езици, можеше да се видят дрехи от Пето Авеню и Медисън, Савил Роу, Сент Оноре, Виа Кондоти, както и по-мрачните облекла на немските и скандинавските туристи. Хората сновяха навсякъде — из ярко осветените магазини, където се продаваше какво ли не, из фоайето и околните коридори, потокът от народ, прииждащ откъм централния вход, не спираше, разминаваха се преводачи, бизнесмени, чиновници, които се стараеха да изглеждат по-свободно, изморени служители от цял свят, чийто поглед бе замаян от дългите часове, прекарани в самолета, и те искаха най-вече да поспят, след като, разбира се, първо гаврътнат по няколко чаши уиски.
Но ето го и него! Жан-Луи Ардисон влезе през централния вход, ескортиран от четирима китайци, които се опитваха да го успокоят. Един от тях се затича към магазина за спиртни напитки, докато другите задържаха французина до асансьора, като непрекъснато дърдореха с помощта на преводач. Човекът се върна от магазина, понесъл торбичка с няколко бутилки. Когато асансьорът дойде, китайците започнаха да се покланят един през друг с неизменната усмивка. Ардисон прие подаръка, кимна и изчезна в асансьора.
Борн остана седнал, с поглед към светлинното табло над вратите. Петнайсет, шестнайсет, седемнайсет. Беше стигнал до най-горния етаж — този на Ардисон. Джейсън се изправи и отиде до телефонните кабини. Погледна часовника си; можеше приблизително да изчисли времето, за което той щеше да стигне до стаята си, но в неговото състояние едва ли щеше да се бави. Стаята беше спокойно място, дори примамливо с възможността за уединение след няколкото часа, прекарани в напрежение и паника. Да бъдеш задържан и разпитван от полицията в чужда страна, е ужасно за всеки, но е двойно по-кошмарно, когато към необичайните лица и езика, който не можеш да разбереш, се прибави фактът, че са те задържали в страна, където хората често изчезват безследно и без всякакво обяснение. При тези мисли човекът ще влезе в стаята си, ще седне в някое кресло, треперейки от страх и изтощение, ще пали цигарите една след друга, няколко силни питиета ще бъдат погълнати наведнъж, за да бъде ефектът по-бърз, и ще грабне телефона, за да разкаже на някого ужасните си преживявания с подсъзнателната надежда това да намали страха му. Борн можеше да позволи на Ардисон алкохол в неограничени количества, но достъп до телефона — не. Не трябваше да се допуска страхът му да намалее. Напротив, трябваше толкова да се засили, че той да се парализира и да трепери за живота си, ако му се наложи да напусне стаята. Минаха точно четирийсет и седем секунди — време беше да се обади.
— Ало? — Гласът трепереше.
— Ще говоря бързо — каза тихо Борн на френски. — Останете където сте и не използвайте телефона. Точно след осем минути ще почукам на вратата ви, два пъти бързо и после още веднъж. Пуснете ме, но не отваряйте на никого преди мен. Особено на чистачката или на домакина.
— Кой сте вие?
— Сънародник, който иска да говори с вас. За собствената ви безопасност. Осем минути. — Борн затвори и се върна на мястото си.
Трийсет секунди бяха достатъчни да стигнеш до всяка стая на избрания етаж. Минаха шест минути и Джейсън отиде до асансьора, чиито светлини показваха, че слиза към фоайето. Осем минути бяха идеалното време, необходимо да се създаде достатъчно напрежение; пет бяха твърде малко, шест можеше, но минаваха твърде бързо. Осемте минути осигуряваха онези допълнителни мигове на страх, които отслабваха защитните сили на човека. Планът все още не беше ясен на Борн. Целта обаче беше кристално ясна, абсолютна. Делта познаваше азиатския мозък. В едно отношение той не се беше променил от векове. Пазенето на тайна струваше колкото кожите на десет хиляди тигри, ако не и цяло царство.
Той застана пред вратата на стая 1743 и погледна часовника си. Точно осем минути. Почука два пъти, направи пауза и след това почука още веднъж. Вратата се отвори и ужасеният Ардисон го погледна.
— C’est vous!3 — извика бизнесменът и закри с ръка устата си.
— Soyez tranquille4 — каза на френски Джейсън, влезе вътре и затвори вратата. — Трябва да говорим — продължи той. — Искам да знам какво се случи.
— Вие! Вие стояхте до мен на онова ужасно място. Ние говорихме. Вие ми взехте идентификацията! Станахте причина за всичко!
— Споменахте ли за мен на някого?
— Не посмях. Щеше да изглежда, че съм извършил нещо незаконно, щом като съм дал пропуска си на някой друг. Кой сте вие? Защо сте тук? За един ден ми причинихте достатъчно неприятности! Мисля, че трябва да си отидете, мосю.
— Не преди да ми кажете какво точно се случи. — Борн прекоси стаята и седна в креслото до лакираната маса от червено дърво. — Налага се да знам.
— Е, но не се налага аз да ви казвам. Нямате право да влизате тук, да се чувствате като у дома си и да ми давате заповеди.
— Страхувам се, че имам това право. Нашият тур си течеше спокойно, а вие се натрапихте.
— Но аз бях определен за този скапан тур!
— И кой ви определи?
— Портиерът, или както искате да назовете оня идиот на рецепцията.
— Не е той. Някой над него. Кой беше той?
— Откъде да знам. Нямам и най-малката представа за какво говорите.
— Вие си тръгнахте.
— Боже мой, но нали вие ми казахте да си тръгна!
— Изпитвах ви.
— Изпитвахте… Това е невероятно!
— Повярвайте — каза Джейсън, — ако кажете истината, няма да ви се случи нищо лошо.
— Лошо?
— Ние не убиваме невинните, единствено враговете си.
— Убивате… враговете си?
Борн разтвори якето си, извади пистолета изпод колана и го сложи на масата.
— Сега ме убедихте, че вие не сте врагът. Какво стана, след като си тръгнахте?
Ужасен, Ардисон отстъпи назад към стената, широко отворените му очи не изпускаха оръжието.
— Кълна се във всички светии, че сте попаднали на погрешен адрес — прошепна той.
— Убедете ме.
— В какво?
— Във вашата невинност. Какво се случи?
— Аз… тръгнах надолу по площада — започна изплашеният бизнесмен, — мислех за това, което казахте, че нещо ужасно се е случило в Мавзолея на Мао и китайските пазачи крещят за чужди гангстери и че хората наоколо ще бъдат обградени и задържани — особено такива като мен, които в действителност не са от групата… Така че го ударих на бяг. Боже мой, ясно беше, че не бива да попадам в такава ситуация! Милиони и милиони франкове участват в играта. Аз не се занимавам просто с бизнес, аз представлявам консорциум!
— И така, вие побягнахте и те ви спряха — прекъсна го Борн, който с нетърпение бързаше да се отърве от несъществените подробности.
— Да! И говореха толкова бързо, че не разбрах и дума, и мина цял час, преди да намерят човек, който говори френски!
— Защо просто не им казахте истината? Че бяхте с нашия тур.
— Защото бягах от този проклет тур и ви бях дал идентификацията си! Как щеше да им прозвучи на тези варвари, които виждат престъпник фашист в лицето на всеки бял човек?
— Китайците не са варвари, мосю — каза Борн меко. Изведнъж извика: — Само политическата философия на тяхното правителство е варварска! Без Божието благоволение и единствено с благоволението на сатаната!
— Моля да ме извините.
— Може би по-късно — отговори Джейсън, отново възвърнал предишното си спокойствие. — И така, пристигна служител, който говореше френски. Какво стана тогава?
— Казах му, че съм излязъл на разходка — вашето предложение. Изведнъж съм се сетил, че очаквам
