обаждане от Париж, затова бързам към хотела си.
— Съвсем правдоподобно.
— Но не и за полицая, мосю. Започна да ме обижда, далеч надхвърляйки правата си, и ми наговори ужасни неща. Чудя се какво ли толкова се е случило в този Мавзолей.
— Беше великолепно изпълнение, мосю — отговори Борн с широко отворени очи.
— Моля?
— Може би по-късно ще ви кажа. И така, служителят се държеше нагло?
— Абсолютно! Ужасно прекали, като атакува парижката мода с определението, че е буржоазно- декадентска индустрия! Ние все пак даваме пари за техните проклети платове и те, естествено, би трябвало да знаят възможностите за печалба.
— И какво направихте?
— Носех списък на хората, с които преговарям, някои са твърде важни лица. Настоях служителят да се свърже с тях и отказах категорично да отговарям на повече въпроси, преди някои от тези хора да пристигнат на мястото. Е, след още два часа дойдоха и трябва да ви кажа, че това промени нещата! Бях докаран обратно в китайско подобие на лимузина — много тясна за човек с моя ръст — и с четирима, които ме ескортираха. Тогава се случи нещо отвратително. Казаха ми, че конференцията е отложена отново. Щяла да се проведе не утре сутринта, а вечерта. Какво е това време за сключване на сделки? — Ардисон се отдръпна от стената, като дишаше тежко. — Това е всичко, което мога да ви кажа, мосю. Наистина сте сбъркали адреса. Не съм замесен в нищо друго освен в моя консорциум.
— Аз пък ви казвам, че сте замесен! — извика Джейсън обвинително. — Да въртиш бизнес с безбожници, означава да излагаш Божието творение!
— Моля?…
— Задоволихте любопитството ми — каза хамелеонът. — Вие сте просто една грешка.
— Аз съм… какво?
— Ще ви разкажа за случилото се в Мавзолея на Мао Дзедун. Ние го направихме. Стреляхме в кристалния ковчег, строшихме го на парченца и надупчихме тялото на известния безбожник.
— Какво?!
— И ще продължаваме да унищожаваме враговете на Христос, където и да ги открием! Ние ще донесем отново на земята неговата благодат и учението за любов към ближния, дори ако трябва да застреляме всяко куче, което мисли по друг начин! Или земята ще бъде християнска, или въобще няма да има земя!
— Да, но винаги има възможности за преговори. Помислете за парите, за икономическата помощ.
— Не, това е сатаната! — Борн се изправи, прибра пистолета под колана си, закопча якето и го опъна надолу, все едно че беше военна униформа. Той се приближи до измъчения бизнесмен. — Вие не сте врагът, но сте близо, мосю. Ще ви помоля за парите ви, както и за документите, които включват имената на тези, с които водите преговорите.
— Пари?…
— Ние не приемаме подаяния, нямаме нужда от тях.
— Тогава защо?
— За собствената ви безопасност, както и заради нашата сигурност. Всичко ще ви се върне утре.
— Протестирам…
— Недейте — възрази хамелеонът и бръкна в якето си. — Питахте кой съм, нали? Ще се огранича да кажа, че след като нашите врагове използват такива сили като ООП, Червените армии, фанатиците на Аятолаха и Баадер-Майнхоф, ние също имаме своите многобройни бригади. Нито търсим, нито предлагаме някаква пощада. Борбата ще бъде водена до смърт.
— Боже мой!
— Борим се в неговото име. Не напускайте тази стая. Поръчвайте храната си чрез прислугата. Не се обаждайте на колегите си. С две думи, скрийте се и се молете за най-доброто. Трябва откровено да ви заявя, че ако някой тръгне да ме преследва или пък се разбере, че съм бил във вашата стая, вие просто ще изчезнете.
— О, не! — Тялото на Ардисон се затресе.
— Вашите документи и парите ви, мосю.
Като показа документите на Ардисон в пълен комплект, включително и списъка на хората от правителството, с които бизнесменът преговаряше, Джейсън нае кола от името на консорциума на Ардисон и обясни на диспечера от Китайските международни пътни служби, намиращи се на улица Чаоянмен, че чете и пише на китайски и няма нужда от шофьор. Диспечерът му каза, че колата ще бъде пред хотела точно в седем вечерта. Щеше да има на разположение двайсет и четири часа да се движи свободно из Пекин, доколкото статутът му на чужденец позволяваше. Първите десет часа щяха да изяснят дали отчаяно замислената му стратегия ще го изведе от тъмнината или, обратно, ще хвърли Мари и Дейвид Уеб в мрачната бездна. Но Делта Едно познаваше азиатския ум. В едно отношение той не се беше променил от векове. Пазенето на тайна струваше колкото кожите на десет хиляди тигри, ако не и колкото цяло царство.
На връщане Борн спря в търговския район „Уанг Фу Джинг“, който бе близо до източното крило на хотела. На номер 255 се намираше главният универсален магазин. Оттам си купи необходимите дрехи. На номер 261 откри магазин с табела „Тузанг Меншибу“, откъдето взе най-представителните на вид канцеларски принадлежности, които успя да намери. И накрая влезе в магазин за художествени изделия и купи писалка за калиграфия, карта на Пекин и околностите, както и втора карта на пътищата, които извеждаха от Пекин и водеха към южните градове.
Върна се с покупките си в хотела, седна на една масичка във фоайето и започна своите приготовления. Първо написа бележка на китайски, която освобождаваше шофьора на наетата кола от отговорност за предаването й на чужденеца. Завършваше с подпис на генерал и беше равнозначна на заповед. После разгъна картата и огради с кръг малко зелено петънце в северозападните предградия на Пекин.
Резерватът за птици в Джинг Шан.
Пазенето на тайна струваше колкото кожите на десет хиляди тигъра, ако не и колкото цяло царство.
25.
Мари скочи от леглото при пронизителния звън на телефона. Куцайки, прекоси стаята и вдигна слушалката.
— Ало?
— Предполагам, че е мисис Остин.
— Мо?… Мо Панов! Благодаря ти, Господи. — Мари затвори очи с облекчение и благодарност. Бяха изминали трийсет часа, откакто беше говорила с Александър Конклин, и през това време постоянното напрежение и очакване и най-вече нейната безпомощност я бяха докарали до ръба на лудостта. — Алекс каза, че ще те помоли да дойдеш с него. Мислеше, че ще се съгласиш.
— Мислел ли? А имало ли е някакво съмнение? Как си, Мари?
— Полудявам, Мо. Опитвам се да удържа нещата, но въпреки това полудявам!
— Щом не си позволила твоето отвличане да се проведе докрай, мисля, че си страхотна, а още повече заради това, че си се борила за всичко до този момент. И затова смятам, че нямаш нужда от моите психоанализи. Трябваше ми повод, за да чуя гласа ти.
— За да провериш дали не съм се превърнала в развалина без капка мозък — каза Мари тихо.
— Двамата сме преживели достатъчно много, за да прибягваме до такива плахи хитрувания — знам, че няма да се измъкна по този начин. Което и стана току-що.
— Къде е Алекс?
— Готви се да говори по телефона на метър от дясното ми рамо; той ме помоли да ти се обадя. Явно иска да те чуе, докато човекът, с когото говореше до момента, чака на линията… Един момент.
— Мари?
— Алекс? Благодаря ти. Благодаря ти, че дойде…
— Както би казал съпругът ти: „Няма време за това.“ С какво беше облечена, когато те видяха за
