — всъщност не биха имали избор. И това, което неизменно ще последва, е икономически колапс.
— Това е начинът, по който го разбираме и ние — се съгласи Хавиланд.
— А разрешението на проблема?
— Има само едно. Шенг.
— Груба игра — кимна Стейпълс.
— Най-крайната мярка, ако това имате предвид.
— Точно това имам предвид — каза Кетрин. — И съпругът на Мари, този Уеб, е ключът за осъществяването, нали?
— Джейсън Борн е ключова фигура, да.
— Защото онзи имитатор, убиецът, който нарича себе си Борн, може да попадне в капана, поставен от необикновения човек, на когото подражава — както каза Макалистър, но не в прекия смисъл. Той заема своето място и изчаква Шенг там, където може да приложи крайната санкция… По дяволите, той го убива.
— Да. Разбира се, някъде в Китай.
— В Китай… „разбира се“?
— Да, работата трябва да заприлича на вътрешно братоубийство без никакви връзки извън страната.
