Сделката на Ринеман

от чувство за героизъм, а само като факт.

Сполдинг стоеше неподвижен. Той заговори меко, недоверчиво:

— Разбирате ли последиците от това?…

— Разбрахме ги — прекъсна го Фелд — от деня в Женева, когато вашият Уолтър Кендъл се срещна с Йохан Дитрих.

Дейвид реагира като ударен:

— Йохан… Дитрих?

— Знаменитият наследник на „Дитрих Фабрикен“.

— Й. Д. — прошепна Сполдинг, като си спомни смачканите жълти листове в Нюйоркската кантора на Уолтър Кендъл. Гърдите, тестисите, свастиките… неприличните нервни драсканици на един противен нервен мъж — Йохан Дитрих… Й. Д.

— Алтмюлер нареди да го убият. По начин, правещ невъзможно някакво…

— Защо? — попита Дейвид.

— За да отхвърли всякаква връзка с Министерството на въоръженията смятаме ние, всякаква връзка и с висшето командване. Дитрих постави началото на преговорите до точката, когато можеха да бъдат прехвърлени в Буенос Айрес. Към Ринеман Със смъртта на Дитрих висшето командване бе отдалечено с още една крачка.

Много неща препускаха през ума на Дейвид Кендъл бе отлетял от Буенос Айрес в паника нещо бе станало не както трябваше. Счетоводителят не би допуснал да бъде уловен в капан или да бъде убит. А той, Дейвид, щеше да убие Ерих Ринеман или да бъде убит от него. След проектите смъртта на Ринеман бе определена за най-важна. И с неговата смърт Вашингтон също ще бъде отдалечен с още една стъпка от размяната.

Но имаше и Едмънд Пейс.

Едмънд Пейс.

Никога.

— Бе убит човек — каза Дейвид. — Полковник Пейс.

— Във Феърфакс — довърши Ашър Фелд. — Това беше необходима смърт. Той бе използван, както и вие сте използван. Ние работим прагматично… Без да знае последствията или отказващ да ги приеме за себе си, полковник Пейс ръководеше „Тортюгас“.

— Можехте да му кажете. Да не го убивате! Можехте да спрете това! Вие, копелета!

Ашър Фелд въздъхна.

— Страхувам се, че не разбирате истерията сред вашите индустриалци. Или на тези от Райха. Той щеше да бъде отстранен… Като го отстранихме, ние неутрализирахме Феърфакс. И всичките негови значителни способности.

„Нямаше смисъл да се рови в необходимостта от смъртта на Пейс“, помисли Дейвид. Фелд, прагматикът, беше прав: Феърфакс бе отстранен от „Тортюгас“.

— Тогава Феърфакс не знае.

— Нашият човек знае. Но не достатъчно.

— Кой е той? Кой е вашият човек във Феърфакс?

Фелд махна към своя мълчалив съмишленик.

— Той не знае и аз няма да ви кажа. Може да ме убиете, но няма да ви кажа.

Сполдинг знаеше, че тъмноокият евреин говори истината.

— Ако Пейс е бил използван… и аз, кой ни използва?

— Не мога да ви отговоря на това.

— Вие знаете много. Вие трябва да имате… понятие. Кажете ми.

— Който ви дава заповедите, допускам аз.

— Един мъж…

— Знаем. Той не е много добър, нали? Има и други.

— Кои? Къде свършва това? Външното министерство? Министерството на войната? Белия дом? Къде, за Бога?

— Тези територии нямат значение при такива сделки. Те изчезват.

— Не и хората! Хората не изчезват!

— Тогава погледнете тези, които имаха работа с „Коенинг“. В Южна Африка Хората на Кендъл. Те създадоха „Тортюгас“.

— Гласът на Ашър Фелд стана по-силен. — Това е ваша работа, полковник Сполдинг. Ние само искаме да спрем това. С готовност ще умрем, за да спрем това.

Дейвид погледна към човека със слабото тъжно лице.

— Толкова голямо значение ли има за вас това? С всичко, което знаете, с това, в което вярвате? И от двете страни — заслужава ли си това?

— Всеки трябва да има приоритети. Дори класифицирани, отгоре надолу. Ако Пеенемюнде бъде спасен… и сложен отново в схемата… Райхът ще има спорна мощ, която е неприемлива за нас. Погледни Дахау, погледни Аушвиц Белзен. Неприемливо.

Дейвид заобиколи масата и застана пред евреите. Сложи пистолета в кобура и погледна към Ашър Фелд.

— Ако сте ме излъгали ще ви убия. След това ще се върна в Лисабон, в Северната провинция, и ще помета всеки фанатик от Хаганах по хълмовете. Онези, които не убия, ще предам… Облечете си палтата и марш оттук. Наеми стая в „Алвеар“ под името… Пейс. Е. Пейс. Ще ви потърся.

— Оръжията ни? — попита Фелд, издърпвайки светлосивото си палто на раменете.

— Ще ги задържа. Сигурен съм, че можете да си купите други… И не ни чакайте отвън. Има кола от военноморската база, която кръстосва наоколо.

— Какво ще стане с „Тортюгас“? — умоляващо попита Ашър Фелд.

— Казах, че ще се свържа с вас! — извика Сполдинг. — А сега, излизайте оттук!… Вземете момичето, Хаукууд, тя е зад ъгъла в „Рено“-то. Ето ключовете. — Дейвид бръкна в джоба и хвърли ключовете към придружителя на Ашър Фелд, който ги улови без усилие. — Изпрати я обратно в Калифорния. Ако можеш още тази вечер. Не по-късно от утре сутринта. Ясно ли е?

— Да… Ще се свържеше с мен, нали?

— Махайте се оттук — каза Сполдинг с изтощение.

Двамата агенти на Хаганах станаха от столовете си, по-младият отиде към третия в безсъзнание и го вдигна от пода на раменете си Ашър Фелд стоеше в предното антре, но се обърна и спря поглед за момент върху мъртвите тела, а след това върху Сполдинг.

— Вие и аз. Трябва да работим само с приоритети… Мъжът от Лисабон е изключителен човек. — Обърна се към вратата и я отвори за съмишленика си, който носеше третия мъж. Излезе навън, като затвори вратата след себе си.

Дейвид се обърна към Лайънс.

— Вземи проектите!

37

Когато започнало нападението на Тераза Верде 15 Юджиин Лайънс направил нещо забележително. „Толкова просто и толкова чисто“, помисли си Сполдинг. Взел металния контейнер с проектите, отворил прозореца на спалнята си и пуснал кутията на пет фута надолу в редицата тигрови лилии, които растат покрай къщата. След това затворил прозореца, изтичал в банята и заключил вратата.

Като се вземат предвид всички неща: шокът, паниката, собствените недостатъци — той останал с бистра глава и взел възможно най-неочакваното и оптимално решение. Изнесъл контейнера, а не се опитал да го скрие; прехвърлил го на достъпно място. Това не могли да допуснат фанатичните мъже, които се занимават със сложни тактики и спираловидни измами.

Дейвид последва Лайънс през кухненската врата навън от къщата, като заобиколиха и минаха от другата страна. Взе контейнера от треперещите ръце на физика и помогна на почти безпомощния мъж да се