двамата паднаха на земята сред тъпите звуци на изстрелите. Джейсън хвана края на дрехата си и развъртя горещия заглушител от цевта. В пистолета имаше още пет патрона. Натисна последователно спусъка и изстрелите изпълниха Мавзолея, звукът резонираше в мраморните стени. Кристалното стъкло на ковчега се разби на малки парченца и куршумите се забиваха в трупа на Мао; първият проникна в безкръвното чело, вторият отнесе лявото око на вожда.
Изведнъж завиха сирени, които разцепиха тишината и от всички страни обзети от паника войници се затичаха към мястото на ужасното престъпление. Двете редици туристи внезапно разбраха, че са пленени в зловещата светлина на къщата на смъртта, и изпаднаха в истерия. Вкупом побеснялата тълпа се затича към изхода и слънчевата светлина, като мачкаше изпречилите се на пътя. Джейсън се присъедини и се вмъкна всред човешкия поток. Посрещна го ослепителната светлина на площад „Тянанмън“ и той изтича надолу по стълбата.
Д’Анжу! Джейсън тръгна надясно, оглеждайки мястото, където беше видял за последен път Французина. Пазачите успокояваха ужасените тълпи и се опитваха да разберат какво е станало. Борн продължаваше да търси с очи Французина, но от него нямаше и следа. Не се виждаше човек, който поне малко да прилича на него.
Изведнъж се чу изскърцване на гуми по главния път към площада от лявата страна на Джейсън. Той се обърна и погледна. Камионетка със затъмнени прозорци се движеше с голяма скорост към Южната порта на площад „Тянанмън“.
Те бяха хванали Д’Анжу. Еко го нямаше вече.
24.
— Qu’est-ce qu’il y a?
— Des coups de feu! Les gardes sont paniquis!1
Борн чу виковете и се присъедини към групата френски туристи, водена от гид и развълнувана от хаоса по стъпалата на Мавзолея. Джейсън закопча якето си, като скри оръжието под колана на панталона, и пъхна заглушителя в джоба. Огледа се наоколо и отиде до човек, по-висок на ръст от него, добре облечен и излъчващ високомерие. Вратите на Мавзолея се отвориха и мъже с униформи защъкаха нагоре-надолу по стъпалата. Очевидно началството беше изчезнало, за да избегне ужасните събития. Сега убиецът беше всичко, от което Джейсън се интересуваше. Щеше ли да се покаже? Или беше напуснал мястото заедно със своя създател, убеден, че истинският Джейсън Борн е в клопка, от която не може да се измъкне, и рано или късно ще се превърне в нов труп в осквернения Мавзолей.
— Qu’est-ce que c’est?2 — попита Джейсън високия, добре облечен французин до себе си.
— Още една възмутителна проява без съмнение — отговори французинът с чист парижки акцент. — Това място прилича на лудница и търпението ми се изчерпа съвсем! Отивам си в хотела.
— Можете ли да си тръгнете? — Борн смени произношението на човек от средната класа с университетски език. Това се харесваше на всички парижани. — Искам да кажа, разрешено ли е да напускаме нашия тур? Чувам непрекъснато, че трябва да стоим заедно.
— Аз съм бизнесмен, а не турист. И този „тур“, както го нарекохте, изобщо не фигурираше в плановете ми за деня. Честно да ви кажа, следобедът ми беше свободен и реших да поразгледам някоя и друга забележителност, но нямаше на разположение шофьор, който да говори френски и портиерът на хотела ме уреди, представете си, уреди ме за тази група. А гидът изучава френска литература и говори така, като че ли е роден в осемнайсети век. Нямам никаква представа каква е целта на този така наречен „тур“.
— Това е петчасова екскурзия — обясни компетентно Борн, след като прочете китайските йероглифи върху идентификацията, прикрепена към ревера на французина. — След площад „Тянанмън“ ще посетим гробницата Минг, после ще ни закарат до Великата стена, за да наблюдаваме залеза оттам.
— А, наистина ли? Бил съм там вече! Боже, това беше първото място, на което всички дванайсет членове на търговската комисия ме заведоха и не престанаха да дърдорят, че тя символизира тяхната дълговечност. Глупости! Ако трудът не беше толкова невероятно евтин и печалбите по-малки…
— Аз също съм в бизнеса, но за няколко дни съм турист. Занимавам се с внос на плетени кошници. А вие с какво търгувате, ако смея да попитам?
— С платове, какво друго? Но и с други продукти, като електронна техника, масло, въглища, парфюми, дори и кошници. — Бизнесменът си позволи надменна усмивка. — Казвам ви, тези хора седят върху богатството на света, но нямат никаква представа какво да го правят.
Борн се вгледа във високия французин и се сети за галския афоризъм, който Еко обичаше да повтаря. „Колкото повече нещата се променят, толкова повече те си остават същите.“
Удобният случай щеше да дойде сам. Използвай го.
— Както казах — продължи Джейсън, докато гледаше към царящия безпорядък на стълбите, — аз също съм бизнесмен на малка екскурзия благодарение на допълнителната надница, давана от правителството на всички нас, които се трудим по чуждите поля — но до този момент съм пътувал много в Китай и, общо взето, говоря тукашния език.
— Сигурно сте залели Китай с кошниците си — каза иронично парижанинът.
— Нашият висококачествен продукт е ценен и от фамилията Грималди, която ни е клиент от години. — Борн не откъсваше очи от стъпалата. За първи път французинът погледна Джейсън. — А сега мога да ви кажа, че никой няма да бъде допуснат повече в Мавзолея на Мао и всички туристи от групите в околността ще бъдат обградени и задържани.
— Но, Боже, защо?
— Очевидно нещо ужасно се е случило вътре и пазачите крещят, че гангстери чужденци са замесени… Вие казахте, че са ви определили за тази група, но всъщност не сте част от нея, така ли?
— Да, така е.
— Сигурен ли сте? В такъв случай ще бъдете задържан със сигурност.
— Невъзможно!
— Това е Китай…
— Не може да бъде! Аз съм включен в този ужасен тур само защото…
— Предлагам ви да изчезнете веднага, мой безименни приятелю. Кажете, че сте излезли на разходка и нямате нищо общо. Дайте ми идентификацията си и аз ще я изхвърля…
— За това тук ли говорите? — попита французинът и посочи ревера си.
— Да, на нея са отбелязани имената и паспортният ви номер. По този начин контролират действията ви.
— Завинаги ще ви бъда задължен! — извика бизнесменът и откъсна пластмасовата табелка от дрехата си. — Ако някога идвате в Париж…
— По-голяма част от времето си прекарвам в компанията на принца и неговото семейство в…
— Но да, разбира се! Още веднъж хиляди благодарности! — французинът, много различен и все пак толкова приличащ на Еко, бързо се отдалечи. Наконтената му фигура биеше на очи сред тълпата, почти както и на убиеца, който се бе опитал да вкара своя преследвач в капана.
Борн закачи табелката на ревера си и се присъедини към групата. След това бързо подкараха екскурзиантите от Мавзолея към Великия дворец и когато автобусът мина през Северната порта, Джейсън видя през прозореца вбесения френски бизнесмен, който молеше пекинската полиция да го пусне. Обстоятелствата около престъплението започваха да се изясняват. Бял чужденец осквернил ужасно ковчега и балсамираното тяло на вожда Мао. Бял терорист от група туристи, който няма задължителната идентификация на връхната си дреха. Пазач от охраната пред стъпалата на Мавзолея е докладвал за този човек.
— Нека да поговорим на вашия език — обърна се Борн към екскурзоводката, докато стояха в Коридора на животните, където огромните митични чудовища от камък, а също разярени лъвове, коне, слонове и големи котки пазеха гробницата на династията Минг.
— О, няколко пъти ви чух да се обаждате и мисля, че го говорите много добре.
— Благодаря ви. Тогава сигурно си спомняте, че бях присъединен към вашата група в последния момент?
