Сделката на Ринеман

— Тогава получихме вест от Феърфакс. Мъжът от Лисабон бе извикан. Най-необичайното действие. Но колко добре измислено! Най-добрият специалист по изграждане на шпионска мрежа в Европа, с перфектен немски и испански език, експерт по хелиографни проекти. Колко логично. Съгласни сте, нали?

Дейвид понечи да говори, но спря. Казаните неща пробудиха проблясъци от светлина в ума му. И невероятни асоциации… толкова невероятни, колкото и думите, които чуваше. Той можеше само да поклати глава. Безмълвно.

Фелд го гледаше внимателно. После отново проговори.

— В Ню Йорк аз ви обясних, макар и накратко, саботажа на летището в Терсейра. Фанатици Фактът, че мъжът от Лисабон може да се обърне и да бъде страна в размяната, бе твърде много за сприхавите испански евреи. Никой не бе по-облекчен от нас, хората от Временното крило, когато вие се спасихте. Предположихме, че вашият престой в Ню Йорк бе, за да се доизпипат детайлите по придвижването и размяната в Буенос Айрес.

— Тогава изведнъж се оказа, че няма повече време. Докладите от Йоханесбург, непростимо закъснели сочеха, че диамантите са пристигнали в Буенос Айрес. Ние взехме необходимите жестоки мерки включително направихме и опит да ви убием. Но той бе предотвратен, предполагаме от хората на Ринеман. — Ашър Фелд спря. След това добави уморено. — Останалото вие знаете.

Не! Той не знаете останалото! Нищо повече!

Безумие!

Лудост!

Всичко беше нищо! Нищо беше всичко! Годините! Човешкият живот!… Ужасните кошмари от страх… убийството! Ох, Господи, убийството!

И за какво?… О, Господи! За какво?

— Ти лъжеш! — Дейвид удари с ръка по масата. Стоманата на пистолета изплющя върху дървото с такава сила, че вибрациите изпълниха стаята. — Ти лъжеш! — изрева, а не изкрещя той. — Аз съм в Буенос Айрес, за да купя проектите! Автентичните! Потвърдени чрез код, така че да бъде платено в Швейцария на оня кучи син! Това е всичко. Нищо повече! Нищо повече въобще! Не и това!

— Да… — Ашър Фелд заговори меко. — Това е всичко.

Дейвид се завъртя в кръг. Опъна врата си, блъскащите удари в главата му не спираха ослепяващите проблясъци на светлина пред очите му причиняваха ужасна болка. Видя телата на пода кръвта, труповете на дивана кръвта. Жива картина на смъртта. Смърт.

Целият му таен свят бе изтръгнат от орбитата си. Хиляди рискове… болки, манипулации, смърт. И още смърт, всичко избледнява в безлична празнота. Измяната ако това бе измяна, бе толкова огромна, стотици хиляди бяха принесени в жертва за абсолютно нищо.

Трябваше да спре. Трябваше да мисли. Да се концентрира.

Погледна към болезнено слабия Юджиин Лайънс, лицето му беше бяло като платно.

Мъжът умира, помисли Сполдинг.

Смърт.

Трябваше да се концентрира.

О, Господи! Трябваше да помисли. Да започне отнякъде. Мисли!

Концентрирай се!

Или ще загуби ума си.

Обърна се към Фелд. Очите на евреина изразяваха съчувствие. Трябваше да има нещо друго в тях, но нямаше. Те му съчувстваха.

И въпреки това те бяха очи на човек, който убива спокойно, обмислено.

Както той, мъжът от Лисабон, бе убивал.

Екзекуция.

За какво?

Имаше въпроси. Концентрирай се върху въпросите! Слушай! Намери грешка Намери грешка, ако някога е била нужна грешка в този свят, тя бе нужна точно сега!

— Не ти вярвам — каза Дейвид, опитвайки се по-силно от всякога да бъде убедителен.

— Аз мисля, че вярваш — отговори Фелд тихо. — Момичето, Лесли Хаукууд, ни каза, че не си знаел. Оценка, която ми се струваше, че трудно мога да приема… А сега я приемам.

Дейвид трябваше да помисли за момент. Отначало името Лесли Хаукууд. Не му говореше нищо. И изведнъж, разбира се, се сети. Болезнено.

— Как е свързана тя с вас? — попита той вцепенено.

— Харълд Голдсмит е неин вуйчо — по майчина линия, разбира се, защото тя не е еврейка.

— Голдсмит? Името… не значи нищо за мен… — Съсредоточи се! Трябва да се съсредоточи и да говори разумно.

— То значи нещо за хиляди евреи. Той е човекът зад преговорите между Барух и Лемън. Той е направил повече от всеки мъж в Америка, за да освободи нашите хора от лагерите… Той отказваше да има нещо общо с нас, докато цивилизованите, състрадателни мъже от Вашингтон, Лондон и Ватикана не му обърнаха гръб. Тогава дойде при нас… с ярост. Той предизвика ураган и племенницата му бе пометена от него. Тя преиграва може би, но е отдадена, действена. Тя се движи в кръгове, недостъпни за евреите.

— Защо?… — Слушай! За Бога, слушай! Бъди разумен. Съсредоточи се!

Ашър Фелд спря за момент, тъмните му хлътнали очи бяха забулени от тиха омраза.

— Тя срещна дузина… стотици може би, от онези които Харълд Голдсмит освободи. Видя снимки чу разкази. Това бе достатъчно.

Беше готова.

Спокойствието бе започнало да се връща при Дейвид. Лесли бе трамплинът, от който се нуждаеше, за да се върне обратно от лудостта. Имаше въпроси…

— Не мога да отхвърля предварителното условие, заради което Ринеман купи проектите…

— О, хайде! — Прекъсна го Фелд. — Вие бяхте мъжът в Лисабон. Колко често вашите собствени агенти най-добрите ви мъже, преценяваха Пеенемюнде като неуязвим Германските нелегални не се ли отказаха сами от задачата за проникване там?

— Никой не се отказва. И от двете страни. Германските нелегални са част от това! — „Това бе грешката“, помисли Дейвид.

— Ако беше така — каза Фелд, показвайки с глава към мъртвите германци на дивана, — тогава тези мъже са били нелегални. Знаете Хаганах, Лисабон. Ние не убиваме такива хора.

Сполдинг гледаше към тихо говорещия евреин и знаеше, че той казва истината.

— Миналата вечер — каза бързо Сполдинг — на Параня аз бях следен, пребит… но видях документи за самоличност. Те бяха от Гестапо.

— Те бяха Хаганах — отговори Фелд. — Гестапо е най-доброто ни прикритие. Ако те бяха хора от Гестапо, това предполага, че са знаели за вашата дейност… Дали тогава щяха да ви оставят жив?

Сполдинг започна да възразява Гестапо не би рискувало да убива в неутрална страна; не, поне когато хората им имат документи за самоличност. След това разбра абсурда на своята логика Буенос Айрес не е Лисабон. Разбира се, че те биха го убили. И тогава си припомни думите на Хайнрих Щоли; „Ние проверихме на най-високо равнище… не е Гестапо… невъзможно…“

И неуместното извинение — расовите теории на Розенберг и Хитлер не се споделят… основно икономически…

Защита на незащитимото, предложена от човек, чиято лоялност видимо не бе към Третия райх, а към Ерих Ринеман, към евреин.

Накрая думите на Боби Балард.

„… той е вярващ, истински юнкер…“

— О, Господи — каза Дейвид под сурдинка.

— Вие имате преимущество, полковник. Какъв е вашият избор? Ние сме готови да умрем. Казвам това не