Сделката на Ринеман

Което, разбира се, никога не направи.

Човекът, който се опитваше да убеди Дейвид, че е в интерес на всички, ако Сполдинг заобиколи секретните разпоредби и обясни задачата си от Министерството на войната.

Което Дейвид почти бе сторил. А сега предпочиташе да го бе направил.

О, Господи! Защо Бардън не му вярваше? От друга страна, той не можеше да вярва, защото ако бе така, това би възбудило определени нежелани спекулации около убийството на Пейс.

Айра Бардън не беше луд. Фанатик — може би, но не луд. Знаеше, че мъжът от Лисабон ще го убие, ако бъде обвинен за смъртта на Пейс.

Поучи се от урока на Феърфакс…

Боже! — помисли Дейвид. Ние се борим един срещу друг, убиваме се един друг… не знаем вече неприятелите си. За какво?

Вече имаше и втора причина да се обади на Балард. Само името не беше достатъчно, имаше нужда от много повече освен от едно име. Той ще се изправи лице в лице с Ашър Фелд.

Взе телефонната слушалка, сложи монета и набра номера. Балард се обади веднага, не беше весел.

— Слушай, Дейвид — Балард никога досега не бе използвал първото му име в разговор. Явно беше, че потиска много гняв. — Няма да претендирам, че разбирам как вие си вършите работата, но ако искаш да ме използваш, дръж ме в течение!

— Няколко души бяха убити, аз не бях един от тях. Това бе щастлива случайност, но условията не ми позволяваха да се свържа с теб. Отговарям ли на обвиненията ти?

Балард замълча за няколко секунди. „Мълчанието не бе само реакция на новините“, помисли Дейвид. „Сигурно има някой при Боби“. Когато шифровчикът заговори отново, той вече не беше ядосан, а колебаещ се, уплашен.

— Добре ли си?

— Да. Лайънс е с мен.

— От военноморската база пристигнаха много късно ли… — Изглеждаше, че Балард съжалява за казаното. — Непрекъснато телефонирам, но те избягват отговор. Мисля, че колата им е изчезнала.

— В действителност не е. Аз я взех…

— О, Господи!

— Те оставиха един мъж в Телмо — за наблюдение. Имаше още двама. Не са ранени, просто са обезвредени.

— Какво, по дяволите, значи това?

— Нямам време да обяснявам… Има заловена заповед, отнасяща се за мен. От Феърфакс. Посолството не трябва да знае. Това е клопка, не мога да им позволя да ме заловят. Поне за известно време…

— Хей, ние не се бъркаме на Феърфакс — каза твърдо Балард.

— Този път може. Казах на Джиин. Има проникване във Феърфакс. Аз не съм това… повярвай ми… Трябва ми време. Около четирийсет и осем часа. Трябва да получа отговори на въпросите. Лайънс може да помогне. В името на Бога, вярвай ми!

— Мога да ти повярвам, но аз съм дребна риба тук… Почакай за минута. Джиин е при мене…

— Помислих си това — прекъсна го Сполдинг.

Дейвид имаше намерение да моли Балард за помощта, от която се нуждаеше. Внезапно се сети, че Джиин би могла да помогне повече.

— Говори с нея, преди да е издраскала ръката ми.

— Преди да свършим, Боби… Можеш ли да поискаш проверка с предимство за някой във Вашингтон? Във Феърфакс, поточно?

— Трябва да имам причина. Въпросът… разузнавателен въпрос… специално за Феърфакс… сигурно ще разберат.

— Пет пари не давам дали може. Кажи, че аз го искам. Категорията ми е 4–0, Г–2 го има в делата. Поемам отговорността.

— Кой е той?

— Подполковник на име Айра Бардън. Разбра ли?

— Да. Айра Бардън, Феърфакс.

— Правилно. Сега нека да говоря с…

Думите на Джиин сякаш се изливаха, една смесица от ярост и любов, безизходица и облекчение.

— Джиин — каза той, когато тя изстреля половин дузина въпроси, на които не би могъл да отговори — миналата нощ ти направи препоръка, която аз отказах да приема сериозно. Сега вече я приемам. Този митичен твой Дейвид има нужда от място, където да се скрие. Не бива да е в пампаса, но всяко място близо до него би свършило работа… Можеш ли да ми помогнеш? Да ни помогнеш? В името на Бога!

38

Ще се обади на Джиин по-късно, преди разсъмване. Той и Лайънс трябваше да се движат само в тъмнина, където и да отиваха. Можеше ли Джиин да им намери убежище?

Нямаше да бъдат изпратени кодове до Вашингтон, нямаше да бъде дадено разрешение за отвратителната размяна, нямаше да има спиране на радиото и радарите, което щеше да парализира флота. Дейвид разбра това, то беше най-простият и най-сигурен начин да провалят „Тортюгас“.

Но това не беше достатъчно.

Зад „Тортюгас“ имаше мъже. Те трябваше да бъдат извадени от тъмните ниши на тяхната мръсотия и показани на дневна светлина. Ако все още имаше някакво значение, ако годините на болка и страх… и смърт въобще могат да бъдат разбрани, те трябва да бъдат показани на света в цялата им гадост.

Светът заслужава това. Стотиците хиляди и от двете страни, които щяха да носят белезите от войната до края на живота си, заслужават това.

Те трябва да разберат отговора на: „За какво?“

Дейвид прие ролята си — трябваше да се срещне с мъжете на „Тортюгас“. Но не можеше да направи това само по свидетелските показания на фанатичен евреин. Думите на Ашър Фелд, лидер на Временното крило на Хаганах, въобще не са доказателство. Фанатиците са луди, светът е видял достатъчно и от двата вида, защото двата вида са всъщност едно и също. И те бяха отстранявани. Или убивани. Или и двете.

Дейвид знаеше, че няма избор.

Когато се изправеше в лице пред мъжете от „Тортюгас“, нямаше да е достатъчно да повтори думите на Ашър Фелд. Или да си послужи с лъжливи кодове и манипулации, които ще бъдат предмет на стотици интерпретации.

Измами, прикрития. Отстранявания.

Ще ги атакува с това, което е видял. Каквото знаеше, защото той самият бе свидетел. Ще им представи неопровержимото. И след това ще ги унищожи.

За да направи всичко това, трябва да се добере до траулера в Очо Кале. Траулерът, който ще бъде взривен, ако се опита да избяга от пристанището и да се срещне с германската подводница.

Това, че ще се опита да избяга, е неизбежно. Фанатичният ум ще поиска това. Тогава няма да има доказателства за видените неща. Нещата, в които са се клели.

Трябваше да се качи на този траулер сега. Даде последните си инструкции на Лайънс и се плъзна в топлите, мазни води на Рио де ла Плата. Лайънс трябваше да остане в колата — да я кара при необходимост… и ако Дейвид не се завърне, да изчака около деветдесет минути още и чак тогава да отиде във военноморската база и да каже на командващия офицер, че Дейвид е задържан като заложник на борда на траулера Американски агент, задържан като заложник.

Имаше логика в тази стратегия. Военноморската база имаше приоритетна заповед да заведат там Дейвид, заповед от Феърфакс. Щеше да бъде три и трийсет сутринта. Феърфакс изискваше бързи и смели действия. Особено пък в три и трийсет сутринта в неутрално пристанище.

Това беше мостът, който Дейвид винаги се опитваше да създаде за себе си в моменти на силно