— Продължих известни традиции от твоето минало, Делта. Всъщност можех да използвам други имена, като Танго или Фокстрот — гръцкият не е толкова необходим. Него трябва да използват лидерите.
— Това е напълно безсмислен разговор. Искам да знам защо сме тук.
— Хей, човече! — каза китаецът и се намръщи. — Тоя тип е страшно напушен! Какво иска толкова?
— Искам да се върна в онази лодка, човече. Нямам никакво време за чай!
— Какво ще кажеш тогава за едно уиски? — попита служителят от китайската армия, като се пресегна зад себе си и извади бутилка скоч. — Ще трябва да пием без чаши, но не мисля, че сме заразноболни. Къпем се, мием си зъбите, спим с чисти курви — поне моето драгоценно и незаменимо правителство ни уверява, че са чисти.
— Кой, по дяволите, сте вие? — попита Джейсън Борн.
— Гама ще свърши работа, Еко успя да ме убеди. А колкото до това кой съм аз всъщност, ще го оставя на вашето въображение. Но като начало можете да опитате с УЮК — това е Университетът на Южна Калифорния, с по-нататъшно обучение в Бъркли и с всички протести през шейсетте — сигурно си ги спомняте.
— И бяхте част от онази тълпа?
— Не, разбира се! Аз бях достолепен консерватор от обществото на Джон Бирч, който искаше всички да бъдат разстреляни! Пълни глупаци, без никаква почит към моралните задължения на нацията си.
— Това е някакъв идиотски разговор.
— Приятелят ми Гама — прекъсна го Д’Анжу — е идеалният посредник. Той е абсолютно аморален и аз го уважавам за това.
— Вие се върнахте в Китай? В Народната република?
— Там бяха парите — призна служителят. — Всяко репресивно общество предлага страхотни възможности за желаещите да поемат малки рискове в името на репресираните. Попитайте комисарите в Москва и Източния блок. Разбира се, човек трябва да има контакти със Запада и да притежава известен талант, който може да бъде от полза на полковите водачи. За щастие аз съм отличен моряк, което дължа на свои приятели от Залива, които имаха яхти и малка моторница. Някой ден ще се върна там. Сан Франциско наистина ми харесва.
— Нека да се концентрираме върху онова, заради което Гама се е погрижил за тази приятна екскурзия в бурята. — Французина взе бутилката и отпи.
— То струва пари, Еко — каза китаецът.
— При теб кое не струва пари? Е, колко?
— Мога ли да говоря пред твоя приятел?
— Всичко каквото пожелаеш.
— Искаш информацията. Аз гарантирам за нея. Цената е хиляда американски долара.
— Това ли е?
— Достатъчно е — каза китаецът и взе бутилката скоч от Д’Анжу. — Вие сте двама, а моята патрулна лодка е на половин километър оттук, надолу в Южния залив. Екипажът ми смята, че имам тайна среща с наши тайни агенти от колонията.
— Аз искам информацията, ти я гарантираш. И за тези думи трябва да ти снеса хиляда долара без никаква борба, когато е съвсем възможно да държиш десетима здравеняци ей там, в храстите.
— Някои неща трябва да се приемат на доверие.
— Но не и когато плащам — отвърна Французина. — Няма да получиш и едно су, докато не разбера какво продаваш.
— Ти си французин до мозъка на костите си — каза Гама и поклати глава. — Е, добре, нещата засягат твоя ученик, онзи, който не следва вече господаря си, а вместо това вдига торбичката с трийсетте сребърника и още много покрай това.
— Убиецът?
— Плати му! — заповяда Борн, втренчен в китаеца.
Д’Анжу погледна към Джейсън и към човека, наречен Гама, след което вдигна пуловера си и разкопча мокрите панталони. Бръкна зад кръста си и извади оттам калъф. Отвори ципа му, една по една издърпа банкнотите и ги подаде на китаеца.
— Три хиляди за тази вечер и хиляда за новата информация.
— Започвайте — каза Борн.
— Той плати за нея — отвърна Гама. — Затова ще говоря на него.
— Говорете на когото си искате, от вас се иска само да говорите.
— Нашият общ познат в Гуанджоу — започна китайският военен. — Радиоговорителят от Първи щаб.
— Имали сме обща работа — каза предпазливо Французина.
— Знаейки за нашата среща тук, аз презаредих с гориво при Зухай Ши малко след десет и половина. Там имаше съобщение за мен, в което се казваше, че трябва да се свържа с него. Каза ми, че имало някакво обаждане, препратено през Пекин, с неидентифициран код за Нефритената кула. Обаждането е било за Су Янг…
Д’Анжу се наклони напред и постави ръце на земята.
— Тази свиня!
— Кой е той? — бързо попита Борн.
— Предполага се, че е шеф на разузнаването за операции, свързани с Макао — отговори Французина. — Но би продал и майка си в някой бардак, ако цената е добра. В настоящия момент той е пътят към моя бивш възпитаник. Моят Юда!
— Който внезапно бил призован в Пекин — прекъсна го човекът, наречен Гама.
— Вие сигурен ли сте в това? — попита Джейсън.
— Нашият общ познат е сигурен — каза китаецът, все още гледайки към Д’Анжу. — Помощник на Су е отишъл в Първи щаб, за да провери всички утрешни полети от Кай Так за Пекин. С всички пълномощия, получени оттам, той запазил по едно място за всеки полет. Когато служител на щаба поискал лично потвърждение от Су, неговият помощник казал, че той е заминал за Макао по спешна работа. Кой има спешна работа в Макао в полунощ? Всичко е затворено.
— Освен казината — обади се Борн. — Пета маса. Казиното „Кам Пек“. Напълно контролирано развитие.
— Запазените места за всеки полет — каза Французина, — означават, че Су не е сигурен кога ще се свърже с убиеца.
— Но е сигурен, че рано или късно ще се свърже. — Джейсън погледна към китаеца. — Закарайте ни до Пекин. На летището за най-ранния полет. Ще станете богат, обещавам ви.
— Делта, ти си луд! — извика Д’Анжу. — И дума не може да става!
— Защо? Никой няма да ни търси там, а в града се разхождат всякакви: французи, англичани, италианци, американци — Бог знае какви още. И двамата имаме паспорти, с които ще стигнем дотам.
— Бъди разумен — примоли се Еко. — Веднага ще попаднем в мрежите им. С това, което знаем, ако бъдем забелязани на неподходящо място при най-малко съмнителните обстоятелства, ще бъдем убити на място. След като се върне тук, той все някъде ще се покаже и може би това е само въпрос на дни.
— Няколко дни са много за мен — хладно каза Борн. — На два пъти се разминах с творението ти. Не мога да си го позволя трети път.
— Смяташ, че е възможно да го хванеш в Китай?
— Там той най-малко ще очаква капани.
— Лудост! Ти си се побъркал!
— Уредете всичко — нареди Джейсън на китайския военнослужещ. — За първия полет от Кай Так. Когато получа билетите, ще дам петдесет хиляди американски долара на този, който ми ги донесе. Изпратете някой, на когото се доверявате.
— Петдесет хиляди?… — Мъжът, наречен Гама, се втренчи в Борн.
Небето над Пекин бе покрито с мараня, прахът, носен от вятъра, образуваше златистокафяви прозрачни облачета на фона на слънцето. Летището, както всички други международни летища, беше огромно и ако
